Производство по чл. 288 ГПК.

М. Х. К. от [населено място], починала в хода на производството и заменена от наследниците по закон – Д. В. (съпруг) и Х. К. и Н. К. (деца), чрез процесуалния представител адв.С. Х. - САК обжалва и иска да се отмени въззивно Определение Nо 382 от 03.05.2017 год., имащо характер на решение, постановено по гр. възз. д. Nо 647/2016 година на ОС-Перник по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното определение (решение) е неправилно, постановено при нарушение на процесуалните правила при обсъждане на събраните доказателства и необоснованост на изводите на съда съобразно начина на индивидуализация на имота за липсата на правен интерес от предявяването на иска, основания за обжалване по см. на чл. 281 т.3 ГПК.

Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК (в редакцията до изм. ДВ бр. 86/2017 год.) по изведения въпрос, доформулиран от касационния съд, за допустимостта на съдебното решение по иска по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ в хипотезите, когато описанието на спорния земеделски имот към момента на обобществяването (по начин на трайно ползване, местност, площ, граници и съседи) е отнесен към граници по действащата КВС относно спорната площта на припокриване с имот на страната – ответник по спора, след констатацията, че въззивният съд е произнесъл решението си в противоречие с практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, обективирана в Решение № 18 от 02.02.2016 година по гр. д. № 4592/2015 год. ВКС - II г. о.

В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответницата по касацията И. С., с който се оспорва наличието на предпоставки за допускане на касационното обжалване и за отмяна на обжалвания акт. Претендират се разноски.

Състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и след преценка на наведените доводи на страните, в правомощията си по чл. 291 ГПК и чл. 239 ГПК (в редакция преди изм. ДВ бр. 86/2017 год.), намира:

С посоченото определение (решение), окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК, след отменително решение на ВКС и дадени указания за отстраняване конкретни несъответствия в исковата молба на ищецът, е обезсилил Решение от 07.05.2015 година по гр. д. № 738/2014 година на РС Радомир и е прекратил производството по гр. в.д. Nо 647/2016 година на ОС-Перник.

По изведения правен въпрос

Няма и не може да има спор, че валидността на съдебния акт се предпоставя както от допустимостта на заявения иск – арг. чл. 130 ГПК, така и от сезиране въз основа на редовна искова молба, в който смисъл са задължителните разяснения по т.4 на ТР 1/2001 година, прието на 17.07.2001 година на ОСГК на ВКС и т.5 на ТР 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС. Допустимостта на иска касае надлежното упражняване правото на иск, наличието или липсата на определени ( от законодателя ) процесуални изисквания – общи или касаещи определени категории дела или лица, определяни като абсолютни или относителни.

С отменителното решение на ВКС по настоящото дело, решаващият състав на касационния съд изрично е посочил ( приемайки, че въззивния съд се е произнесъл по нередовна искова молба ) онези минимум изисквания според закона към исковата молба – арг. чл. 127, ал.1 т.4 и т.5 ГПК, при отсъствието на които същата се явява нередовна и не може да послужи за надлежното сезиране на съда, за търсене на защита на конкретното субективно материално право и съответно да бъде дадена такава от съда, а именно: съответствие на заявени обстоятелства и петитум ( искането към съда), липса на индивидуализация на имота предвид спецификата на спора за собственост и посочване на придобивното основание доколкото се касае до легитимация въз основа на реституционен акт, издаден в рамките на административна процедура.

Настоящият състав принципно споделя тези изводите, считайки, че те сочат точното приложение на процесуалните изисквания за редовна искова молба, с която се търси защита на вещни права.

Спорният въпрос относно индивидуализацията на земеделския имот, обект на търсената защита, като основание за редовност на исковата молба в производството по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, няма еднозначно разрешение в практиката на съдилищата, без това да е от своя страна основание за иницииране на тълкувателно решение по реда и на основание чл. 292 ГПК. Всеки спор по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ може да се базира на различни факти, обуславящи конкуренцията на права между ищци и ответници относно кому е принадлежал процесния, възстановен по земеделската реституция на някой от тях, или и на двете групи, земеделски имот, при какви условия е извършено възстановяването на земите по ЗСПЗЗ и др., поради което и не може да има само един отговор как следва да бъде индивидуализиран имота. Земеделският имот, чиято защита се търси чрез иска по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ следва да бъде индивидуализиран до степен, която отговаря на обема на възстановеното с административния акт право на собственост. Доколкото към момента на неговото обобществяване и включване в ТКЗС не са били налице достатъчно конкретни данни за пълната индивидуализация – картен или друг писмен материал за съседи, местност, площ, то няма основание, да не бъдат ползвани свидетелски показания. В тези хипотези крайният извод на съда не би могъл да не се съобрази с актуалния регулационен статут на имота.

Индивидуализацията на имота според действащия план на населеното място (КВС или друг план),при липсата на друга възможност за това, не касае нито редовността на исковата молба, нито надлежното упражняване правото на иск, доколкото е възможна хипотеза на пълно съвпадение при нанасяне на имота с помощта на анкетиране.

По основателността на касационната жалба

Мотивите на въззивния съд сочат на две основания, обусловили извод на съда за обезсилване на първоинстанционното решение: нередовност на исковата молба предвид индивидуализацията на недвижимия имот, наложила извод, че „ съдът не е сезиран с надлежно предявен иск“ предвид на това, че искът с по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ се претендира земеделски имот, индивидуализиран по площ и граници към настоящия момент по КВС, а не с индивидуализиращи белези към момента на внасянето ми в ТКЗС, без съответствие по площ и местонахождение с имота на наследодателя“ и (респ.) поради липса на правен интерес от производството по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ за ищцата М. К. поради липсата на инициирано административно производство за възстановяване собствеността на земеделския имот, обект на защита с иска по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ и невъзможността да се инициира такова. Недоказаният правен интерес обуславя процесуалната недопустимост на първоинстанционното решение и недопустимостта на самото исково производство.

При изложените по - горе съображения по основния правен въпрос първото посочено от въззивния съд основание за недопустимост на производството по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ - неотстранените недостатъци на исковата молба касателно индивидуализацията на земеделския имот в обстоятелствената част на иска и съответствието със заявения петитум на иска, се явява незаконосъобразно. Процесуалната норма е приложена извън контекста на изискванията на чл. 127, ал.1 т.4 и т.5 ГПК, а изводът за нередовност на исковата молба не може да бъде споделен след като имотът е индивидуализиран в достатъчна степен.

Не може да бъде споделено виждането на въззивния съд за липса на правен интерес от заявения положителен установителен иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ.

Няма спор, че искът по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ е установителен иск, касаещ спор за материално право ( правото на собственост ) към конкретен минал момент - а именно включването на земеделската земя в кооперативите на ТКЗС. Този иск може да бъде както положителен установителен иск, така и отрицателен установителен иск според това дали ищцовата страна, инициирала производството по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ разполага с влязъл в сила реституционен административен акт, издаден след приключила процедура за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, който акт го легитимира като собственик на възстановения земеделски имот, или с такъв реституционен акт разполага ответната страна, които обстоятелства дават основание да се приеме наличието на конкуриращи права на страните.

Като всеки установителен иск, за надлежното упражняване на процесуалното право, абсолютна процесуална предпоставка е наличието на правен интерес. Липсата респ. недоказаността на правения интерес обуславя недопустимостта на исковото производство.

Установителният иск за собственост с правна квалификация чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е процесуално допустим в хипотезите, при които в полза на ищцовата страна е било подадено заявление в срока по чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ или е бил предявен иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ до 12.05.2007 г., завършил с позитивно решение признаващо правото на земеделска реституция. Целта на иска по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ е да разреши със сила на пресъдено нещо възникнал гражданско - правен спор относно това кому е принадлежала земеделската земя към момента на нейното обобществяване и включването и в кооперативите на ТКЗС респ. на кого следва да бъде признато правото да възстанови собственост върху земеделската земя по предвидения в ЗСПЗЗ административен ред.

Правният интерес, като абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на иска по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, е налице само в хипотезите при които за ищеца е останала открита възможността за постановяване на ново решение на общинската служба по земеделие /ОбСЗ/ за възстановяване на собствеността върху процесния имот в негова полза или в полза на неговия наследодател след постановяване на позитивно решение ( за същия ) по иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ на основание чл.14, ал.7а ЗСПЗЗ /нова, ДВ, бр.79 от 17.09.1996 г./ като бъдат променени лицата, в полза на които е издаден административния реституционен акт.

В този аспект следва, че обжалваното въззивно решение е постановено в нарушение на материалния закон предвид неточното съобразяване с фактите по делото.

Исковото производство е инициирано от М. Х. К. от [населено място], починала в хода на производството и заместена от наследниците по закон – Д. В. ( съпруг) и Х. К. и Н. К. (деца), срещу И. С. С., Г. И. Й.( починал и заместен от дъщеря М. Г. Г.), Н. С. Й., Д. Я. С. и Н. Я. И. (н-ци на И. Й. И., поч, на 01.02.1990 г.).

С решение № 3402 от 12.02.2001 г. на ПК гр.Земен, по преписка вх.№ 0288/30.09.1991 година със заявител Х. М. Х. (баща на М. К.), под № 2 е възстановено правото на собственост в стари реални граници( без да са посочени такива ) на НИВА с площ от 1, 300 дка м.”П. ”, установен с протокол на ТКЗС № 122/10.09.1991 г.. С Протокол от 27.06.2014 на ОСЗ - Земен, след идентифициране на имота се установява, че част от същия - 0.992 дка се припокриват с имот с № * по КВС, възстановен с Решение № 08РГ от 15.03.2001 г. на ПК – Земен (сега ОбСЗ) на наследниците на И. Й. И. - ответници по делото.

От приложените по делото доказателства е видно, че на същите с Решение № 3414 от 11.01.2001 г. на основание чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ им е признато правото на собственост върху заявен за възстановяване земеделски имот (пор.№17 от заявлението, установен с у-ние изх.№315/08.01.1992 на ТКЗС - Земен), а с Решение № 08РГ от 15.03.2001 г. им е било възстановено правото на собственост в стари реални граници върху имот: Овощна градина от 1, 522 дка в м.”И.” имот с пл.№ * по КВС при посочените граници.

Изводът на въззивния съд, че за имота на ищцата не е било инициирано административно реституционно производство за възстановяване на собствеността на земеделския имот на НИВА с площ от 1, 300 дка м.”П. „, землището на [населено място], [община], с оглед на изложените факти, се явява необоснован, несъобразен със същите в рамките на преценката му за наличие на правен интерес, Ето защо определението за прекратяване на исковото производство по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, доколкото би били обусловено и базирано само на изводите на решаващия съд за липсата на правен интерес, е неправилно и налага отмяната му и връщане на делото за произнасяне по същество от въззивния съд, от етапа на съдебните прения.

По изложените съображения и на основание чл. 293, ал.2 и ал.3 ГПК, Върховният касационен съд - състав на второ отделение на гражданската колегия

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА въззивно Определение Nо 382 от 03.05.2017 год., имащо характер на решение, постановено по гр. възз. д. Nо 647/2016 година на ОС-Перник в производството по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане на въззивния съд и постановяване на решение по съществото на спора.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: