Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. В. ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВА Г. Р. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от съдията Ю. Р. по административно дело № 1660 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на К. С. и И. А. и касационна жалба на Р. Н. – младши инспектор в ОД на МВР-Шумен срещу Решение № 1 от 04.01.2022 г. по адм. дело № 230/2021 г. на Административен съд - Ямбол, с което по жалба на „ДАД ГРУП“ ЕООД [ЕИК] е отменена принудителна административна мярка „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач“, приложена на 07.08.2021 г. по отношение на „ДАД ГРУП“ ЕООД. В първата касационна жалба са изложени оплаквания за недопустимост на съдебното решение по отношение на К. С. и И. А., тъй като разпореждането за преместване на автомобила е издадено от полицейския орган. Във втората касационна жалба са изложени оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, тъй като съдът е мотивирал неправилен извод за липса на компетентност на полицейския орган да издаде разпореждане за преместване на автомобила.

Ответникът – „ДАД ГРУП“ ЕООД, изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на Р. Н. и неоснователност на касационната жалба на К. С. и И. А..

Върховният административен съд, като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни.

Предмет на оспорване пред административния съд е принудителна административна мярка „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач“, приложена на 07.08.2021 г. в гр. Поморие по отношение на „ДАД ГРУП“ ЕООД. Съдът е установил от фактическа страна, че разпореждането за преместване е издадено от полицейски орган при РУ Поморие при ОД на МВР-Бургас - Р. Н. на длъжност младши инспектор в ОД на МВР-Шумен, командирован в РУ Поморие при ОД на МВР-Бургас към датата на прилагане на мярката. А фактическото преместване е извършено от К. С. и И. А., които към момента на прилагане на мярката са заемали длъжността „инкасатор“ в Общинско предприятие „Стопанисване и управление на общинското имущество“ (ОП „СУОИ“) - община Поморие.

От правна страна съдът е приел, че за прилагане на мярката е необходим изричен акт за овластяване по чл. 168 от Закона за движението по пътищата. Нито една от представените заповеди по делото - Заповед № 8121з-1524/29.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, Заповед рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи и Заповед № 372зк-182/12.07.2021 г. на ВПД директор на ОДМВР-Шумен, не съдържат оправомощаване за полицейския служител да прилага принудителни административни мерки, поради което съдът е приел, че същият е издал разпореждане за преместване на МПС, без да е оправомощен за това. Поради липсата на материална компетентност на полицейския служител, издал разпореждането за преместване, действията на служителите от ОП „СУОИ“ - Поморие по преместване на автомобила, макар от оправомощени лица по силата на Заповед № РД-16-877/16.06.2021 г. на кмета на община Поморие, се явяват извършени при допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като съгласно Заповед № РД-16-878/16.06.2021 г. на кмета на община Поморие принудителното преместване се осъществява със специализиран автомобил за репатриране на ППС в присъствието и по разпореждане на служител от РУ Полиция – Поморие. По горните съображения съдът е отменил процесната мярка. Решението е недопустимо.

Съгласно чл. 153, ал. 1 АПК страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица.

Страна – ответник в първоинстанционното съдебно производство по оспорване на административен акт е административният орган, издател на оспорения акт.

„Административен орган” по смисъла на 1, т. 1 от ДР на АПК е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон, включително лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги.

Правилното конституиране на страните в първоинстанционния процес е задължение на съда – чл. 154, ал. 1 АПК. Това е израз на принципа на служебното начало. Съдът трябва да прояви активност за установяване на страните по материалното административно правоотношение, от което произтича и процесуалната им легитимация за участие в делото като надлежни страни.

В случая съдът правилно е установил, че издателят на разпореждането е полицейски орган от РУ-Поморие при ОД на МВР-Бургас и именно този орган съдът е следвало да конституира като единствен ответник. Вместо това съдът неправилно е конституирал като ответник физическото лице, заемащо длъжността младши автоконтрольор, както и физическите лица, извършили фактическото преместване на автомобила.

При конституиране на страните по делото в първата съдебна инстанция съдът дължи привличането като ответник на конкретния административен орган, издател на оспорения административен акт, а не на физическото лице, което е назначено на съответната длъжност. Персоналният състав на административния орган има значение за компетентността на органа, издал акта, а не за процесуалната му легитимация като ответник.

В резултат на това съдът е провел съдебно производство без конституиране и участие на надлежния ответник, което обосновава извод за недопустимост на обжалваното съдебно решение. Обжалваното решение следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който при новото разглеждане на делото следва да конституира като ответник в производството административния орган, издал оспорения административен акт, а именно полицейски орган при РУ Полиция – Поморие при ОД на МВР-Бургас. Съгласно чл. 226, ал. 3 АПК въпросът за разноските следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. 2 от АПК Върховният административен съд, седмо отделение

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 1 от 04.01.2022 г. по адм. дело № 230/2021 г. на Административен съд – Ямбол.

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ТАНЯ ВАЧЕВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ М. Г. п/ ЮЛИЯ РАЕВА