О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 885

гр. София 27.08.2010 г..

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 16 юли през две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева

ЧЛЕНОВЕ: С. К.

Зоя Атанасова

като разгледа докладваното от съдия

З. А.

гр. д. №

882

по описа за 2010

година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от ответниците И. И. Г., А. К. К. и А. С. С. срещу решение № 67/10.02.2010 г. по в. гр. дело № 958/2009 г. на П. окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 149/30.05.2009 г. по гр. дело № 527/2007 г. на Пещерския районен съд. С последното по предявения от Д. Б. С., чрез адв. п. Б. против Б. Т. П., И. Т. П., А. Т. П., И. И. Г., А. К. К. и Й. П. К., А. С. С., и Р. Д. С. иск с пр. осн. чл. 33, ал. 2 от ЗС съдът е приел, за установено по отношение на ответниците, че ищцата има право да изкупи 1795/1835 идеални части от земеделски имот № 021059, м.”М.” землището на[населено място], който е предмет на нотариален акт № 118, том I на нотариус при П., при същите условия.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила.

В изложението са посочени основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Срещу определение № 197/17.03.2010 г. по в. гр. дело№ 958/2009 г. на П. окръжен съд, постановено по реда на чл. 192, ал. 4 от ГПК отм., с което е изменено решение № 67/10.02.2010 г. по в. гр. дело № 958/2009 г. на ПОС, като в диспозитива на решението на стр. 7, ред 4 отдолу нагоре вместо 200 се чете 2000 лв. в срок е подадена частна жалба от ответниците И. И. Г., А. К. К. и А. С. С.. По съображения, изложени в частната жалба молят да се отмени решението, съответно определението на въззивния съд в частта на присъдените в тяхна тежест разноски като незаконосъобразно, необосновано и постановено при нарушение на процесуалните правила.

Ответниците по касационната жалба, съответно по частната жалба не са изразили становище.

Върховният касационен съд състав на II гражданско отделение намира, че касационната жалба, съответно частната жалба са процесуално недопустими по следните съображения:

Съгласно разпоредбите на чл. 280, ал. 2 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв.

С обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с пр. осн. чл. 33, ал. 2 от ЗС за признаване правото на изкупуване на ищцата на 1795/1835 ид части от земеделски имот № 021059, находящ се в землището на[населено място], м.”М.”. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 от ГПК цената на иска се определя възоснова на данъчната оценка на имота, а ако няма такава по пазарната цена на вещното право. Видно от приложената на л. 30 от гр. д.№ 526/07 г. на П. удостоверение рег. № 42-00-1142/25.07.2007 г. на [община] данъчната оценка на целия земеделски имот с № 021059 в м.”М.” в землището на[населено място] с площ от 1 835 кв. м. е в размер на 32.80 лв.

Като взема предвид изложеното съдът намира, че обжалваемият интерес в настоящият случай е под 1000 лв. Поради това на осн. чл. 280, ал. 2 от ГПК решението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване. Подадените касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.

По подадената частна жалба от А. К. К., И. И. Г. и А. С. С.:

С обжалваното определение от 17.03.2010 г. въззивният съд е присъдил в полза на ответницата по жалбата Д. Б. С. и сумата 1800 лв. разноски по делото за въззивната инстанция. Диспозитива на определението е формулиран, като съдът е постановил, че изменя въззивното решение в частта му по присъдените разноски, като на стр. 7, на ред отдолу нагоре вместо 200 лв. се чете 2000 лв. – т. е. в полза на ответницата по жалбата Д. С. е присъдена и сумата 1800 лв. разноски за адвокатско възнаграждение. Съдържанието на обжалваното определение сочи, че със същото съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на въззивното решение в частта относно присъдените разноски на осн. чл. 192, ал. 2 от ГПК отм., Постановено е разноските да се изплатят от жалбоподателите И. И. Г., А. К. К. и А. С. С., както и на останалите ответници по въззивната жалба Б. Т. П., И. Т. П., А. Т. П., Й. П. К. и Р. Д. С..

Видно от приложеното адвокатско пълномощно на стр. 41 от въззивното дело ответницата по жалбата Д. Б. С. е изплатила сумата 2000 лв. адвокатско възнаграждение на адв. Ст. Б., представляваща направените разноски за въззивната инстанция. Съдът намира, че същите са прекомерно завишени в сравнение с действителната правна и фактическа сложност на делото, в каквато насока са изложили доводи и жалбоподателите. С въззивното решение съдът се е произнесъл по предявен иск с пр. осн. чл. 33, ал. 2 от ЗС. С оглед на изложеното съдът намира, че на осн. чл. 64, ал. 4 от ГПК отм. на ответницата по жалбата следва да се присъдят разноски в по-малък размер за изплатеното адвокатско възнаграждение. На основание пар. 2 от ДР на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от същата наредба и на осн. чл. 64, ал. 4 от ГПК отм. в полза на ответницата по жалбата Д. С. следва да се присъди сумата 300 лв. разноски за въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение.

Като взема предвид изложеното съдът преценява, че обжалваното определение от 17.03.2010 г. по в. гр. дело № 958/2009 г. на Пазарджишкият окръжен съд, което е неразделна част от решението в частта на присъдените разноски следва да се отмени. Вместо отменената част в полза на Д. Б. С. следва да се присъди сумата 300 лв. направени разноски за въззивната инстанция. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г. о

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без разглеждане

касационна жалба вх. № 1535/29.03.2010 г., подадена от И. И. Г. от[населено място], ж. к. ”С.”, бл. 41, вх.Б, ап. 56, А. К. К. от[населено място], [улица], ет. 2,, ап. 3, А. С. С. от[населено място], [улица], чрез адв.М. Ш., със съдебен адрес[населено място], [улица], срещу решение № 67/10.02.2010 г. по в. гр. дело № 958/2009 г. на П. окръжен съд в частта му, с което е оставено в сила решение № 149/30.05.2009 г. по гр. дело № 527/2007 г. на Пещерския районен съд и е потвърдено определение № 327/28.09.2009 г. по същото дело на Пещерския районен съд.

Отменя решение № 67/10.02.2010 г. по в. гр. дело № 958/2009 г. на Пазарджищкия окръжен съд в частта му, с която са осъдени Б. Т. П., И. Т. П., А. Т. П., И. И. Г., А. К. К., Й. П. К., А. С. С. и Р. Д. С. да заплатят на Д. Б. С. деловодни разноски в размер на 200 лв. и определение № 197/17.03.2010 г., постановено по същото дело на П. окръжен съд, с което е изменено решение № 67/10.02.2010 г., като в диспозитива на решението на стр. 7, ред 4 отдолу нагоре е постановено вместо 200 лв. да се чете 2000 лв. и вместо отменените части постановява

Осъжда Б. Т. П. от[населено място], [улица], И. Т. П. от[населено място], ж. к.”Т.”, бл. 316, ет. 5, ап. 17, А. Т. П. от[населено място], [улица], И. И. Г. от[населено място], ж. к. ”С.” № 41, вх.Б, ет. 7, ап. 56, А. К. К. и Й. П. К., последните двама от[населено място], [улица], ет. 2, ап. 3, А. С. С. и Р. Д. С. от[населено място], [улица] да заплатят на Д. Б. С. от[населено място], обл. С. сумата 300 лв./триста лева/ разноски за въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение.

Определението в частта му, с която е оставена без разглеждане касационната жалба подлежи на обжалване с частна жалба по реда на чл. 274, ал. 2, пр. 2 ГПК в едноседмичен срок от получаване на съобщението пред друг състав на Гражданска колегия на ВКС. В останалата част определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: