Р Е Ш Е Н И Е
№ 212
гр.София, 02.04.2024 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на
двадесет и пети март две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Борис Р. Илиев
Ерик Василев
при секретаря Ани Давидова и прокурора
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 2481/ 2023 г.
за да постанови решението, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
С определение № 329/ 25.01.2024 г., постановено по настоящето дело, е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Варненски апелативен съд № 33 от 02.03.2023 по гр. д.№ 18/ 2023 г., с което е потвърдено решение на Добрички окръжен съд № 260123 от 26.10.2022 г. по гр. д.№ 291/ 2020 г. и по този начин е отхвърлена молбата на С. М. Д. вх. № 261750/ 23.09.2022 г. за поправка на очевидни фактически грешки в решение на Добрички окръжен съд № 260141/ 28.06.2021 г. по гр. д.№ 291/ 2020 г. или за тълкуване на това решение.
Касационното обжалване е допуснато при условията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, по процесуалноправния въпрос: когато постановява решение за установяване на произход на дете от баща и постановява изменение в акта за раждане на детето, в който да бъдат вписани имената на бащата, ако поради допуснато междувременно пълно осиновяване на детето е съставен нов акт за раждане, длъжен ли е съдът да посочи в кой от двата акта за раждане следва да се отрази промяната; и ако е пропуснал да стори това може ли този пропуск да бъде отстранен чрез поправка на очевидна фактическа грешка в решението или чрез тълкуването му.
За да се отговори на този въпрос следва да бъдат съобразени разпоредбите на СК относно произхода и тези на ЗГР относно гражданската регистрация на лицата. В СК произходът е уреден като правно призната връзка между родители и...