Производството е по чл. 290-293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Г. М. и Й. А. М. от гр. Б. срещу въззивното решение на Окръжен съд Б., постановено на 22.05.2008г. по гр. д. №1450/2007г.,с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд, с което е допуснато да се извърши съдебна делба между И. Г. М.,Й. А. М.,Г. Д. М. и Д. Г. М. на апартамент, намиращ се на първия етаж от многофамилната четириетажна жилищна сграда 04279.604.262.2 по кадастралната карта на Б., попадаща в поземлен имот 0427604.262 с адрес ул.”Г”№16, при квоти ид. част в режим на съпружеска имуществена общност за И. Г. М. и Й. А. М.,2/4 ид. части за Г. Д. М. и ид. част за Д. Г. М..

С определение №538/02.07.2009г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато по въпроса има ли качеството длъжник в изпълнителното производство съпругът на лицето, срещу което е насочено изпълнение по издаден на извънсъдебно основание изпълнителен лист за задължение, поето за задоволяване нуждите на семейството.

Касаторите поддържат, че обжалваното решение е неправилно, тъй като неправилно въззивният съд е приел, че предмет на възлагане в производството по изп. дело №87/2004г. е само ид. част от имота. Поддържат, че за недвижим имот, който е изнесен на публична продан за дълг на единия съпруг, поет за задоволяване нуждите на семейството съгласно чл. 25, ал. 2 СК,качеството длъжник има и другият съпруг, което в случая е признато с решение на Б. окръжен съд, постановено по гр. д. №888/2006г. С оглед на това поддържат, че предмет на изпълнителното производство е била ид. част от имота, която съпрузите З. С. М. и Д. Г. М. са притежавали в режим на съпружеска имуществена общност, тази ид. част е била възложена и понастоящем е собственост на касаторите, като Д. Г. М. не притежава дял от процесния недвижим имот. Молят обжалваното решение да бъде отменено и вместо това бъде постановено друго, с което процесният имот бъде допуснат до делба само между И. Г. М. и Й. А. М. с дял ид. част в режим на съпружеска имуществена общност и Г. Д. М. с дял ид. част.

Ответниците по касационна жалба Г. Д. М. и Д. Г. М. не изразяват становище.

Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 ГПК и чл. 293 ГПК, приема следното:

Производството е за делба във фазата по допускане.

За да постанови обжалваното решение, с което процесният апартамент е допуснат до делба между съсобственици И. Г. М., Й. А. М.,Д. Г. М. и Г. Д. М. въззивният съд е приел, че през 1997г. Г. Д. М. е придобил ид. част от правото на строеж за изграждането на масивна триетажна жилищна сграда, а през 2002г. Зорка С. М. е придобила възмездно по време на брака си с Д. Г. М. останалата ид. част от правото на строеж. Сградата е построена и процесният апартамент представлява самостоятелен обект в нея, с оглед на което е прието, че с построяването на сградата Г. Д. М. е придобил право на собственост върху ид. част от същите, а останалата ид. част от апартамента е придобита в режим на съпружеска имуществена общност от З. С. М. и Д. Г. М.. П. 2004г. И. Г. М. и Й. А. М. се снабдяват с изпълнителен лист против З. С. М. по реда на чл. 237, б.”е” ГПК отм. за сумата 18488лв. като изпълнението е насочено срещу делбения апартамент-с постановление от 16.11.2004г. съдия изпълнителят е насочил публична продан на ид. част от апартамента поради наличие на предпоставките на чл. 389в, ал. 2 ГПК отм. във вр. с чл. 388 ГПК отм. и с влязло в сила постановление от 24.03.2006г. на взискателите е възложена ид. част от апартамента. Прието е, че в случая не е налице писмено съгласие на съсобственика Г. Д. М. и на съпруга-недлъжник Д. Г. М. по смисъла на чл. 388 ГПК отм. за продажба на целия имот, поради което с оглед на обстоятелството, че длъжникът З. С. М. е била собственик само на ид. част от имота /притежавала е при равни права в режим на съпружеска имуществена общност с Д. Г. М. ид. част от имота/ и доколкото изпълнението не е било насочено и срещу съпруга-недлъжник, то посредством публичната продан И. Г. М. и Й. А. М. са придобили право на собственост само върху принадлежащата на длъжника ид. част от имота.

По въпроса има ли качеството длъжник в изпълнителното производство съпругът на лицето, срещу което е насочено изпълнение по издаден на извънсъдебно основание изпълнителен лист за задължение, поето за задоволяване нуждите на семейството в производството по чл. 288 ГПК е констатирано наличие на противоречива практика.

В решение на ОС Б., постановено по гр. д. №888/2006г. е прието, че съпругът на лицето, срещу което е издаден изпълнителен лист за задължение, поето за задоволяване нуждите на семейството, има качеството длъжник в изпълнителното производство.

Настоящият състав на Второ ГО на ГК на ВКС,след преценка на застъпеното становище в цитираното решение и в постановеното по настоящето дело по поставения въпрос, на основание чл. 291, т. 1 ГПК приема за правилно становището, изразено в решение №456/11.07.2008г., постановено по гр. д. №1450/2007г. по описа на Окръжен съд Б. като съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 25, ал. 2 СК,1985г отм. за задълженията, които единият или двамата съпрузи са поели за задоволяване нуждите на семейството, те отговарят солидарно. Тази разпоредба дава възможност на кредитора да предяви иск за плащане на дълга и срещу двамата съпрузи, дори задължението да е поето само от единия от тях. Ако обаче претенцията е била насочена само спрямо съпруга, който е поел задължението и съответно само спрямо този съпруг е постановено осъдително решение, качеството длъжник в изпълнителното производство има само този съпруг. В тази хипотеза намират приложение разпоредбите на чл. 389а ГПК отм. и чл. 389в ГПК отм. като в изпълнителното производство съпругът, срещу когото изпълнителен лист не е издаден, се счита за съпруг-недлъжник по смисъла на тези разпоредби. И ако не е налице негово съгласие изпълнението да бъде насочено върху целия имот, с оглед препращането към чл. 388 ГПК отм. може да бъде продадена само идеалната част на длъжника, макар имотът да е описан изцяло /чл. 389в, ал. 2 ГПК отм. във вр. с чл. 388 ГПК отм..

По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище, настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, процесуално допустимо и правилно.

Правилно въззивният съд е приел, че качеството длъжник в изпълнителното производство е имала само З. С. М. реда на чл. 237, б.”е” ГПК отм. изпълнителен лист е бил издаден само срещу нея, но не и срещу нейния съпруг Д. Г. М.,т. е. липсва искане от страна на кредиторите за издаване на изпълнителен лист и спрямо Д. Г. М.,както и искане за насочване на изпълнително производство спрямо него. Правилно е прието също така, че след като липсва съгласие на Г. Д. М. и Д. Г. М. по смисъла на чл. 388 ГПК отм. за продажба на целия имот, то по реда на публичната продан извършената продажба има вещноправно действие само по отношение на притежаваната от длъжника З. С. М. ид. част от апартамента като посредством извършената продажба съществуващата между нея и Д. Г. М. съпружеска имуществена общност е прекратена. С оглед на този извод правилно въззивният съд е дал указания, че в делбеното производство като съделител следва да участвува и Д. Г. М. и е допуснал делбата с участието на всички лица, за които по делото е установено, че притежават съответна идеална част от имуществото, предмет на делбата.

Изводите на въззивния съд за наличие на съсобственост, за лицата, които притежават дял от имота, предмет на делбата и за притежаваните от тях дялове от съсобствения имот са правилно. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, правилно е приложен материалният закон, поради което по реда на чл. 293, ал. 1 ГПК същото следва да бъде оставено в сила.

По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Окръжен съд - Б., постановено на 11.07.2008г. по гр. д. № 1450/2007г.

Председател:

Членове: