Производството е по чл. 290-293 ГПК.

Е. А. Т. от гр. Т. обжалва и иска да се отмени въззивно Решение Nо 195 от 14.10.2008 год. по гр. в..д.Nо 305/2008 година на Търговищкия окръжен съд по отхвърления иск по чл. 108 ЗС.

С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения по преценка на доказателствата и тяхната доказателствена сила в процеса и по приложението на чл. 101 ГПК отм., основания за отмяна по см. на чл. 281 т. 3 ГПК.

Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по въпроса за приложение на чл. 101 ГПК отм., в хипотезите, когато е налице оспорване на документ по см. на чл. 154 ГПК отм., който не може да се приложи в оригинал по делото, тъй като е приложен по друго съдебно производство - гражданско дело, наказателно дело и др. и „задължението на съда” да приложи закона според точния му смисъл, е обусловена от позицията на ВС и ВКС, изразена по посочените съдебни решения по отношение на преценката на оспорени частни документи по делото и тяхната доказателствена сила и необходимост от едно по прецизно и задълбочено разграничаване на хипотезите по приложение на чл. 101 ГПК отм., когато изисканите от противната страна писмени документи е оригинал се намират приложение по друго съдебно дело, с цел на уеднаквяване на съдебната практиката за точното приложение на закона и за развитие на правото.

В срока по чл. 278 ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответната страна –Д. Т. Н., М. М. и П. Б.

Състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания и в правомощията по чл. 291 и чл. 293 ГПК, намира:

С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 196 и сл. ГПК отм. е оставил в сила решението на първата инстанция по отхвърления иск по чл. 108 ЗС, заявен от Е. Т. срещу Д. Н., П. Б. и М. М. за предаване владението на собствен лек автомобил., марка М. 190 с ДВ Nо Т 76-56 АА. Прието е, че ищецът Е не е собственик, тъй като по силата на издадено от него пълномощно/ оспорено по делото/ в полза на М. М. по делото, последният е разпоредил колата в полза на ответника П. Направено оспорване на частните писмени документи - пълномощно и декларация не е разгледано, като е прието, че не е представен техния оригинал.

При защита правото на собственост с ревандикационен иск по чл. 108 ЗС, тежестта на доказване на основните правно релевантни факти - придобивното основание по см. на чл. 77 ЗС като фактически състав, на което страната твърди, че е собственик, както и че владението като упражняване на фактическа власт на вещта и то без основание от ответника, е на ищеца по делото.

Когато, в рамките на защита на правото на собственост, се противопоставят правоизкючващи основания, базирани на частен писмен документ, тежестта на доказване на неговото съществуване т. е. процесуалното задължение за установяване на съществуването, валидността и истинността / при оспорване по см. на чл. 154 ГПК отм., е на страната, която се ползва от него.

Страната, която представя документа, на който основава конкретно възражение и/или произтичащо право, в копие има задължението, при поискване от страна на съда, да представи оригинала. Неизпълнението на това задължение води до изключване на документа от доказателствения материал по делото т. е. до приложението на чл. 101 изр. 2-ро ГПК отм..

Спорен по конкретното дело е въпросът за точното прилагане на цитираната правна разпоредба, в хипотезите, когато страната не може да представи искания от съда документ по причина, че този документ в оригинал се намира приложен като доказателство по висящ/ досъдебно производство/ наказателен или граждански процес /. С Решение Nо 335/ 06.07.2010 година по гр. д. Nо 4764/2008 г. на ВКС-II отд., настоящият състав се е произнесъл в смисъл, че „когато официалния документ се намира като доказателство, в хипотезите на наказателно преследване и като инкриминиран документ, по друго съдебно производство и не може да се представи документа и насрещната страна знае за това, тъй като тя е иницирала наказателното преследване, то очевидно искането и за представяне на документите в оригинал по делото е злоупотреба с право, при знанието, че това не може да се реализира и този документ ще се изключи от доказателствения материал по делото.” По отношение на оспореният частен документ следва да е приеме също, че ако оспорването е направено а документът се намира приложен по друго дело, то следва да се открие производство по оспорването, въпреки че оригиналът не е представен по посочените обективни причини, но не и да се изключва от доказателствения материал.

При конкретните данни по делото този проблем е неотносим към спора, тъй като няма изключени доказателства на основание чл. 101 ГПК отм., а се касае до направено оспорване на частен диспозитивен документ - пълномощно и декларация, без открито производство по чл. 154 ГПК отм., поради липсата на частен документ по делото, и по същество въпросът е може ли оспорването да се приеме за основателно само на базата на събраните доказателства.

Ищецът Е. А. Т. е притежавал л. м. марка „М” с ДК Nо Т 76-56 АА, рама Nо WD B20102210016202 и двигател Nо 10292110012728 / Удостоверение на РДВР-КАТ гр. Т.Nо 558/ 15.06.1999 година /.

През м. март 1999 година, Е. Т. е предал владението на този автомобил на ответника Д, съгласно постигната договореност и възникнали облигационни отношения. Автомобилът не е върнат на собственика по причина, според ответника, че е откраднат по време, когато е бил пред дома на собственика,

Според събраните писмени доказателства - копие от Договор за покупко-продажба на МПС, на 25.06.1999 година Е. Т. е продал чрез пълномощника си М. Й. М. собствения си лек автомобил на П. Б. Б., нотариално заверен от Нотариус К. Б., с район на действие РС – гр. Г. Оряховица.

Оспореното „Пълномощно” от Е. Т. в полза на М. М., на бланка-формуляр, е със нотариална заверка от дата 24. 06. 1999 година на Нотариус Т. гр. С.. Във връзка с оспорването е изяснено, че документите на колата са предадени на М. М. от ответника Д, установено е, че Е. Т. не е идвал до гр. С. на дата 24.06.1999 година, както и констатирано от съда несъответствие на посочения по пълномощното ЕГ Nо и този, по документите за самоличност на ищеца.

Решението на въззивния съд, с което е отхвърлен иска по чл. 108 ЗС по причина, че не е изготвена графологична експертиза за установяване автентичността на подписа на Е. Т. и следва да се приеме, че оспореното пълномощно е частен писмен документ, нотариално заверен, чиято формална доказателствена сила не е опровергана, е НЕПРАВИЛНО.

Опровергаването автентичността на подпис по делото е доказано по силата на събраните безпротиворечиви косвени доказателства. Нотариалната заверка на подписа по частен дипозитивен документ, при безспорно установен факт, че не лицето чиито подпис е заверен се е явило пред Нотариуса, не може да санира липсата на валидно изразена воля въпреки „редовността на документа от външна страна”. Липсата на воля за разпореждане с процесния автомобил не е само твърдение на собственика, а факт, при установената от останалите писмени и гласни доказателства схемата на извършване на продажбата. Договорът за покупо-продажба на лекия автомобил е недействителен на основание разпоредбата на чл. 26 ал. 2 ЗЗД, вещно-транслативният ефект не е проявен, поради което собствеността на автомобила все още е в патримониума на ищеца Е. Т., След като по силата на извършените „сделки” тази собственост му се оспорва, като му е отнето и владението на колата, то искът по чл. 108 ЗС се явява основателен и доказан.

На основание чл. 293 ал. 1 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено, в частта по отхвърления иск равндикационен иск срещу П. Б. Б., от владението на която е иззет процесния автомобил при реализиране на наложената обезпечителна мярка и се постанови ново решение по същество, като искът по чл. 108 ЗС се уважи. По отношение на останалите ответници, решението следва да бъде оставено в сила, тъй като процесният автомобил не е в тяхна фактическа власт.

На основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ал. 1 ГПК ищецът има право на направените по делото разноски, установени с документи/ без представена справка/ в размер на 185 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 293 ал. 1 ГПК, състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Решение Nо 195 от 14.10.2008 год. по гр. в..д.Nо 305/2008 година на Търговищкия окръжен съд по отхвърления иск по чл. 108 ЗС спрямо ответника П. Б. Б. и вместо него п о с т а н о в я в а:

ОСЪЖДА П. Б. Б. от гр. Л., живуща ул. ”П” Nо 10 с ЕГ Nо 7303091435 да предаде на Е. А. Т. от гр. Т., живущ ул.”К” Nо 77 вх.”А” ап. 6 с ЕГ Nо 6511068249 владението на собствения му лек автомобил марка „М” с ДК Nо Т 76-56 АА, рама Nо WD B20102210016202 и двигател Nо 10292110012728 / нов рег. Nо ВТ 9110 АА/, на основание чл. 108 ЗС, както и да му заплати направените по делото разноски в рамер на 185 лв. / сто осемдесет и пет лева/

ОСТАВЯ В СИЛА решението на възивния съд по отхвърления иск по чл. 108 ЗС, заявен по отношение на Д. Т. Н. и М. Й. М..

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: