Определение №249/03.06.2009 по гр. д. №91/2009 на ВКС, ГК, II г.о., докладвано от съдия Елса Ташева

Недопускане на касационно обжалване на прекратително определение по иск за възстановяване на земеделски земи

Дали е налице противоречива практика на ВКС и на съдилищата по съществен процесуалноправен въпрос, касаещ допустимостта на иска по чл. 11 ал. 2 ЗСПЗЗ, в изрично посочените от законодателя изисквания – пропуснат срок и незаявяване на земеделските земи за възстановяване в този срок.
Не е налице твърдяната от касатора противоречива практика на ВКС и на съдилищата по този съществен процесуалноправен въпрос, касаещ допустимостта...
Абонирайте се, за да прочетете пълния текст на анотацията.

Кратко резюме на спора

- М. Д. М. е подал частна жалба срещу определение № 125/28.03.2008 г. на Софийски градски съд. - С определението на...
Абонирайте се, за да прочетете резюмето на спора.

№ 249/2009 гр.София, 03.06.2009 година Върховният касационен съд на Р. Б, Второ гражданско отделение в закрито заседание на първи юни две хиляди и девета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Е. Т. Ч:З. Р. К МАРИНОВА със секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВАгражданско дело под № 91/2009 г.

Производството е по чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, образувано по частна жалба на М. Д. М. от гр. С. срещу № 125/28.03.2008 г. по ч. гр. дело № 338/2008 год. на Софийски градски съд, с което е оставено без уважение частната му жалба против от 26.10.2007 г. по гр. дело № 11854/2007 г. на Софийски районен съд и производството по делото е прекратено, като недопустимо. В изложението си към частната жалба жалбоподателят поддържа основания за допускане на касационно обжалване, по смисъла на чл. 280, ал. 1 т. 1 и 2 ГПК, защото въззивният съд се бил произнесъл по съществен процесуалноправен и материалноправен въпрос, касаещ активната му материалноправна и процесуалноправна легитимация по иска, предявен от него, с правно основание чл. 11 ал. 1 ЗСПЗЗ, в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата. Касационният съд счита, че не е налице нито едно от твърдяните от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване на въззивното, по следните съображения: за да остави в сила прекратителното на Софийския районен съд, въззивният съд е приел недопустимост на предявения от ищеца М. М. иск, по чл. 11 ал. 2 ЗСПЗЗ, защото претендираните от него земеделски земи са били вече заявени за възстановяване пред ОбСЗГ. Не е налице твърдяната от касатора противоречива практика на ВКС и на съдилищата по този съществен процесуалноправен въпрос, касаещ допустимостта на иска по чл. 11 ал. 2 ЗСПЗЗ, в изрично посочените от законодателя изисквания – пропуснат срок и незаявяване на земеделските земи за възстановяване в този...

Желаете да имате достъп до цялото съдържание на ExLege?
Абонирайте се сега! Можете да прекратите по всяко време.
Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...