Производството е по чл. 290-293 ГПК.

Н. М. О. от гр. С. обжалва и иска да се отмени въззивно Решение

N

о 116 от 18.06. 2008 година, постановено по гр. в.. д. Nо 372/2008 година на

С. А. с., с което е оставено в сила Решение от 08.08.2007 година по гр. д.

N

о 1684/2005 година на Софийския градски с., Поддържа се, че обжалваното решение на въззивния съд - Софийския апелативен с. е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон, основание за отмяна по чл. 281 т. 3 ГПК.

В срока по чл. 287 ГПК е подаден писмен отговор от ответника С р. с., с което се сочи, че не обжалваното решение не попада в приложеното поле на чл. 280 ал. 1 ГПК, няма основания да се приеме, че се касае до хипотеза която би довела до развитие на правото. Ответникът - М. на правос. ето оспорва допустимостта на касационното обжалване като счита, че липсва мотивирано изложение както и обоснованост на тезата, че произнасянето от страна на ВКС ще допринесе за развитие на правото.

Състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и в рамките на правомощията по чл. 293 ГПК, намира:

С обжалваното решение, Софийският апелативен с. в правомощията на въззивна инстанция по жалба на Н. О., е оставил в сила решението на първата инстанция по отхвърления /частично заявен / иск за сумата 8 233 щатски долара с левова равностойност 12 900 лв., претендирано обезщетение за имуществени вреди на основание чл. 45 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД, приемайки, че не е налице доказано бездействие от страна на ответника А държавен съдебен изпълнител по посочените изпълнителни дела, нито на ответниците възложители - работодатели на държавния съдебен изпълнител, с което бездействие да са нанесени имуществени вреди на ищеца-касатор, подлежащи на обезвреда по чл. 45 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД.

Допустимостта на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК е мотивирана с констатацията на съда за липса на богата съдебна практика за възмездяване на имуществени и неимуществени вреди, причинени на граждани от бездействието на държавни служители - държавен съдебен изпълнител по реда на общия / ЗЗД/ или специалния закон - ЗОДОВ.

За да отхвърли заявената претенция на основание чл. 45 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД, решаващият с. е приел, че А. А. П., държавен съдебен изпълнител, като пряк причинител на вредите-деликвент, а М. на правос. ето и Софийския р. с., като възложители на работата, с поведението си, не са станали причина, в резултата на виновно бездействие, ищецът, в качеството му на взискател-кредитор по изпълнението на изпълнителни дела

N

о

N

о 4116, 4167 и 4279 на СИС при СРС, да претърпи имуществени вреди поради невъзможност да се изпълни влязло в сила ос. телно съдебно решение срещу ЕТ ”О”, с адрес на управление София, бул.”Ц”117,

С разясненията на ТР 3/2005 година на ОСГК на ВКС се приема, че М. на правос. ето е държавния орган, който отговаря за вреди на граждани от незаконни действия или бездействия на с. ите изпълнители и с. ите по вписванията. Тези лица са в трудови правоотношения с МП, макар и организационно да са към районните с. лища и дейността им да се финансира от бюджета на съдебната власт/ чл. 150 ал. 2 ЗСВ и чл. 160 ал. 2 ЗСВ./Отговорността по ЗОДОВ на държавата за вреди от действията/ бездействията на държавните служители произтича от качеството и на възложител на работата и правилния подбор на лицата да изпълняват вменените им професионални задължения и функции. Съотношението на специален и общ закон от гл. т. обхвата на регулирани правоотношения предполага, че само доколкото не са налице основания за ангажиране на отговорността в рамките на специалния закон, са приложими правилата за ангажиране деликтната отговорност по общия закон. В рамките на чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД възложителя отговаря за виновно причинените вреди в обема на възложената работа, а делквента лично, ако вредите не е във връзка или по повод на извършената работа.

В конкретния случай, за да отхвърли иска на Н. О., решаващият с. е приел, че не е доказано бездействие от страна на ответника А държавен съдебен изпълнител по посочените изпълнителни дела, нито на ответниците възложители - работодатели на държавния съдебен изпълнител, с което бездействие да са нанесени имуществени вреди на ищеца-касатор, подлежащи на обезвреда по чл. 45 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД.

Крайният извод на съда, че не са налице предпоставките на закона за ангажиране на деликтната - за прекия причинител, респ. гаранционно обезпечителната за възложителя, отговорност на основание чл. 45 ЗЗД – чл. 49 ЗЗД, е правилен и законосъобразен, но не по съображенията изложени в обжалваното решение.

Данните по делото и събраните многобройни писмени доказателства по приложените/ в копие/ изпълнителни дела, обосновават извод, че в рамките на вменените служебни задължения на държавен с. я изпълнител, ответника А. А. П. е извършила по конкретните дела процесуални действия по начин във времето, който начин граничи с липса на действия по изпълнението.

Ищецът Н. О. е установил качеството си на кредитор на вземане спрямо лицето Е. Н., по подписани запис на заповед, за сумата 83 675 $, Въз основа на издадени изпълнителни листове, по негово искане са образувани изпълнителни дела при съдебен изпълнител А. П. - изп. д.

N

о 4116 / 09.03.2001 година, изп. д.

N

о 4167 / 26.03.2001 година и изп. д.

N

о 4279 / 09.05.2001 година

за принудителното събиране на вземането.

В качеството си на взискател по изпълнението,Н. О. е поискал с. я изпълнителя да наложи възбрана на лицето да напуска страната, да направи опис на имуществото на длъжника – на неговата фирма като ЕТ „О” и наложи възбрана.

Реално предприетите действия по изпълнението са обективирани с а призовка по делото от 26.06.2001 година за опис на имущество, връчена на лице – личен състав във фирмата и опис на имущество от 27.10. 2004 година - три години след образуването на изпълнителните дела когато имущество на длъжника не е имало; с Писмо

N

о 8505/20.06.2001 година и Писмо

N

о 21.06.2001 година до началниците съответно на Първо и Шесто РПУ Искането на с. я изпълнителя П. до СДВР-Паспортна служба за налагане на длъжника забрана да напуска страната, изпратени два месеца след като длъжникът е напуснал страната и др. писмени доказателства.

Този начин на изпълнение на служебните от страна на ответника А, неправилно е квалифициран от решаващия с. като „натрупването на неблагоприятните последици”, в т. ч. и по вина на взискателя поради непосочване веднага на ефективен способ, а не като забавени и несвоевременно извършени процесуални действия, довели до крайния резултат – невъзможност от ефективно изпълнение и събиране на вземането от длъжник, ликвидирал в рамките бавното процедиране имуществото си.

Въпреки посочените факти - основания да се приеме, че поведението на държавния с. я изпълнител П. са в разрез с вмените и задължения и на начина, по който е следвало да изпълнява служебните си задължение на съдебен орган по предприетото индивидуалното принудително изпълнение срещу Е. Н., крайния извод на съда, че не е налице фактическия състав на чл. 45 ЗЗД/ чл. 49 ЗЗД/ за ангажиране на отговорността на деликвента –ответник А. П., или на възложителя МП,са обоснование от гл. т. на липсата на доказателства за вредата от тези действия, реализирана в патримониума на взискателя.

Длъжникът не е изпълнил доброволно задължението си да плати сумите по записите на заповед в размер на посочените суми, за които кредитора се е снабдил с изпълнителен лист. При предприетото принудително изпълнение, удовлетворяването на вземането може да се реализира само в обема на притежаваните от длъжника секвеституеми имущества. След като по делото не са ангажирани доказателства/ само се твърди, че длъжника е имал имущество като ЕТ „„О”на предполагаема стойност от около 400 000 $/, без това твърдение да е доказано, съдът не може да направи извод за безусловното настъпване на вредата и нейния размер като елемент от фактическия състав на деликта. Без да са налице доказателства, които да обосновават с категоричност, че ако действията по принудителното изпълнение биха били проведени от с. я изпълнителя Ал. П. навреме, то по посочените изпълнителни дела би се събрала сума за удовлетворяване на взискателя, ако не в размер на цялото вземане, то поне в размер на сумата по заявения частичен иск, изводите, че искът не може да се уважи, са логични, обосновани и законосъобразни.

По изложените съображения и на основание чл. 293 ал. 1 ГПК, ВКС - състав на второ отделение на гражданската колегия

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА

въззивно Решение

N

о 116 от 18.06. 2008 година, постановено по гр. в.. д. Nо 372/2008 година на

С. А. с., с което е оставено в сила Решение от 08.08.2007 година по гр. д.

N

о 1684/2005 година на Софийския градски с..

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: