Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на девети ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Т. Н. Членове: ХРИСТО К. Р. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора К. Н. изслуша докладваното от председателя Т. Н. по административно дело № 1712 / 2022 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на „Център за градска мобилност“ ЕАД, подадена чрез адв. З., срещу решение № 6941 от 24.11.2021 г., постановено по адм. дело № 6949/2021г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата на „Център за градска мобилност“ ЕАД, [ЕИК], срещу ревизионен акт (РА) № Р-29002917007110-091-001/19.12.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 384/05.03.2019 г. на директора на Дирекция „ОДОП”, с който на дружеството са установени допълнително задължения: за корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за 2012 г. общо в размер на 62 764.05 лв. и определените лихви за забава общо в размер на 33 689.37 лв.; данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на юридически лица за периодите от м.04.2012 г. до м. 12.2012 г. общо в размер на 205 868.96 лв. и лихва за забава в размер на 133 346.01 лв., както и в частта на допълнително установените задължения по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за периодите от м.09.2012 г. до м. 12.2012 г. общо в размер на 242 569.03 лв. и лихви за забава в размер на 148 294.83 лв. и дружеството е осъдено да заплати на Дирекция „ОДОП” - София при ЦУ на НАП, юрисконсултско възнаграждение в размер на 32 385.96 лв.

Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно, поради нищожност на РА. Според касатора, за Г. С. липсва компетентност за издаване на процесния РА, защото Заповед № ГДО-29/08.03.2018 г., с която в хода на висящото ревизионно производство му е възложено да изпълнява правомощията по чл.119, ал.2 ДОПК на орган, възложил ревизията, е нищожна. Касаторът поддържа, че същността на постановената с тази заповед правна промяна е уредената в чл.7, ал.3 ДОПК - изземване на правомощие на М. С. да постанови процесния ревизионен акт и възлагането на това правомощие на Г. С.. Първоинстанционният съд необосновано е приел, че с издаването на Заповед № ГДО-29/08.03.2018г. директорът на ТД на НАП М. С. е упражнила обща организационно-ръководна компетентност по отношение на възлагането и извършването на ревизии, а не специална компетентност по отношение на конкретен въпрос/преписка - започналото и неприключило ревизионно производство и че действителните правни основания на постановената със Заповед № ГДО-29/08.03.2018г. правна промяна представляват разпоредбите на чл.112, ал.2, т.1 ДОПК, а не тези на чл.7, ал.3 ДОПК и чл.7, ал.3 ЗНАП. Счита, че след издаването на ЗВР, компетентността на нейния автор да постанови ревизионния акт в това конкретно ревизионно производството е неизменна - гаранция за законно (чл.2 ДОПК), обективно (чл.3 ДОПК), самостоятелно и независимо (чл.4 ДОПК) решаване от този орган на конкретните въпроси, предмет на производството. Отнемането на възникналата неизменна компетентност и предоставянето й на друг орган, като организационно-ръководно правомощие, е изключение. Преназначаването на М. С. от длъжност началник на сектор на длъжност директор на ТД на НАП, само по себе си, не води до отпадане на това нейно правомощие. Това е така, защото материалната компетентност на М. С. произтича пряко от разпоредбата на чл.119, ал. ДОПК и от издадената ЗВР, която индивидуализира материално правния предмет на производството и учредява компетентността й да се произнесе по този предмет с ревизионен акт като неотменима. Немислимо е едно и също лице да е „горестоящо“ спрямо себе си и един субект да е в йерархично отношение със самия себе си. Органът по приходите М. С., изпълняваща функциите на директор на ТД на НАП, не „горестои“ спрямо органа по приходите М. С., независимо дали в длъжността й на началник на сектор или в длъжността й на директор на териториална дирекция. Обективираното в Заповед № ГДО-29/08.03.2018г., е явно абсурдно - издателят на този акт е упражнил властническо (ръководно) правомощие спрямо самия себе си като адресат на акта. Според касатора диспозицията на процесната заповед трябва да се определи като „самоизземване“, поради което заповедта е нищожна. Твърди, че тъй като е издадена от орган, който не е компетентен да изземе, Заповед № ГДО-29/08.03.3018г. не е възложила в компетентност на Г. С. постановяването на процесния ревизионен акт. В съдебно заседание и в касационната жалба се поддържат единствено доводи за нищожност на РА по изложените съображения. Иска се решението да бъде отменено, като ревизионния акт бъде прогласен за нищожен. Претендират се разноски по делото за всички инстанции.

Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция „ОДОП“ - София при ЦУ на НАП, чрез юрк. С., оспорва жалбата. Претендира претендира юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция в размер на 34 446 лв. Не прави възражение за прекомерност на претендиран адвокатски хонорар от касатора.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, намира че жалбата е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт и в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Делото е за втори път пред касационната инстанция. С решение № 8369 от 12.07.2021 г. по адм. дело 1878/2021 г. по описа на Върховния административен съд е отменено решение № 5620 от 20.10.2020 г. на Административен съд – София-град, постановено по адм. дело № 4709/2019 г. и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

„Център за градска мобилност“ ЕАД е с основен предмет на дейност организация, управление, контрол и финансиране на обществения транспорт на територията на Столична община, издаване на превозни документи и реализация на приходите от превозна дейност, финансиране, експлоатация и поддържане на паркинги и гаражи и места за паркиране и отдаване под наем на места за паркиране. „Център за градска мобилност“ ЕАД е еднолично акционерно дружество с общинско имущество, с едностепенна система на управление. Едноличен собственик на капитала на дружеството е Столична община.

За да отхвърли жалбата на „Център за градска мобилност“ ЕАД срещу РА, съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, при спазване на административно производствените правила. Съдът е обсъдил всички представени по време на ревизията и пред съда доказателствата и въз основа на тях е приел, че не са налице основания оспореният ревизионен акт да бъде прогласен за нищожен.

По делото не е било спорно, че между Столична община и „Център за градска мобилност“ ЕАД е сключен договор, по силата на който дружеството действа като агент на СО при реализиране на приходите от дейностите на масовия градски транспорт в столицата, отчитането на изпълнението на транспортната задача и разплащането с транспортните оператори.

При формирането на данъчната основа на облагаемата доставка към Столична община, ревизираното лице е приспаднало дължимата му сума за комисионна от продажбите на превозни документи. По този начин е намалявало данъчната основа на облагаемата доставка. Първоинстанционният съд е приел, че са налице три доставки. По осъществената доставка между Столична община и „Център за градска мобилност“ ЕАД е договорено възнаграждение между комитента /доверителя – Столична община и комисионера – „Център за градска мобилност“ ЕАД, което е в размер на 8.5 % от размера на централно реализираните приходи. Първоинстанционният съд е приел, че приходните органи правилно са приели, че тъй като в горецитирания договор със Столична община е определено възнаграждение за извършваната от „Център за градска мобилност“ ЕАД дейност, то това възнаграждение се явява отделна доставка и неправилно размерът му е приспадан от постъпленията от продажби на превозни документа. Прието е, че на основание чл. 12, ал. 1 ЗДДС, чл. 82, ал. 1 и чл. 25, ал. 6 ЗДДС върху посоченото възнаграждение правилно са начислили ДДС в размер общо на 216 267.76 лв. (за ревизирания данъчен период м. 11. 2012г..), ведно със съответните лихви за невнесените в срок суми.

Относно допълнително начисления ДДС за извършените услуги за „платено паркиране“ съдът е приел, че съгласно чл, 2, т. 1 ЗДДС обект на облагане е всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга. Съдът е приел, че правнорелевантен за законосъобразността на определените допълнително задължения по ЗДДС е въпросът доколко същите са доначислени на база SMS, които са изпратени в рамките на определените за платено паркиране часове и дни от седмицата, и дали същите касаят максимално разрешената продължителност за платено паркиране. Според съда отразените валидни SMS в модула „Статистика“ на внедрената в дружеството електронна система за организация на паркиранията съответства на извършена услуга по предоставяне на право на паркиране в обособените от СО зони за паркиране, поради което е налице изискуемост на данъка във връзка с извършени доставки на услуги, като за данъчна основа на последните следва да се приеме стойността на услугата за платено паркиране съгласно тарифния план за съответната зона. При определяне на задължението не са взети предвид случаите при които SMS са изпратени след изтичане на времето за ползване на зоните или в почивни дни, поради което ревизионния акт и по отношение на тези задължения е законосъобразен.

Съдът е приел, че поетите от ревизираното дружество разходи за лихви не са свързани с дейността на „Център за градска мобилност“ ЕАД и не следва да бъдат признати за данъчни цели, на основание чл. 26, т. 1 ЗКПО.

Направен е извод, че правилно са установени и задълженията на основание чл. 78 ЗКПО.

РА е приет за законосъобразен и относно определените задължения по чл.194, ал.1 от ЗКПО – законосъобразно сумите, с които „Център за градска мобилност“ ЕАД погасява задълженията на СО, се третират като дивиденти. Според съда понесените от „Център за градска мобилност“ ЕАД вместо нейния едноличния собственик на капитала /Столична община/ разходи за лихви и попадат в хипотезата на „скрито разпределение на печалбата” по смисъла на 1, т. 5 от ДР на ЗКПО. На това основание същите са квалифицирани като дивидент съгласно 1, т. 4, б. „в“ от ДР на ЗКПО и на основание чл. 194, ал. 1, т. 2 ЗКПО сумата на отчетените лихви за ревизирания данъчен период 01.01.2012г,- 31.12.2012 г. в общ размер на 286 594.98 лв. правилно е обложена с данък върху дивидента в размер на 14 329.75 лв. Направен е извод, че установеният данък на основание чл.194 ал.1 ЗКПО за второто, третото и четвъртото тримесечие е правилно определен с РА.

Първоинстанционният съд е приел, че правилно е определен и данъкът върху дивидента на основание чл. 194, ал. 1, т. 2 ЗКПО в размер на 191 539.21 лв., ведно с дължимите лихви. По делото не е било спорно, че „Център за градска мобилност“ ЕАД е дружество-комисионер, с възложени от Столична община конкретни функции по отношение на транспортните оператори. Това дружество при спазване на т. 2 от Решение № 328 от 28 юни 2012 г, на Столичен общински съвет, след като е освободено от отчисляване и внасяне на дивидент за Столична община за финансовата 2011 г. е погасило с реализираната си печалба в размер на 3 830 784.20 лв. част от задълженията на общината към транспортните оператори. Съдът е посочил, че макар и изцяло собственост на Столична община, „Център за градска мобилност“ ЕАД представлява отделен правен субект и като погасява вместо едноличния собственик на капитала си задължения към транспортните оператори, изплаща дивиденти по смисъла на 1, т. 4, б. „в“ и 1, т. 5, б. „а“ от ДР на ЗКПО, поради което за платените вместо Столична община суми, които попадат в хипотезата на „скрито разпределение на печалбата“, правилно е определен данък върху дивидента на основание чл. 194, ал. 1, т. 2 ЗКПО.

Обжалваното решение е правилно.

Няма спор по делото, че със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-29002917007110-020-001 от 19.10.2017 г., връчена на 23.10.2017 г., издадена от М. С., на длъжност началник сектор „Ревизии и проверки“ в отдел „Контрол“ при ТД на НАП - ГДО, е възложено извършването на ревизия на ревизираното лице за установяване на задълженията: за корпоративен данък по ЗКПО за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2012г.; за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на юридически лица за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2012г.; данък върху представителните разходи за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2012г.; данък върху социалните разходи по ЗКПО, предоставяни в натура за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2012г.; данък върху разходите за превозни средства за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2012г.; данък върху доходите на чуждестранни юридически лица за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2012г.; данък върху добавената стойност за периодите от 11.09.2012г. до 31.12.2012г. Ревизионното производство е спряно със Заповед № Р-29002917007110-023-001/11.01.2018 г., издадена от М. С., на длъжност началник сектор „Ревизии и проверки“ в отдел „Контрол“ при ТД на НАП - ГДО. М. С. е назначена на длъжност директор на ТД на НАП – ГДО. С. З. № ГДО-29/08.03.2018 г., издадена от директора на ТД на НАП – ГДО М. С., на Г. С. е възложено: да издава заповеди за изменение на ЗВР, на основание чл. 113, ал. 3 ДОПК; заповеди за спиране на производствата по чл. 34, ал. 3 ДОПК (или отказ за спиране) и възобновяване по чл. 35 ДОПК, както и да упражнява правомощията на орган, възложил ревизията по чл. 119, ал. 2 ДОПК по отношение посочените в заповедта ревизионни производства (между които процесното). Ревизионното производство е възобновено със Заповед № Р-29002917007110-143-001/12.04.2018 г., издадена от Г. С., на длъжност началник сектор „Ревизии и проверки“ в отдел „Контрол“ при ТД на НАП - ГДО. С. З. за изменение на ЗВР № Р 29002917007110 -020-002 от 20.04.2018 г., издадена от Г. С., на длъжност началник сектор „Ревизии и проверки“ в отдел „Контрол“ при ТД на НАП ГДО срокът за приключване на ревизионното производство е удължен до 21.06.2018 г. С. З. № Р-290029170071Ю-ЗИД-001/15.06.2018 г. и Заповед № Р-29002917007110-ЗИД-002/14.09.202018 г., издадени от изпълнителния директор на НАП срокът за приключване на ревизионното производство е удължен до 23.10.2018 г.; в тази връзка са издадени Заповед за изменение на ЗВР № Р-29002917007110-020-003/18.06.2018 г. и Заповед № Р-29002917007110-020-004/17.09.2018 г. от Г. С., на длъжност началник сектор „Ревизии и проверки“ в отдел „Контрол“ при ТД на НАП ГДО. За резултатите от ревизията е издаден Ревизионен доклад /РД/ № Р-29002917007110-092-001/13.11.2018 г. Срещу РД е подаденото възражение. С РА № Р-29002917007110-091-001/19.12.2018 г., издаден от Г. С., на длъжност началник сектор „Ревизии и проверки“ в отдел „Контрол“ при ТД на НАП ГДО - орган, възложил ревизията, и К. Г. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП ГДО - ръководител на ревизията, на ревизираното лице са установени допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2012 г. общо в размер на 62 764.05 лв. и лихви за забава в размер на 33 689.37 лв., данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на юридически лица за периодите от м.04.2012 г. до м. 12.2012 г. общо в размер на 205 868.96 лв. и лихва за забава в размер на 133 346.01 лв., както и задължения по ЗДДС за периодите от м.09.2012 г. до м. 12.2012 г. общо в размер на 242 569.03 лв. и лихви за забава размер на 148 294.83 лв.

Неоснователни са доводите в касационната жалба за нищожност на РА. Заповед № ГДО-29/08.03.2018г., с която на Г. С. са възложени правомощия да изпълнява правомощията на орган, възложил ревизията по чл.119, ал.2 ДОПК по отношение на конкретно посочени ревизии (между които процесната) не е нищожна. Издаването на заповедта се е наложило, защото преди приключване на възложената ревизия М. С. (възложител на ревизията) е преназначена на длъжност директор на ТД на НАП – ГДО. М. С. е упражнила правомощията си на Директор на ТД на НАП ГДО, след като е била преназначена и е спряла да заема длъжността на „Началник сектор „Ревизии и проверки“, поради което длъжностното й качество е било единствено - директор на териториална дирекция. В случая терминът, посочен в заповед № ГДО-29/08.03.2018 г., „изземвам“ е неточен, тъй като с издаването на заповедта не се цели изземване по смисъла на чл. 7, ал. 3 ДОПК. Правилно съдът е приел, че не са налице нито основания за отвод или самоотвод, нито трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения, а лицето, което е възложило ревизията в качеството си на началник сектор „Ревизии и проверки“ в отдел „Контрол“ - М. С. е преназначено на длъжност директор в ТД на НАП ГДО. Неоснователно е оплакването на касатора, че едно и също физически лице М. С. само от себе си е иззело компетентността на орган, възложил ревизията, тъй като при издаване на обсъжданата заповед М. С. се е упражнила правомощията си единствено на директор на ТД на НАП ГДО. Съгласно чл.112, ал.2, т.1 ДОПК ревизията може да се възлага от органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция. След назначаването й на длъжност териториален директор Среброва вече не може да изпълнява правомощията на орган, възложил ревизията, нито да подписва РА. Правомощията на териториалния директор са регламентирани в чл. 11, ал. 1 и ал. 2 ЗНАП и чл.112, ал.2, т.1 ДОПК и от анализа им следва, че в ДОПК и ЗНАП не се съдържа норма, която да оправомощава териториалния директор да издава заповеди за възлагане на ревизии, насочени към установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, нито да подписва РА. От разпоредбата на чл.112, ал.2, т.1 ДОПК следва, че териториалният директор няма посочените компетентности, а може само да определи орган, възлагащ ревизията, който впоследствие да подпише и РА, поради което законосъобразно със заповед № ГДО-29/08.03.2018г. за процесното ревизионно производство, което не е приключило, на Г. С. са възложени правомощия да изпълнява правомощията на орган, възложил ревизията по чл.119, ал.2 ДОПК.

Първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че първоначалната и последващите ЗИЗВР, както и заповедите за спиране и възобновяване на ревизионното производство са издадени от компетентен орган. Ревизионното производство също е извършено от компетентни органи и при спазване на процесуалните правила за извършването на ревизията; липсва твърдяния порок и относно подписването на РА.

Съдът обосновано е приел, че от представените доказателства за наличие на валиден електронен подпис се установява, че към датата на възлагане на ревизията, както и към датата на издаване на ревизионния акт, издателите на ревизионния акт са притежавали валиден електронен подпис. Обоснован е и изводът на съда, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са валидно издадени електронни документи.

В касационната жалба не са изложени никакви оплаквания други оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение. Въпреки това, при задължението на касационната инстанция за служебна проверка на съответствието на решението с материалния закон, съдът намира следното:

Споделят се правните изводи на административния съд по отношение на установените с РА задължения по ЗДДС и ЗКПО.

Правилни са изводите на административния съд относно допълнително начисления ДДС върху стойността на комисионно възнаграждение по договор №119/11.04.2003 г., сключен между „Център за градска мобилност“ ЕАД и Столична община. Съгласно чл.25, ал.1 ЗДДС данъчно събитие по смисъла на този закон е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното придобиване, както и вносът на стоки по чл. 16. В случая правилно е прието, че е налице - продажба на услуги срещу комисионно възнаграждение, т. е. налице е правната фигура на „доставка, извършвана от лице, действащо от свое име и за чужда сметка. Съгласно чл.127, ал.1 ЗДДС в приложимата редакция, когато данъчно задължено лице (комисионер/довереник) доставя стоки или услуги от свое име и за чужда сметка, се приема, че лицето е получило и предоставило стоките или услугите. В ал.2 на чл. 127 е предвидено, че в случаите по ал. 1 са налице три доставки: 1. доставка между комисионера/довереника и третото лице, за която датата на възникване на данъчното събитие и данъчната основа на доставката се определят по общите правила на този закон; 2. доставка между комитента/ доверителя и комисионера/довереника на стоките или услугите - предмет на доставката по т. 1; данъчната основа на тази доставка е равна на данъчната основа на доставката по т. 1, а датата на възникване на данъчното събитие за тази доставка се определя по общите правила на закона, но не може да бъде по-късна от датата на възникване на данъчното събитие по т. 1; 3. доставка на услуга между комисионера/довереника и комитента/доверителя; данъчната основа на тази доставка е възнаграждението на комисионера/довереника, която включва и обезщетението за извършените от него разходи във връзка с доставката, ако това е уговорено; датата на възникване на данъчното събитие за тази доставка се определя по общите правила на този закон. Комисионерът дължи ДДС за полученото комисионно възнаграждение - независимо от начина, по който същото е изплатено. На основание чл. 12, ал. 1 ЗДДС, чл. 82, ал. 1 и чл. 25, ал. 6 ЗДДС върху посоченото възнаграждение правилно са начислили ДДС в размер общо на 216 267.76 лв., ведно със съответните лихви.

Законосъобразни са изводите на административния съд по отношение на допълнително установените задължения за ДДС за внасяне за доставки „платено паркиране“. Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1, облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, освен в случаите, в които този закон предвижда друго. В конкретния случай е налице облагаема доставка, предоставяне на услуга за платено паркиране и на ревизираното лице правилно са установени допълнителни задължения по ЗДДС.

Законосъобразен е изводът на административният съд, че след като извършените от ревизираното дружество разходи за лихви не са свързани с дейността на „Център за градска мобилност“ ЕАД те не следва да бъдат признати за данъчни цели, на основание чл. 26, т. 1 ЗКПО и със стойността им правилно е преобразуван счетоводния финансов резултат на дружеството в посока увеличение.

Законосъобразно са установени и задълженията на основание чл. 78 ЗКПО. Общата стойност на прихода от валидните SMS за платено паркиране за 2012 г., е в размер на 6 890 940.58 лв., а признатият от ревизираното дружество приход за същия период е в размер на 6 554 410.71 лв. Дружеството е отчело по-малко приходи от услуги за платено паркиране за 2012 г. от реално предоставените. Правилно съдът е приел, че с установената разлика от 336 529.87 лв., на основание чл. 78 ЗКПО при определяне на данъчния финансов резултат за 2012 г., счетоводният финансов резултат следва да бъде увеличен с посочената сумата, в резултат на което за периода 2012 г. с РА е установен допълнителен корпоративен данък в размер на 62 764.05 лв.

Настоящият съдебен състав споделя и изводите на административния съд относно начислените допълнителни задължения за данък по чл.194, ал.1 ЗКПО. Решение №328/28.06.2012 г. на СОС ревизираното дружество е освободено от отчисляване и внасяне на процент от текущата печалба за СО за финансовата 2011 г. Същевременно, на дружеството е указано с реализираната печалба от 3 830 784,20 лв. да погаси съществуващи задължения към транспортни оператори. Видно от представена от „Център за градска мобилност“ ЕАД справка, жалбоподателят е извършил плащания към транспортни оператори, както със средства получени от СО, така и със собствени средства. В случая е налице хипотезата на 1, т. 5, б. „а“ ДР на ЗКПО, а именно „Скрито разпределение на печалба“ са: сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, букви „а“ и „б“. Установено е, че паричният поток е насочен към външни за едноличния собственик на капитала на „Център за градска мобилност“ ЕАД лица, но реално покрива задължения, които в нормалния стопански живот би следвало да се поемат от въпросните съдружници, акционери или свързаните с тях лица, поради което правилен се явява изводът, че е налице „скрито разпределение на печалбата”. „Център за градска мобилност“ ЕАД е поело заплащането на задължения на едноличния собственик на капитала - СО, която на практика е действително задължена към транспортния оператор „СТОЛИЧЕН ЕЛЕКТРОТРАНСПОРТ“ ЕАД за изпълнените транспортни задачи. В този смисъл понесените от дружеството (вместо от СО - едноличния собственик на капитала на ЦГМ ЕАД) разходи за лихви, попаднат в хипотезата на скрито разпределение на печалбата, по смисъла на 1, т. 5 от ДР на ЗКПО. С РА правилно е определен данък върху дивидента на основание чл. 194, ал. 1, т. 2 ЗКПО.

Първоинстанционното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

На ответника по касационната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 34 446 лв., съобразно чл. 7, ал. 2, т. 6 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, изм. ДВ, бр. 88 от 2022 г. за касационното производство.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6941 от 24.11.2021 г., постановено по адм. дело № 6949/2021г. по описа на Административен съд – София-град.

ОСЪЖДА „Център за градска мобилност“ ЕАД, [ЕИК], да заплати на Национална агенция за приходите, юрисконсултско възнаграждение в размер на 34 446 (тридесет и четири хиляди четиристотин четиридесет и шест ) лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТЕОДОРА НИКОЛОВА

секретар:

Членове:

/п/ Х. К. п/ ДАРИНА РАЧЕВА