№300

С., 07.07. 2010 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на шести юли през две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ВЕСЕЛКА МАРЕВА

като изслуша докладваното от съдия К. М. ч. гр. д. № 290 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Постъпила е частна жалба от И. Т. М. в качеството му на [фирма], [населено място] против определение № 515 от 14.04.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 340 по описа за 2010 г. на Апелативен съд-П., с което е потвърдено определение № 404 от 8.02.2010 г. за прекратяване производството по гр. д. № 2949/2008 г. на Пловдивски окръжен съд, поради недопустимост на иска като предявен след изтичането на срока по чл. 33, ал. 2 ЗС.

Ответниците по касационната жалба [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] оспорват както наличието на основание за допускане на касационно обжалване, така и основателността на същата, като претендират направените разноски.

Апелативният съд е констатирал, че ищецът е предявил на 21.04.2008 г. иск по чл. 33, ал. 2 ЗС, като е твърдял, че е съсобственик в УПИ *общ и е поискал да изкупи продадените от първия на втория ответник права по договор от 26.09.2007 г., като ответниците са оспорили допустимостта на иска, поради изтичане на преклузивния срок по чл. 33, ал. 2 ЗС. Първоинстанционният съд, след събиране на представените писмени доказателства, експертно заключение и свидетелски показания и след тяхната преценка, е приел, че искът е недопустим, като предявен след изтичането на срока по чл. 33, ал. 2 ЗС. Апелативният съд е...