Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на девети ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: М. М. Х. К. при секретар Й. Й. и с участието на прокурора М. Б. изслуша докладваното от съдията М. М. по административно дело № 1723 / 2022 г.

Производството по делото е на етап втора касация и е образувано по касационна жалба, подадена от[Фирма 2], притежаващо [ЕИК], с адрес за призоваване гр. Плевен, [улица], [адрес], подадена чрез адвокат пълномощник, против Решение №589/16.11.2021 г. на Административен съд Плевен, постановено по адм. д. № 972 по описа за 2020 г. на този съд в ЧАСТТА на решението, отхвърляща жалбата на дружеството срещу РА № Р 04000418003135 091 001/24.10.2018 г. на ТД на НАП В. Търново, потвърден с Решение № 10/15.01.2019 г. на директора на Дирекция ОДОП В. Търново при ЦУ на НАП в ЧАСТТА, с която за[Фирма 2] Плевен са определени допълнителни задължения за ДДС за периода от 01.01.2013 г. 31.12.2014 г. в размер на 14428,61 лв. и лихви върху него 7092,17 лева, корпоративен данък за периода 01.01.2013 г. 31.12.2014 г. в размер на 1202,38 лева и лихви 502,64 лева, както и в ЧАСТТА, осъждаща[Фирма 2] Плевен да заплати разноски в размер на 3782,28 лева. С Решение №13716/4.11.2020 г. по адм. д. №7708/2020 г. състав на ВАС е отменил Решение № 240/10.04.2020 г. по адм. д. №160/2019 г. на Административен съд Плевен, връщайки делото за ново разглеждане. В настоящата КЖ се твърди, че съдебното решение в сега обжалваната му част е неправилно по смисъла на чл.209, т.3 АПК, защото е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Счита, че в производството по чл.122 ДОПК в тежест на приходните органи е ангажирането на убедителни доказателства, с каквито обаче в случая не се установяват предпоставки за провеждане на ревизията по реда на чл.122 ДОПК. Липсват доказателства за получаване на сумите по наложените платежи от дружеството. Разписките, предоставени от ЛЕО ЕКСПРЕС ЕООД са оспорени по реда на чл.193 ГПК, получател по сканираните РКО е физическото лице Г. Г., за което липсват доказателства да е свързано със[Фирма 2] или да е негов представител. Касаторът сочи в жалбата си във връзка с облагането по ЗДДС, че пратките не са анализирани, за да бъдат обвързани с конкретни доставки, липсва и заприходяване на стоките. Няма данни приходите да са постъпили в патримониума на дружеството, което не разполага със складови наличности. Оспорва и облагането по ЗКПО. Моли за уважаване жалбата на[Фирма 2] и за отхвърляне КЖ на директора на Д ОДОП В Търново.

Срещу тази жалба е депозиран писмен отговор от процесуалния представител на Д ОДОП В.Търново, който счита, че тя е неоснователна.

Представителят на ВАП дава заключение за неоснователност на КЖ.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, валидността, допустимостта, правилността на решението и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК прие за установено подаването на касационната жалба от страна по делото, в срока по чл.211 АПК което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.

По делото е установено следното: В мотивите на отменителното решение на ВАС е указано, че при проведена ревизия по особения ред на чл.122 и сл. ДОПК в тежест на приходните органи е да установят главно и пълно някое от алтернативно предвидените основания по чл.122, ал.1 ДОПК. По аргумент, изведен от нормата на чл.124, ал.2 ДОПК следва извода, че основанието по чл.122, ал.1 ДОПК трябва да е подкрепено със събраните доказателства, за да се презумира, че фактическите констатации в РА са верни до доказване на противното. В отменителното решение на ВАС е посочено, че първоинстанционният съд не е формирал конкретни фактически изводи относно релевантните за спора факти и обстоятелства. Указано е също така, административният съд да се произнесе по възраженията на оспорващия относно установяването, че Г. Г. е действал като пълномощник на РЛ, а така също по отношение направеното оспорване на разписките.

При новото разглеждане административният съд е счел, че в ревизионното производство са констатирани обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 и т.4 ДОПК: Данни за укрити приходи или доходи, както и, че воденото счетоводство не дава възможност за установяване основата за данъчно облагане. Изписването на стоките е ставало в края на всеки месец с една счетоводна операция. Прието е, че липсва възможност за проследяване доставките на стоки, последващото им изписване и отчетените приходи. При анализа на отметените приходи през 2013 и 2014 г. по сметки 702 и 703 обаче, е констатирано, че приходите от продажби съответстват на отчетените продажби по касов апарат и по банков път. По електронен път са представени справки, чрез които приходните органи са приели за потвърдени извършените доставки с наложен платеж на куриерско дружество ЛЕО ЕКСПРЕС ЕООД. Разгледани са писмените доказателства - товарителници и фискални бонове. Резултатите от съпоставката са отразени в таблична форма. В справките се съдържат и допълнителни изчисления. Обстоятелството, че[Фирма 2] не е отчитало всички приходи е мотивирало ревизиращите органи да направят констатация за нередовно водено счетоводство, обуславящо наличието на предпоставки за извършване на ревизията по реда на чл.122 ДОПК. При новото разглеждане на делото административният съд е изслушал заключение по ССчЕ, чието заключение е кредитирал, вкл. отговора, че сметката в счетоводството се води стойностно. В този смисъл е посочено и заключението по СИЕ от предишното разглеждане на делото с в. л. Върбанова. След преценка на доказателствата първоинстанционният съд е потвърдил констатациите за наличие на обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 и т.4 ДОПК наличие на укрити приходи за всеки един от данъчните периоди по ЗДДС и ЗКПО и нередовно воденото счетоводство.

[Фирма 2] е сключило договор за куриерски услуги с ЛЕО ЕКСПРЕС ЕООД, като е установено, че сумите от продажбите чрез това дружество са получавани от Г. Г., за когото съдът е отбелязал, че е син на управителя Д. М. и пълномощник на[Фирма 2]. Съдът е приел за извънсъдебни признания, отразените в декларацията факти и обстоятелства, свързани с получаването на сумите от Г. Г.. Посочил е в решението си, че[Фирма 2] е реализирало продажби на хранителни добавки с наложен платеж чрез куриерска фирма ЛЕО ЕКСПРЕС ЕООД посредством упълномощеното лице Г. Г.. Касателно определяне задълженията на дружеството по ЗКПО, ревизиращите органи са установили за 2013 и за 2014 г. сбора между декларираните приходи от[Фирма 2] в ГДД и недекларираните приходи за отделните данъчни периоди през двете години. Във връзка с указанията, дадени в отменителното решение на ВАС, при новото разглеждане на делото административният съд е обсъдил заключението по СГЕ, в чието заключение е констатирано, че голяма част от РКО са подписани от Г. Г.. Затова съдът е приел за законосъобразно определянето на корпоративен данък по сделките с наложени платежи, описани в т.7.1 от заключението по СГЕ. Според съда РКО по т.7.2 от заключението не са подписани от Г. Г., а тези по т.7.3 от заключението по СГЕ изобщо не са подписани. Подписите върху РКО, описани в т.7.4 от заключението по СГЕ са нечетливи и негодни за сравнително графологическо изследване. Съдът е дал вяра на втория, преработен вариант от заключението на в. л. Конов и е направил изчисленията си съобразно неговите констатации.

Съдебното решение в обжалваната му част е валидно и допустимо, но неправилно, поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Данъчното облагане на[Фирма 2] е извършено въз основа данните и от приобщената справка за куриерските услуги по доставка на пратки от дружеството и Г. Г.. Доколкото липсва отбелязване, че Г. Г. е действал като пълномощник на[Фирма 2], то справката и съдържащите се в нея данни са оспорени от жалбоподателя. Отбелязването в товарителниците, че Георгиев е изпращач на стоките, не означава за доказано извършването на тези действия за сметка на[Фирма 2]. В същият смисъл пълномощникът на касатора се е позовал на пар.1, т.12 от Закона за пощенските услуги във връзка със сочената специфика на услугата наложен платеж и на липсата на лиценз за Л. Е. ЕООД през ревизирания период за извършване на парични преводи. Видно е също така, че физическото лице не е индивидуализирано с неговите три имена и е налице спор по този въпрос между страните. На л.26, л.27 и л.28 от делото са приложени пълномощни от Й. Й. - представляващ[Фирма 2] за лицето Г. Г., но дори да се приеме, че упълномощеното лице е идентично с лицето Г. Г. от справката, то не е доказано, че Георгиев е действал в качеството на представител на дружеството, а не лично за себе си, каквито твърдения се поддържат от жалбоподателя. Например, в приложените РКО е записано: Да се брои на Г. Г. сумата от 773 лв...., без отбелязване в какво качество е действал получателят. Същевременно в. л. Великов по ССчЕ за да направи констатациите си, се е позовал на приложените по делото РКО, включително във връзка с облагането по ЗДДС. При разпита в с. з. вещото лице е обяснило, че е загубило спомен точно какво е правило, но датите били съобразени - или са от същия ден или от следващия работен ден. Освен това дори и да се кредитира заключението в хипотезата на чл.202 ГПК на експерта, то вещото лице е заявило, че в интерес на истината не е намерил връзка между фирмите и физическите лица, каквато се прави в РА. Наложените платежи са предназначени за ФЛ, а в РА дневниците за продажби са на фирми - търговци. Такава връзка вещото лице не е намерило и в доказателствата, приложени по административното дело.

Касационната инстанция споделя довода на пълномощника на дружеството, че фактическите констатации на приходните органи в процесния казус не са подкрепени със съответните доказателства за да се ползват с презумптативна сила. Този извод е свързан с необоснованото определяне на приходи и разходи, влияещо върху действителния счетоводен резултат на дружеството. По делото не са събрани доказателства за получаването и за заприходяването на стоките, не е съпоставена последващата им продажба, за да бъдат обвързани пратките с конкретните твърдяни доставки. Косвеният данък е следвало да бъде начислен върху данъчна основа, произтичаща от конкретна и облагаема доставка.[Фирма 2] не е имало складови наличности, липсват доказателства за направени поръчки от клиенти на жалбоподателя, поради което обложените продажби са въз основа на предположения, което е недопустимо.

Решението в обжалваната част трябва да бъде отменено след което да се отмени и РА в тази оспорена част.

Разноски: Претендираните и доказани от[Фирма 2] разноски за производствата пред първата инстанция и при първата касация са общо в размер на 2950 лева, в който размер трябва на бъдат присъдени на дружеството.

Водим от гореизложеното и в същия смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № №589/16.11.2021 г. на Административен съд Плевен, постановено по адм. д. № 972 по описа за 2020 г. на този съд в ЧАСТТА на решението, отхвърляща жалбата на дружеството срещу РА № Р 04000418003135 091 001/24.10.2018 г. на ТД на НАП В. Търново, потвърден с Решение № 10/15.01.2019 г. на директора на Дирекция ОДОП В. Търново при ЦУ на НАП в ЧАСТТА, с която за[Фирма 2] Плевен са определени допълнителни задължения за ДДС за периода от 01.01.2013 г. 31.12.2014 г. в размер на 14428,61 лв. и лихви върху него 7092,17 лева, корпоративен данък за периода 01.01.2013 г. 31.12.2014 г. в размер на 1202,38 лева и лихви 502,64 лева, както и в ЧАСТТА, осъждаща[Фирма 2] Плевен да заплати разноски в размер на 3782,28 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразен РА № Р 04000418003135 091 001/24.10.2018 г. на ТД на НАП В. Търново, потвърден с Решение № 10/15.01.2019 г. на директора на Дирекция ОДОП В. Търново при ЦУ на НАП в ЧАСТТА, с която за[Фирма 2] - Плевен са определени допълнителни задължения за ДДС за периода от 01.01.2013 г. 31.12.2014 г. в размер на 14428,61 лв. и лихви върху него 7092,17 лева, корпоративен данък за периода 01.01.2013 г. 31.12.2014 г. в размер на 1202,38 лева и лихви 502,64 лева.

ОСЪЖДА Националната агенция по приходите - София, да заплати на[Фирма 2], притежаващо [ЕИК], с адрес за призоваване гр. Плевен, [улица], [адрес], разноски по делото общо в размер на 2950 лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕРКА ЦАНЕВА

секретар:

Членове:

/п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ

/п/ ХРИСТО КОЙЧЕВ