Върховният касационен съд на Р. Б. второ отделение на гражданската колегия, в закрито заседание на двадесет и първи юли две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Е. Б.

ЧЛЕНОВЕ: С. Н.

ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА

ч. гр. дело № 253/ 2010 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството по чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК.

Търговско дружество „Е”О. с. А., община П., чрез адв. С обжалва и иска да се отмени О. Nо 93 от 29.03.2010 година по ч. гр. д. Nо 166/2010 година на Окръжен съд - Смолян, с което е потвърдено О. Nо565 от 11.03.2010 година по гр. д. Nо 204/2010 година на Смолянския районен съд за връщане на исковата молба на основание чл. 129 ал. 3 ГПК и е прекратено производството по делото. Поддържа се, че обжалваните определения са неправилни, поради допуснати нарушение по приложението на процесуалния закон - чл. 127 ал. 1 т. 2 ГПК, чл. 7 ГПК и материалния закон - чл. 53 ал. 2 ЗКИР във вр. с чл. 127 ал. 1 т 4 ГПК, са лишили жалбоподателя от конституционното му право на защита.

Като основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК се излага довод, че процесуално-правният въпрос - за служебното начало по см. на чл. 7 ГПК, като нов закон е въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, касаещо изискването на чл. 127 ал. 1 т. 2 ГПК и необходимите процесуални действия на страната и указанията на съда за изпълнението на това изискване, а по въпроса за индивидуализацията на имота, предмет на погрешното заснемане в кадастралния план/ КК на с. С., в производството по чл. 53 ал. 2 ЗКИР определението на съда е постановено в противоречие с определение Nо 44/19.06.1999 година по ч. гр. д. Nо 63/99 година на ВКС- II отд.

В срока по чл. 276 ГПК не е постъпил отговор на частната жалба от ответниците по иска –физически лица.

По подадената частна касационна жалба, състав на ВКС - второ отделение, намира:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК и с оглед на обжалваемия интерес / актуална данъчна оценка на имота 3 лв. / е процесуално допустима.

Съдебното исково производство е образувано по иска на търговското дружество „Е”О. с. А., община П. срещу 15 физически лица, собственици на посочените ПИ, по чл. 53 ал. 2 ЗКИР за установяване на допусната грешка в КК на с. С..

Районният съд е върнал исковата молба като нередовна и е прекратил производството на основание чл. 129 ал. 3 ГПК, след като приема, че дадените с Разпореждане Nо 460 /26.02. 2010 година указания за отстраняване на констатирани недостатъци на исковата молба - посочване на пълен и точен адрес за призоваване на ответниците, неуточняване граници на имотите – този, чието вписване се иска поради грешка в кадастралния план по реда на чл. 53 ал. 2 ЗКИР и тези, за които се поддържа, че са погрешно отразени по КК на с. С., не са отстранени в дадения срок.

С обжалваното определение, окръжният съд е потърдил законосъобразността на обжалваното определение, приемайки, че законът задължава ищежът по делото, а не съда да издирва и уточнява адресите за призоваване на страните, както и да излага ясни твърдения относно индивидуализацията на недвижим имот, в рамките на търсената защита на правото на собственост, в т. ч. и с иска по чл. 53 ал. 2 ЗКИР.

След преценка на наведените доводи за наличие на основания за допустимост на обжалването и данните по делото, настоящият състав на ВКС намира, че касационното обжалване е допустимо на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК поради необходимостта да се тълкува разпоредбата на чл. 7 ГПК и вложения от законодателя смисъл на „служебното начало”, но не и на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК по въпроса за редовността на исковата молба с оглед на индивидуализацията на недвижимия имот, тъй като посоченото определение касае исково производство по чл. чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ, при което няма нужда от индивидуализация на имота след като и двете страни спорят за един и същи имот, а той е индивидуализира с позитивното решение на ПК в полза на една от страните по спора, и този аспект посочената практика е неотносима към повдигнатия въпрос за редовността на исковата молба по чл. 53 ал. 2 ЗКИР от гл. т,. необходимост от индивидуализация ненанесения поради грешка в кадастъра недвижим имот.

Разгледана по същество, частната касационна жалба е неоснователна.

Уреденият от чл. 7 ГПК принцип на служебното начало изисква от съда служебно, без изрично искане за това, да предприеме необходимите процесуални действия по движението и разглеждането на делото по постановяването и обявяването на съдебния акт. Този принцип намира израз в редица разпоредби, в т. ч. и в чл. 129 ал. 1 ГПК. Израз на служебното начало е да се следи за редовното и надлежно извършване на процесуалните действия от страните – т. е. в предвидената от закона форма и съдържание, но не и да ги извърши вместо тях. Служебното начало никога не е означавало служебно извършване на процесуални действия от съда, които законодателят е вменил изрично в задължение на страните или на някоя от тях.

Разпоредбата на чл. 129 ал. 3 ГПК във р. с ал. 2 ГПК и чл. 127 ал. 1 т. 2 и т. 4 ГПК са приложени точно. Задължение на ищцовата страна е да посочи срещу кои лица е насочила исковата си претенция, да уточни имената им и да посочи пълен и точен адрес за призоваване. Съдът има задължение да съдейства на страна / като при поискване и се издаде съответното съдебно удостоверение / ако същата има затруднение да осигури нужната информация от определен държавен орган или институция, Съдът няма задължение да издирва вместо страната адреса на лицата, по отношение на които е насочен иска. Позоваването на касатора на Наредба Nо 14/2009 година е некоректно, тъй като последната касае уреждане на вътрешните отношения между съда и държавните институции при предоставянето на информация за служебни цели.

Не е допуснато нарушение на чл. 127 ал. 1 т. 4 ГПК. Правилно съдът е разпоредил, в производството по чл. 53 ал. 2 ЗКИР, да се извърши уточнение на обстоятелствата на които се основава иска, в т. ч и индивидуализация по граници на имотите– този, чието вписване се иска поради грешка в кадастралния план по реда на чл. 53 ал. 2 ЗКИР и тези, за които се поддържа, че са погрешно отразени по КК на с. С.. Неоснователно се поддържа, че такова уточнение може да направи само специалист-геодезист, а не юрист. След като страната е предприела защита на факта, че определен недвижим имот не е нанесен в кадастралния план на населеното място поради грешка, то за да се установи тази грешка, следва да се обоснове именно с нейните графични координати/ в т. ч. и граници/, предварително установени с помощта на експерт.

По изложените съображения, ВКС състав на второ отделение на гражданската колегия

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА О. Nо 93 от 29.03.2010 година по ч. гр. д. Nо 166/2010 година на Окръжен съд - Смолян, с което е потвърдено О. Nо565 от 11.03.2010 година по гр. д. Nо 204/2010 година на Смолянския районен съд за връщане на исковата молба, заявена от Търговско дружество „Е”О. с. А., община П., чрез адв. С по чл. 53 ал. 2 ЗКИР, на основание чл. 129 ал. 3 ГПК и е прекратено производството по делото.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: