Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. Б. ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА МОТ. С. при секретар Р. Х. и с участието на прокурора А. П. изслуша докладваното от съдията С. С. по административно дело № 1727 / 2022 г.

Производството се развива по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на министъра на земеделието, чрез процесуален представител юрисконсулт М. Д., подадена срещу решение №410 от 20.12.2021г. постановено по адм. дело № 382/2021 год. по описа на Административен съд – Добрич. В жалбата са релевирани доводи, че съдебният акт е неправилен, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл.209, т.3 АПК. В касационната жалба сочи, че подаденото от „АГРО – ММ“ ЕООД заявление по реда на чл. 27, ал. 6 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи за закупуване на ПИ №23769.501.350 по КККР на с. Дропла, общ. Балчик, не може да бъде издадено положително становище от Областна дирекция „Земеделие“ – Добрич, както и да бъде издадена заповед от министъра на земеделието, поради това, че преписката не е комплектувана за което заявителят е уведомен с писмо изх. №ПД-02-16-18/26.08.2020 год. и писмо изх. №РД-12-1-287-1/04.10.2021 год. на дирекцията. По изложените съображения, моли да се постанови решение, с което да се отмени обжалвания съдебен акт, като неправилен.

Касационния жалбоподател – министъра на земеделието, редовно призован. Не се явява процесуален представител. По делото е постъпила молба от юрисконсулт Т. В. в която се заявява становище с което поддържа подадената касационна жалба по наведените доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответната по жалбата страна – „АГРО –ММ“ ЕООД, редовно призована, не се явява представител. В постъпилата по делото молба имаща характер на отговор на касационната жалба, подадена чрез адв. М. М. от Адвокатска колегия – Добрич, заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Излага доводи по същество и моли съда да постанови решение с което да остави в сила обжалваното решение на Административен съд – Добрич, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на сторените разноски по делото.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че обжалваното решение на КЗК е правилно, постановено при спазване на процесуалните правила и правилно приложение на материалния закон, поради което предлага решението като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Излага подробни доводи в подкрепа на становището си.

Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав от Четвърто отделение като прецени наведените касационни основания, доводите на страните във връзка с тях и данните по делото намира, че касационната жалба като подадена от надлежна страна по см. на чл. 210, ал.1 АПК и в законоустановения 14-дневен срок от съобщаване на решението, е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С оспореното пред настоящата съдебна инстанция съдебно решение, първоинстанционният съд по жалба на „АГРО – ММ“ ЕООД, гр. Добрич е отменил мълчалив отказ на министъра на земеделието да издаде заповед на основание чл. 45а, ал. 2 от Правилника за приложение на закона за земеделието и ползването на земеделските земи, за продажба на прилежаща площ в ПИ №23769.501.350 по КККР на СГКК за „Стопански двор“ в с. Дропла, общ. Балчик по подадено от дружеството заявление с вх. № 70-3071/22.06.2021 г. Със същото решение преписката е върната на административния орган за произнасяне по молбата с регистрационна индекс №70 – 3071/22.06.2021 год. на „АГРО – ММ“ ЕООД, гр. Добрич.

За да отмени мълчаливия отказ на министъра на земеделието за издаване на заповед за продажба на прилежаща площ в ПИ №23769.501.350 по КККР на СГКК за „Стопански двор“ в с. Дропла, общ. Балчик, първоинстанцонния административен съд е приел, че министърът на земеделието и храните е оправомощен от закона орган на централната изпълнителна власт да се разпорежда със земите от държавния поземлен фонд, както и че при подадено искане за закупуване на земя и изпълнение на предпоставките по чл. 45а от ППЗСПЗЗ във връзка с чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ е длъжен да издаде положителна заповед, като действията му в такъв случай са при условията на обвързана компетентност. Според съда министърът при упражняване на правомощията си по посочения закон не е равнопоставен спрямо физическите или юридически лица, потенциални страни по сделки. Обжалваното решение е правилно.

Напълно се споделят изводите на първоинстанционния съд че заповедта по чл. 45а, ал. 2 ППЗСПЗЗ представлява индивидуален административен акт, при издаването на който административният орган действа при условията на обвързана компетентност, поради което е длъжен да издаде заповед за продажба при наличието на предвидените в закона условия за това. Заповедта по чл. 45а, ал. 2 ППЗСПЗЗ представлява елемент от сложния фактически състав по чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 45а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, "застроените и прилежащите земи по чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ се продават на собственика на сградата или на съоръжението по негово искане без провеждане на търг. Купувач не може да бъде лице, придобило сградата като строителен материал. Стойността на земите се внася по бюджета на Министерството на земеделието и храните или се изплаща с равни по стойност поименни компенсационни бонове", а съгласно ал. 2 - "продажбата се извършва със заповед на министъра на земеделието и храните или на упълномощено от него длъжностно лице и с писмен договор, който се вписва в службата по вписванията".

Разпоредбата на чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ дава възможност на лицата, собственици на сгради, които са били собственост на организации по 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, ако са налице всички законови предпоставки министърът на земеделието да издаде заповед или не за придобиване право на собственост и на земята около сградите, която не е застроена. Тази функция, разпоредена му от закона не му дава право на свободна преценка. В този смисъл заповедта на министъра на земеделието и храните по чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ представлява индивидуален административен акт, поради което и мълчаливия отказ да я издаде, подлежи на съдебно оспорване. Законодателят е предвидил административният орган - министъра на земеделието и храните да се произнесе със заповед, с която да разреши продажбата или не, като и във втория случай той е длъжен да издаде изричен (мотивиран) отказ, в който да са изложени мотиви за отказа. В случай, че административният орган е счел че съществуват нарушения в процедурата при подаване заявлението или комплектуване на преписката, както твърди представителя на министъра на земеделието и след проведена процедура по отстраняване установените непълноти и нередовности, то министърът е следвало да посочи това в изричен отказ, с който да остави без разглеждане по същество искането на основание чл. 197 от АПК, който отказ за издаване на административен акт подлежи на обжалване пред съда в 14-дневен срок от съобщаването му.

В случая такава заповед не е издадена и правилно ответникът по касационната жалба е оспорил мълчаливия отказ на административния орган, за който законосъобразно в съответствие с приложимия материален закон първоинстанционният съд е приел, че е незаконосъобразен, както и че административният орган действа в условията на обвързана компетентност.

По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора и съдържанието на разпоредбите на чл. 143, ал.1 от АПК, е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски за производството.

С оглед изхода на правния спор по делото, основателно е искането на ответника за присъждане на разноски в настоящото производство, което следва да бъде уважено, на основание чл.143, ал.3 АПК. Същите са своевременно поискани и доказани. Съгласно представения списък по чл.80 от ГПК, приложим на основание препращащата разпоредба на чл. 144 от АПК, разноските възлизат на 600.00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №410 от 20.12.2021г. постановено по адм. дело № 382/2021 г. по описа на Административен съд – Добрич.

ОСЪЖДА Министерство на земеделието да заплати на „АГРО-ММ“ ЕООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Добрич, ул. „Д-р И. П. №9, ет. 3, офис 10, сумата 600.00 (шестотин) лева, представляваща направени по делото.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ РУМЯНА БОРИСОВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Л. М. п/ СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ