№ 810

гр.София, 01.04.2024 г.

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и втори март, през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО МЛАДЕНОВ

АННА НЕНОВА

като разгледа докладваното от съдия Божилова ч. т.д. № 503/2024 г. и за да се произнесе, съобрази следното :

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Юробанк България „ АД против определение № 808/16.11.2023 г. по ч. д.н.№ 544/2023 г. на Апелативен съд – Варна, с което, след частична отмяна и частично потвърждаване на определение № 147/08.06.2023 г. по дело по несъстоятелност № 8/23 г. на Окръжен съд - Търговище, като краен резултат е отхвърлена молбата на „Юробанк България“АД , предявена на основание чл. 248, ал.1 ГПК, за изменение на постановеното от ОС – Търговище решение по чл. 630 ТЗ , в частта му с характер на определение по възмездяване на разноски, като в полза на жалбоподателя се присъди допълнително адвокатско възнаграждение над присъденото от 1 500 лева, за разликата до претендирания размер от 120 209,38 лева. Жалбоподателят изразява несъгласие с извода на въззивния съд, че минималните размери на дължимо адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, във фазата по установяване неплатежоспособността и откриване производство по несъстоятелност на търговец / чл. 630 ТЗ, чл. 632 ТЗ / се определят по реда на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения / насетне в текста сочена като Наредбата / , като по неоценяеми искове. Счита, че приетото в този смисъл, с решението по т. д. № 3560/2013 г. на ІІ т. о. на ВКС, по аргумент от предходната редакция на чл. 7, ал. 3 от Наредбата, не е актуално, с оглед изменението на разпоредбата / обн. ДВ бр. 88 от 04.11.2022...