Производството е по чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба от Н. С. М. за изменение на определение № 60354 от 10. 06. 2021 г. по т. д. № 2463/2020 г. на ВКС в частта за разноските. В молбата се поддържа, че на ответника по касация не е следвало да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред касационната инстанция, тъй като не е доказано такива да са направени. Молителят прави и възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение като несъответстващо на правната и фактическа сложност на делото.

Ответникът по молбата „ЗАД „А. Б““ АД е депозирал отговор в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК. Поддържа, че молбата по чл. 248 ГПК е недопустима, тъй като Н. М. не е представил списък по чл. 80 ГПК. Изразява становище, че не е налице основание за изменение на постановения от ВКС акт в частта за разноските.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени доводите на страните и данните по делото, прие следното:

Молбата е допустима като подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК.Нтелно е възражението на ответника за недопустимост на молбата поради липсата на представен от касационния жалбоподател, молител в настоящото производство списък на разноските по чл. 80 ГПК.Пето на списък на разноските по чл. 80 ГПК е предпоставка за допустимост на молбата за изменение на решението, съответно определението в частта за разноските, установена от разпоредбата на чл. 80, изр. 2 ГПК по отношение на страната, на която съдът е присъдил такива с приключващия делото в съответната инстанция акт и която прави искане за изменението на този акт в частта за разноските. В случая искането по чл. 248 ГПК е направено от касатора, чиято отговорност за направените от ответника разноски е ангажирана с определението по чл. 288 ГПК.

Като разгледа по същество молбата, настоящият състав намира, че са налице предпоставките за изменение на определението по чл. 288 ГПК в частта за разноските.

С определение № 60 354 от 10. 06. 2021 г. по т. д. № 2463/2020 г. на ВКС, ТК, I т. о. не е допуснато касационно обжалване на решение № 11950 от 31. 08. 2020 г. по в. гр. д. № 107/2020 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 8 състав в частта, с която след частична отмяна на решение № 7578 от 7. 11. 2019 г. по гр. д. № 9052/2018 г. на Софийски градски съд е отхвърлен предявеният от касационния жалбоподател срещу „ЗАД „А. Б““ АД иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие на ПТП за разликата над уважения размер от 30 000 лв. до предявения размер от 40 000 лв., както и в частта, с която касаторът е осъден да заплати на ответника разноски в размер на 719 лв. С това определение касаторът е осъден да заплати на ответника по касация сумата от 996 лв. разноски за адвокатско възнаграждение с ДДС.

Неоснователен е доводът на касатора Н. М. за недължимост на разноските поради липса на представени доказателства за извършването им. Договарянето на дължимото от ответника по касация на упълномощеното да го представлява адвокатско дружество „В. и Б.“, преупълномощило депозиралата отговора на касационната жалба адвокат Б., и заплащането му преди приключването на производството се установяват от представените фактура № 207/6. 11. 2020 г. и преводно нареждане от 26. 11. 2020 г. Фактурата обективира съгласието на ответника по касация и упълномощеното адвокатско дружество за заплащане по банков път на сумата от 830 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за производството пред касационната инстанция /във фактурата изрично е посочено, че възнаграждението се дължи за депозиране на отговор по касационната жалба срещу решение по т. д. № 107/2002 г. на Софийски апелативен съд/ и ДДС върху същата, като плащането на възнаграждението в посочения във фактурата размер е удостоверено с платежното нареждане. Касае се до реално извършени разноски от страна на ответника по касация, които подлежат на присъждане на основание чл. 81 вр. чл. 78, ал. 3 ГПК с оглед изхода на спора.

Настоящият състав на ВКС приема, че уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. За да достигне до този извод, съдът съобрази, че адвокатската защита на ответника по касация е осъществена чрез изготвяне на отговор на касационната жалба, без явяване на пълномощника в съдебно заседание, тъй като касационното обжалване не е допуснато, както и липсата на въведени от касатора с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая обжалваемият интерес е в размер на 10 000 лв. и минималното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение възлиза на 830 лв. Съгласно чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за изготвяне на отговор на касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване без явяване в съдебно заседание минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 3 / 4 от възнаграждението по чл. 7, но не по-малко от 500 лв. Изчислен по този ред, минималният размер на възнаграждението в случая следва да се определи на 747 лв. с ДДС. По изложените съображения определението от 10. 06. 2021 г. следва да се измени, като присъдените разноски за адвокатско възнаграждение се намалят до размер от 747 лв. с ДДС, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК определение № 60 354 от 10. 06. 2021 г. по т. д. № 2463/2020 г. на ВКС, ТК, I т. о. в частта за разноските, като НАМАЛЯВА присъдените в полза на „ЗАД „А. Б“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] разноски за адвокатско възнаграждение с ДДС от 996 лв. на 747 лв. /седемстотин четиридесет и седем лева/, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.