№ 60670

София, 04.10.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. П. Ч: И. П. М РУСЕВА

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр. д.№ 1871 по описа за 2021г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е с правно основание чл. 288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Драматичен театър „Н.О.М“ гр.Пловдив, представляван от директора К., чрез процесуалния представител адвокат Г. против въззивно решение № 260271 от 24.02.2021г. по в. гр. д. № 173 по описа за 2021г. на Окръжен съд Пловдив, с което е потвърдено решение № 260021 от 10.08.2020г. по гр. д. № 387/2020г. на РС Пловдив в частта, с която са уважени предявените искове подадени от Г. Т. К. с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със заповед № 80 от 13.11.2019г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, възстановен е на заеманата длъжност „озвучител“ и за присъждане на сумата от 2 520лв., обезщетение за оставане без работа за период от шест месеца и е отменено решението на РС Пловдив в частта, в която е признат за неистински документ длъжностната характеристика за длъжността „озвучител“ и вместо това е постановено друго, с което същата е призната за неистински документ в частта относно истинността на подписа на Г. Т. К. под изявлението, че е получил екземпляр, с който е запознат. Присъдени са разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:

Г. К. е бил дисциплинарно уволнен на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ след като работодателят е приел, че на 24.10.2019г., непосредствено след представлението „Д. и ангелите“, за което е бил командирован в [населено място], е допуснал нарушения, които са квалифицирани като такива по чл. 188, т. 3 КТ и чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ - злоупотреба с доверието на работодателя и по т. 7 – други тежки нарушения на трудовата дисциплина. В обстоятелствената част на заповедта е конкретизирано, че тези нарушения на трудовата дисциплина се изразяват в това, че след приключване на спектакъла е отишъл на среща с приятел в близко заведение, където е употребил алкохол /по време на работа, което съставлява нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 2 КТ/, не се е погрижил за повереното му имущество на Театъра /не е натоварил техниката за транспортирането й/ и е напуснал работното си място /нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 1 КТ/, не е изпълнил възложената му работа /нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ/, не е спазил правилата за здравословни и безопасни условия на труд /нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 5 КТ/. След това, по време на пътуването до [населено място] продължил да употребява алкохол, влизал в саморазправа с колеги, повишил тон, отправял обиди към колега, когото и посегнал да удари, с което е демонстрирал незачитане на личното достойнство и правата на служителите в Театъра и чрез агресивното си поведение е застрашил своята и на останалите служители в автобуса безопасност и е създал предпоставки за трудова злополука – лично за себе си и за другите служители в Театъра / с което е злоупотребил с доверието на работодателя и е нарушил чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ/ и не е изпълнил трудовите си задължения, определени в длъжностната характеристика /нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ/. С това е нарушил следните разпоредби на чл. 126 КТ: т. 1- да бъде на работното си място до края на работното време, т. 2 –да се явява в състояние, което му позволява да изпълнява възложените задачи и да не употребява през работно време алкохол, т. 3 – да използва цялото работно време за изпълнение на възложената работа, т. 4- да изпълнява работата си в изискуемото се количество и качество, т. 6 – да спазва правилата за здравословни и безопасни условия на труд, т. 8 – да пази грижливо повереното му имущество или с което е в досег при изпълнение на възложената му работа, т. 9 – да бъде лоялен към работодателя, като не злоупотребява с доверието му, т. 10- да не пречи на другите служители да изпълняват трудовите си задължения, т. 11 – да съгласува работата си с останалите служители и да им оказва помощ и т. 13- да изпълнява и всички други задължения, които произтичат от трудовия договор, длъжностната характеристика и от характера на работата.

Въззивният съд е приел извършеното уволнение за незаконно поради липса на установена допусната злоупотреба с доверието на работодателя, по смисъла на чл. 190, т. 4 КТ или на други тежки нарушения на трудовата дисциплина по т. 7 КТ, със следните мотиви: Не се установява злепоставяне на интересите на работодателя пред трети лица. Времето за път при командировка не е работно време. При придвижването си служителят не полага труд, затова не е възможно да извърши нарушение по чл. 126, т. 2 КТ. Не е установено той да се е явил на работа в състояние, което да не му позволява да изпълнява възложените задачи. Няма да данни да е бил пиян по време на работа или да не е изпълнявал адекватно задълженията си преди или по време на представлението. Данните са за употреба на алкохол са за след работно време /в автобуса, при връщането/. Доколкото е установено, че длъжностната характеристика не е връчена на ищеца, не може да се счете, че в кръга на задълженията му се включва товарене и разтоварване на озвучителна техника, за да се приеме, че не е изпълнил което и да е от задълженията си по чл. 126 КТ.

В представеното към касационната жалба изложение, касаторът се позовава на основанията за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК като формулира следният конкретен въпрос: При установяване, че на работника не е връчена длъжностна характеристика за изпълняваната от него длъжност, но е ясно, че същата е изпълнявана в продължение на пет години и половина, дължи ли работникът спазване на трудовата дисциплина при изпълнение на трудовите си задължения, регламентирани в чл. 126, т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 6, т. 8, т. 9, т. 10 и т. 11 КТ? От представеното изложение могат да се изведат и въпроси относно: релевантността за уволнението на установения факт на употреба на алкохол през работно време и връзката с изпълнението на възложените задачи, по който сочи противоречие на въззивния акт с приетото в решения по гр. д.№ 3636/2018г. на ІV г. о.и по гр. д. № 227/2009г. на ІV г. о., за съдържанието на понятието „злоупотреба с доверието на работодателя“, във връзка с който се твърди противоречие на въззивния акт с приетото в решения с № 513/2013г. на ІV г. о.и с № 80/2010г. на ІІ г. о., за продължителността на работното време при командироване и за задължението на съда да се произнесе по всички наведени във въззиваната жалба доводи.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от Г. Т. К., чрез процесуалния представител адвокат А., с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Счита, че поставените въпроси не отговарят на изискванията за допустимост и излага доводи по съществото на спора, аргументирайки извода си за правилност на постановеният акт. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение без да представя доказателства за реалното им извършване.

Настоящият съдебен състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване по поставените от касатора въпроси относно значението на представената длъжностна характеристика, за релевантността на установената употреба на алкохол през работно време и за съдържанието на понятието „злоупотреба с доверието на работодателя“, доколкото същите са свързани с решаващите мотиви на въззивния съд, от значение са за изхода на спора и е възможно да са разрешени в противоречие с установената съдебна практика. Съгласно същата /напр. решение по гр. д.№ 6554/2014г. на ІV г. о./, съдържанието на задълженията на работника или служителя по трудово правоотношение се определят от трудовия договор чрез посочване естеството на неговата работа. С длъжностната характеристика, която работодателят следва да изготви и връчи на работника или служителя, съгласно чл. 127, ал. 1, т. 4 КТ, само се посочват по-подробно задълженията, които произтичат от осъществяваната трудова функция на работата, за която този работник или служител се е уговорил да изпълнява с подписване на трудовия договор.

Относно употребата на алкохол през работно време, практиката единно и непротиворечиво приема, че само по себе си подобно поведение съставлява тежко нарушения на трудовата дисциплина /вж. цитираното от касатора решение по гр. д.№ 3636/2018г. на ІV г. о./ Тежестта на нарушението е различна в зависимост от вида и количеството на употребения алкохол, отражението на алкохолното повлияване върху способността да се изпълняват трудовите задължения и за безопасността на условията на труд (решение № 551/ 15.07.2010 г. по гр. д.№ 64/ 2009 г., IV г. о.). Дали са настъпили допълнителни вредни последици не е от значение за квалификацията на нарушението като „тежко”; ако такива последици има, несъмнено неговата тежест е по-голяма.

Относно съдържанието на понятието по чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ „злоупотреба с доверието на работодателя“ съдебната практика приема, че е вид нарушение на трудовата дисциплина /осъществено чрез действие или бездействие/, което причинява неизпълнение на трудово задължение. Негов характерен признак е, че работникът или служителят е действал недобросъвестно, в противоречие на доверието, което работодателят му е оказал при сключване на трудовия договор, разчитайки на неговата добросъвестност, по смисъла на чл. 8, ал. 1 КТ /вж. решения по гр. д.№4280/2018г. на ІІІ г. о., гр. д.№ 1559/2011г. на ІV г. о./

Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 260271 от 24.02.2021г. по в. гр. д. № 173 по описа за 2021г. на Окръжен съд Пловдив.

УКАЗВА на касатора Драматичен театър „Н.О.М“, представляван от директора К., с адрес: гр.Пловдив ул.“К. А І“ № 38, че следва в едноседмичен срок от получаване на препис от определението, да представи в деловодството на касационния съд доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 151лв. /сто петдесет и един лева/, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната, а производството пред касационния съд ще бъде прекратено.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: