Р Е Ш Е Н И Е

№ 60285

София 19.01.2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение в открито заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

М. Р.

при участието на секретаря Анжела Богданова

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр. д.№ 1871 по описа за 2021г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.

Касационно обжалване е допуснато с определение № 60670 от 4.10.2021г. по касационната жалба на Драматичен театър „Н.О. М.“ [населено място], представляван от директора К., чрез процесуалния представител адвокат Г. против въззивно решение № 260271 от 24.02.2021г. по в. гр. д. № 173 по описа за 2021г. на Окръжен съд Пловдив, с което е потвърдено решение № 260021 от 10.08.2020г. по гр. д. № 387/2020г. на РС Пловдив в частта, с която са уважени предявените искове подадени от Г. Т. К. с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със заповед № 80 от 13.11.2019г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ, възстановен е на заеманата длъжност „озвучител“ и за присъждане на сумата от 2 520лв., обезщетение за оставане без работа за период от шест месеца и са присъдени разноски.

Касационното обжалване е допуснато по въпроси относно значението на представената длъжностна характеристика, за релевантността на установената употреба на алкохол през работно време и за съдържанието на понятието „злоупотреба с доверието на работодателя“, по които е констатирано противоречие с приетото в решения по гр. д.№ 6554/2014г. на ІV г. о., гр. д.№ 3636/2018г. на ІV г. о., гр. д. № 227/2009г. на ІV г. о., с решения с № 513/2013г. на ІV г. о., както и с № 80/2010г. на ІІ г. о. гр. д. №4280/2018г. на ІІІ г. о., гр. д.№ 1559/2011г. на ІV г. о.

В проведеното съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Постъпили са писмени бележки от касатора, чрез процесуалният му представител адвокат Г., с които заявява, че поддържа изложените в жалбата доводи и направеното искане за отмяна на въззивния акт и отхвърляне на исковете като неоснователни. Претендира всички направени по делото разноски, без да представя списък.

Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на ангажираните по делото доказателства, намира следното по въпросите, във връзка с които е допуснато касационно обжалване:

Следва да се възприеме установената съдебна практика, съгласно която „злоупотреба с доверието на работодателя“ по смисъла на чл.190, т.4 КТ е налице когато работникът или служителят умишлено не изпълнява или нарушава етични правила и норми, като този факт става достояние на трети лица, включително на други работници и служители, и това обективно накърнява авторитета и доверието във възможностите на работодателя да планира, организира, ръководи и контролира работния процес /вж. гр. д.№ 4280/2018г. на ІІІ г. о./ Характерен признак на тази злоупотреба е, че работникът или служителят действа недобросъвестно, в противоречие с доверието, което работодателят му е оказал при сключване на трудовия договор, разчитайки на неговата добросъвестност, по смисъла на чл.8, ал.1 КТ. Употребата на алкохол през работно време винаги се приема като „тежко“ нарушение на трудовата дисциплина без за това да е необходимо да са настъпили допълнителни вредни последици. Наличието на причинени допълнителни вредни последици, в резултат на установената употреба на алкохол, несъмнено увеличават тежестта на посоченото нарушение на трудовата дисциплина.

Съдържанието на задълженията на работника или служителя по трудово правоотношение произтичат от изпълняваната от него трудова функция и се определят от трудовия договор, чрез посочване естеството на изпълняваната работа.С длъжностната характеристика, работодателят която следва да изготви и връчи на работника или служителя, съгласно чл.127, ал.1, т.4 КТ, само се посочват по-подробно задълженията, които произтичат от осъществяваната трудова функция на работата, за която този работник или служител се е уговорил да изпълнява, с подписване на трудовия договор. Затова, работникът или служителят не може да оправдава неизпълнението на основните си трудови функции с липса на положен подпис под длъжностната си характеристика.

В случая установените факти са следните:

Ищецът е заемал длъжността „озвучител“.

Със заповед № 588 от 21.10.2019г. директорът на Драматичен театър „Н.О. М.“ е командировал тридесет и двама служители за „участие в [населено място], държавна опера, от 24.10.2019г. до 25.10.2019г., със спектакъла „Дебелянов и ангелите“, като „пътуването да се извърши с нает транспорт“. Командированите са: помощник-режисьор-1, актьори -17, театър-майстор-1, сценичен работник -4, осветител -2, гардеробиер -2, реквизитор-1, гримьор-1 и озвучител-2, един от които е ищеца.

Няма спор, че всички са пристигнали на посочената дата в [населено място], с автобус, че представлението е изиграно и веднага след приключването на спектакъла и натоварването на реквизита, командированите лица са се върнали обратно, пътувайки през нощта до [населено място].

Според свидетеля А., който е другият командирован озвучител /освен ищеца/, след пристигането им в [населено място] - той, ищецът и приятел на последния, са отишли да обядват в заведение, близо до операта. Там Г. К. е изпил „три ракии“. След приключване на обяда, той е останал със своя приятел, а свидетелят е отишъл да „подготвя микрофоните, които актьорите ще използват по време на представлението“. След представлението ищецът е взел „ трансмитерите и брошката от актьорите“ и е отишъл на среща със свой стар приятел, като са се уговорили със свидетеля, 5-10 минути преди тръгването да му се обади, за да се присъедини към тях. По време на пътуването Г. К. е говорил на висок глас, смущавайки всички пред вид обстоятелствата, че е било полунощ и всички са били изморени. Въпреки отправените към него молби, не е намалил тона си, което е станало причина за възникване на конфликт с друг колега.

Свидетелят Л., приятел на ищеца, установява че ищецът Г. К. му се е обадил предварително и са се разбрали да се срещнат на 24.10.2019г., в Бургас, след представлението. Срещата се е провела 40-50мин, след приключването на спектакъла, в ресторант, където К. е изпил „една малка ракия“.

Свидетелят Х., който е един от командированите артисти, установява, че поведението на К. „през почти цялото пътуване“ е било „крайно агресивно, брутално невъздържано и невъзпитано спрямо почти всички колеги“. По време на пътуването той е „употребявал алкохол от патронче“. Още от началото на пътуването е започнал разговор на висок глас с една дама и въпреки, че многократно е бил помолен да прекрати или намали тона, той не е спрял, а е обиждал, нагрубявал е и се е стигнало до саморазправа с колега.

С. П. която е дамата, с която е водил разговора ищеца, заявява, че разговорът се е провел през интервала 21.30-22ч. и че е чувала „глъчка от другата страна“, като „по едно време някой е искал Г. да спре, но той казал, че е личен разговор“. Според нея не е имало „грубости“, било е шумно е тя не е чула „непристойни думи“.

След връщането си, свидетелите Х. и А. са подали докладни записки до директора на театъра /с №№ 31 и 32 от 25.10.2019г./ във връзка с поведението на ищеца.

Директорът на Драматичен театър „Н.О. М.“ е изискал обяснения от Г. К. със заповед № 72 от 28.10.2019г. в три дневен срок. Получил ги е, в електронен вид на 29.10.2019г. и са били входирани под № 33. След преценката им, той е издал заповед № 80 от 13.11.2019г. за прекратяване на трудовото му правоотношение, на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ, заради допуснати на 24.10.2019г., непосредствено след представлението „Дебелянов и ангелите“, за което е бил командирован в [населено място], нарушения на трудовата дисциплина, квалифицирани по чл.188, т.3 КТ и чл.190, ал.1, т.4 КТ - злоупотреба с доверието на работодателя и по т.7 – други тежки нарушения на трудовата дисциплина. В обстоятелствената част на заповедта е конкретизирано, че тези нарушения се изразяват в това, че непосредствено след приключване на спектакъла е отишъл на среща с приятел в близко заведение, където е употребил алкохол /по време на работа, което съставлява нарушение по чл.187, ал.1, т.2 КТ/, не се е погрижил за повереното му имущество на Театъра /не е натоварил техниката за транспортирането й/ и е напуснал работното си място /нарушение по чл.187, ал.1, т.1 КТ/, не е изпълнил възложената му работа /нарушение по чл.187, ал.1, т.3 КТ/, не е спазил правилата за здравословни и безопасни условия на труд /нарушение по чл.187, ал.1, т.5 КТ/. След това, по време на пътуването до [населено място], е продължил да употребява алкохол, влизал е в саморазправа с колеги, повишавал тон, отправял обиди към колега, когото и посегнал да удари, с което е демонстрирал незачитане на личното достойнство и правата на служителите в Театъра и чрез агресивното си поведение е застрашил своята и на останалите служители в автобуса безопасност и е създал предпоставки за трудова злополука – лично за себе си и за другите служители в Театъра / с което е злоупотребил с доверието на работодателя и е нарушил чл.187, ал.1, т.8 КТ/ и не е изпълнил трудовите си задължения, определени в длъжностната характеристика /нарушение по чл.187, ал.1, т.10 КТ/. С поведението си, е нарушил следните разпоредби на чл.126 КТ: т.1- да бъде на работното си място до края на работното време, т.2 –да се явява в състояние, което му позволява да изпълнява възложените задачи и да не употребява през работно време алкохол, т.3 – да използва цялото работно време за изпълнение на възложената работа, т.4- да изпълнява работата си в изискуемото се количество и качество, т.6 – да спазва правилата за здравословни и безопасни условия на труд, т.8 – да пази грижливо повереното му имущество или с което е в досег при изпълнение на възложената му работа, т.9 – да бъде лоялен към работодателя, като не злоупотребява с доверието му, т.10- да не пречи на другите служители да изпълняват трудовите си задължения, т.11 – да съгласува работата си с останалите служители и да им оказва помощ и т.13- да изпълнява и всички други задължения, които произтичат от трудовия договор, длъжностната характеристика и от характера на работата.

Ищецът е оспорил уволнението със следните два довода:1. Неспазена процедура по чл.193 КТ и 2.Не е извършил нито едно от посочените нарушения.

Въззивният съд е приел второто от така направените възражения за основателно поради липса на установена допусната злоупотреба с доверието на работодателя, по смисъла на чл.190, т.4 КТ или на други тежки нарушения на трудовата дисциплина по т.7 КТ, със следните мотиви: Не се установява злепоставяне на интересите на работодателя пред трети лица. Времето за път при командировка не е работно време. При придвижването си служителят не полага труд, затова не е възможно да извърши нарушение по чл.126, т.2 КТ. Не е установено той да се е явил на работа в състояние, което да не му позволява да изпълнява възложените задачи. Няма да данни да е бил пиян по време на работа или да не е изпълнявал адекватно задълженията си преди или по време на представлението. Данните са за употреба на алкохол са за след работно време /в автобуса, при връщането/. Доколкото е установено, че длъжностната характеристика не е връчена на ищеца, не може да се счете, че в кръга на задълженията му се включва товарене и разтоварване на озвучителна техника, за да се приеме, че не е изпълнил което и да е от задълженията си по чл.126 КТ.

Пред вид даденият отговор на въпросите, по които е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав не споделя изводите на въззивния съд, а счита извършеното уволнение за законосъобразно. Безспорно е установено с гласни доказателства, че ищецът е употребил три пъти алкохол за времето, през което е бил командирован - веднага след пристигане в [населено място], след приключване на спектакъла и по време на обратния път. Съгласно чл.121 КТ командироването е способ, чрез който се предоставя възможност на работника или служителя да изпълнява трудовите си задължения извън мястото на постоянната му работа. Затова, времето на командироването, през което работникът или служителя следва да изпълнява трудовите си задължения, е работно време. Установената употребата на алкохол през работно време /в случая на обед, веднага след пристигане на мястото на командироване/ и изпълнението на трудовите задължения след употреба на алкохол /защото представлението е било вечерта/ са достатъчно тежки нарушения на трудовата дисциплина /вж. в този смисъл и решение по гр. д.№ 3636/2018г. на ІV г. о./ Този извод не се повлиява от обстоятелствата, на които е акцентирал въззивния съд – че не е установено К. да се е явил на работа в състояние, което да не му позволява да изпълнява възложените задачи или че не е изпълнявал адекватно задълженията си преди или по време на представлението. В състояние след употреба на алкохол не само, че е трудно ефективното изпълнение на следващите се от длъжността трудови функции, но и се създава риск от предизвикване на злополука, а и е възможно пораждането на конфликти, каквито и са установени в настоящия случай.

Освен установената употреба на алкохол през работно време, още е установено /с показанията на свидетелите Х. и А. и косвено потвърдено от свидетелката Парова/, че в автобуса ищецът е имал агресивно, неколегиално, „невъздържано и невъзпитано“ поведение, което е било преднамерено /след като е установено, че е продължило и след отправените от присъстващите колеги молби за промяна/. Имайки пред вид това, както и пред вид предшестващото поведение на ищеца, който е посетил две заведения, употребявайки алкохол, вместо да използва работното време за изпълнение на възложената му работа, взел е само „трансмитерите и брошката от актьорите“, вместо да изпълни работата си докрай, в изискуемото се количество и качество, се налага извод и за „злоупотреба с доверието на работодателя“, доколкото е налице умишлено нарушение на етични правила и норми, като този факт е станал достояние на трети лица и това поведение е в противоречие с доверието, което работодателят му е оказал при сключване на трудовия договор.

При съобразяване на така допуснатите две нарушения на трудовата дисциплина, техният вид и характер, обстоятелството че всяко едно от тях е по чл.190 КТ и само по себе си е такова, че може да обоснове уволнение, а в случая са извършени съвместно, след съобразяване на начина по който са извършени и тяхната продължителност, фактът че поведението на служителя е засегнало всички пътуващи в автобуса, които са били тридесет и един на брой, като у част от тях е предизвикало и възмущение, както и пред вид последвалото поведение на служителя и липсата на извинение или разкаяние, настоящият съдебен състав приема, че същите са достатъчно „тежки“ по смисъла на чл.189 КТ, за да обосноват налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“. С оглед на приетото и като счита, че в случая е установено спазването на процедурата по чл.193 КТ, съдът намира подадените искове за неоснователни.

Пред вид изхода на спора и направеното искане, на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на касатора следва да се присъдят установените като реално направени разноски за всички инстанции в общ размер на 486лв., от които 155лв., за експертиза и 331лв.,за държавни такси.

Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 260271 от 24.02.2021г. по в. гр. д. № 173 по описа за 2021г. на Окръжен съд Пловдив, с което е потвърдено решение № 260021 от 10.08.2020г. по гр. д. № 387/2020г. на РС Пловдив и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ :

ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. Т. К. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] против Драматичен театър „Н.О. М.“ [населено място], представляван от директора К., с адрес: [населено място], [улица] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 за признаване за незаконно на уволнението, извършено на основание чл.330, ал.1 т.6 КТ със заповед № 80 от 13.11.2019г. и нейната отмяна, на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на заеманата длъжност „озвучител” и на основание чл.344, ал.1, т.3,вр. чл.225, ал.1 КТ за присъждане на обезщетение от 2 520лв. за оставане без работа за периода 14.11.2019г.-14.05.2020г., ведно с лихвата.

ОСЪЖДА Г. Т. К. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] да заплати на Драматичен театър „Н.О. М.“ [населено място], представляван от директора К. сумата от 486лв. /четиристотин осемдесет и шест лева/, направени разноски.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.