Р Е Ш Е Н И Е

№ 192

гр.София, 26.03.2024 г.

в името на народа

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА при секретаря Александра Карамфилова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр. дело № 4814/2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от Х. К. П., чрез адвокат И. Х., срещу въззивно решение № 127/29.08.2022 г., постановено от Великотърновския апелативен съд по в. гр. д. № 40/2022 г. в частта, с която искът му против Прокуратурата на Република България по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е отхвърлен „за разликата над 16 500 лв. до 76 630 лв.“ (последната сума е сборът от цената на иска за обезщетение на неимуществени вреди от 40 000 лв. и на имуществени вреди от 36 630 лв.), ведно с обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 29.07.2018 г. до окончателното издължаване. Касационната жалба поставя във висящност и решението в частта за разноските.

Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: кои обстоятелства са от значение за определяне размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди по иск с правно осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и длъжен ли е съдът да се мотивира как всяко от тях влияе при определяне крайния размер на дължимото обезщетение според чл. 52 ЗЗД.

На въпросите е даден отговор в константната практика на Върховния касационен съд, намерила израз и в посочените в изложението към касационната жалба съдебни актове - ППВС № 4/1968 г., ТР № 3/22.04.2005 г....