Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД срещу определение № 1679 / 24.06.2021г. по в. гр. д. № 342 / 2021г. на Апелативен съд – София, с което е оставена без уважение молбата на застрахователя по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение в частта за разноските на постановеното по делото решение № 475 / 10.05.2021г.

В частната жалба се поддържа, че определението на въззивния съд по чл. 248, ал. 1 ГПК е неправилно, тъй като неоснователно с въззивното решение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК е намалено заплатеното от него адвокатско възнаграждение от 2463 лева с ДДС на 1176 лева с ДДС и молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК за заплащане на разликата не е уважена. Сочи се, че обстоятелството, че производството е преминало в едно открито съдебно заседание и не са събирани доказателства, по същество не определя фактическата и правна сложност на делото. Твърди, че неправилно е и заключението на въззивния съд, че се претендират „успоредни адвокатски възнаграждения“. Поддържа се, че за изготвяне на отговор на въззивната жалба и за процесуално представителство по иска пред въззивната инстанция се дължат на адвоката отделни възнаграждения (в размер на 1072 лева без ДДС и на 980 лева без ДДС или общо в размер на 2463 лева с ДДС при обжалваем интерес от 15 000 лева), съобразно чл. 36 ЗА, като Наредба № 1/2004г. на ВАС е подзаконов нормативен акт и урежда единствено минималните размери на дължимите адвокатски възнаграждения. Твърди се, че решаващият състав неправилно е тълкувал и нормите на цитираната наредба, като е посочил за единствен критерий обжалваемия интерес пред въззивната инстанция, без да се вземе предвид обема на извършената работа.

Ответникът по частната жалба, Т. Б., не представя отговор.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Частната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Въззивният съд, след като е потвърдил отхвърлянето на прекия иск на Т. Б. срещу ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД по чл. 432 КЗ за разликата над 15 000 лева до 30 000 лева, е присъдил в полза на ответника по иска - настоящ жалбоподател, разноски за въззивното производство в размер на 1176 лева с ДДС. При определяне на обема на отговорността за разноските в решението е прието за основателно възражението на ищцата за прекомерност по см. на чл. 78, ал. 5 ГПК на заплатеното от ищеца възнаграждение от 2463 лева с ДДС, от което са присъдени на 1176 лева с ДДС съобразно минималния размер по Наредба № 1/2004г, като съдът се е позовал на липса на каквато и да било сложност на спора пред въззивната инстанция.

В обжалваното определение, постановено по молба на ответника по чл. 248, ал. 1 ГПК за присъждане на разликата от 1176 лева с ДДС до 2463 лева с ДДС, апелативният съд е посочил, че няма конкретни оплаквания срещу приетото във въззивното решение, че делото е без фактическа и правна сложност и липсва основание за присъждане на различен от минималния размер на адвокатското възнаграждение, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004г. на ВАС. Изложени са съображения, че представеното пълномощно, както и извършените в негово изпълнение действия са за процесуално представителство по делото пред въззивната инстанция, като за процесуалното представителство, защита и съдействие по граждански дела с определен материален интерес, минималните размери на адвокатските възнаграждения се определят по реда на чл. 7 от Наредба № 1/2004г. Посочено е, че те са глобална сума т. е. общо дължима за всички действия, извършени от адвокатския пълномощник пред съответната инстанция. Счетено е, че отделно възнаграждение за конкретно процесуално действие, каквото е изготвянето на отговор на въззивната жалба, не се дължи успоредно с това за процесуално представителство, като възприемането на обратната теза би противоречало на чл. 9, ал. 1 от същата наредба и би било лишено от логика. С оглед на това е направен извод, че независимо от методиката, по която молителят е определил изплатеното от него адвокатско възнаграждение на пълномощника си, преценката за прекомерност на размера се извършва при съпоставка с правилата на чл. 7 от наредбата.

Настоящият състав на ВКС намира частната жалба за неоснователна, предвид следното:

Правилен е изводът на решаващия състав, че липсва фактическа и правна сложност по делото, което следва не само от това, че във въззивното производство е проведено едно открито съдебно заседание и не са събирани доказателства, но и от посоченото във въззивното решение, че механизмът на произшествието, противоправното поведение на водача на МПС, телесните увреждания на пострадалата и причинната им връзка с произшествието, както и липсата на съпричинително поведение от нейна страна са установени от събраните пред първата инстанция доказателства и не са спорни пред въззивния съд. С оглед на това, законосъобразно апелативният съд е счел за прекомерен спрямо фактическата и правна сложност на делото размерът на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение и е ангажирал отговорността на ищцата за направените от ответника разноските за адвокатско възнаграждение в минималния размер по чл. 7 от Наредба № 1/2004г., ведно с ДДС, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Законосъобразен е и изводът на съда, че чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1/2004г. намира приложение само, ако липсва процесуално представителство от адвокат, тъй като същото включва и процесуалното действие пред въззивната инстанция - изготвяне на отговор на въззивната жалба, което следва и от текста на самата разпоредба – „без процесуално представителство“. В съответствие със закона е и приетото от съда, че правилата на ЗА, при които се договарят адвокатските възнаграждения между страната и адвоката й и тези за ангажиране на отговорността на насрещната страна за направените разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение са различни, поради което не е налице нарушение на нормите на ЗА.

С оглед горното, определението по чл. 248, ал. 1 ГПК следва да бъде потвърдено, като правилно.

Водим от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1679 / 24.06.2021г. по в. гр. д. № 342 / 2021г. на Апелативен съд – София.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.