О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 707
гр. София, 21.03.2024 г.
Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
изслуша докладваното от съдията И. Д. т. д. № 308 по описа на съда за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Образувано е по молба, подадена от „ОМЕГА ТРЪК СЪРВИЗ“ ООД, ЕИК:[ЕИК], чрез процесуален представител адв. С. А. от САК, за отмяна на влязлото в сила решение № 2501 от 16.11.2023 г., постановено от Софийски градски съд по в. гр. д. № 1315 по описа на съда за 2022 г. с което е потвърдено първоинстанционно решение № 20187284 от 17.09.2021 г., постановено от Софийски районен съд по гр. д. № 49937 по описа на съда за 2018 г., с което на свой ред молителят е осъден да заплати на „КЕЙ ЕМ ДИЛИВЪРИ“ ЕООД, ЕИК:[ЕИК], по иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. второ от ЗЗД във вр. с чл. 258 и 250 от с. з. сумата 15000 лв., представляваща паричната равностойност на влекач с марка “DAF”, модел “XF 380“, рег. [рег. номер на МПС] , номер на рама XLRTE47XS0E554285, собствен на „КЕЙ ЕМ ДИЛИВЪРИ“ ЕООД и предаден от същото на „ОМЕГА ТРЪК СЪРВИЗ“ ООД за ремонт въз основа на сключен между страните договор за изработка, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаването на исковата молба в съда – 27.07.2018 г. до окончателно изплащане на задължението, със законните последици по отношение на разноските в производството.
В молбата се излага, че във влязлото в сила решение изводите на съда не почиват на вярна интерпретация на доказателствената съвкупност и са формирани чрез игнориране на неистинност на показания на свидетел и неистинност на документ, както и са основани на негодно доказателствено средство. Твърди се, че въззивният съд не е извършил собствен анализ на показанията на всички разпитани свидетели, гласните доказателствени средства не са съпоставени помежду им, а по аргумент на още едно основание изводът за невъзможност коментираните извлечения от „Вайбър“ да се ползват в процеса на доказване се основава на забраната на чл. 32, ал. 2 от Конституцията за следене, фотографиране, филмиране или записване без знанието или въпреки изричното несъгласие на обекта на тези действия при положение, че в конкретния случай не е установено това да е станало по волята на представител на фирмата. Поддържа се, че е останала някак незащитена тезата и за достоверност на информацията в тези разговори, а именно тя е била сред водещите съображения за издаването на атакувания окончателен съдебен акт.
От особена важност според молителя, като правно основание за подаването на молбата за отмяна на влязъл в сила съдебен акт е и образуваното досъдебно производство № 226, змк 76/15.01.2019 г. по описа на Второ РУ-СДВР, с пр. пр. № 38822/2019 г. по описа на СРП, като същото към момента е спряно. Молителят намира, че това е от съществено значение за изхода на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска, а обстоятелствата, че ДП е спряно, не е прекратено, включват сякаш основателността на тезата за връзка между воденото наказателно производство и това дело, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска.
Цитират се разпоредбата на чл. 17, ал. 1 и чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК, езиковото тълкуване на които по мнение на молителя ясно сочи, че е възможно престъпните обстоятелства да се разкрият по време на гражданското дело, с други думи законът допуска да има случаи на спиране на гражданското дело, когато престъпното обстоятелство не е заявено изобщо или е заявено, но не експлицитно, в исковата молба, но е станало известно или открито по време на и в хода на гражданското дело, а несъмнено е, че това изключва новото виждане.
На второ място според молителя, логическото и систематическото тълкуване действително водят до извода на пряка връзка между нормите на чл. 17, ал. 1 и чл. 300 ГПК. „Гражданските последици“ на престъпното деяние по чл. 300 ГПК са именно „въпросите от значение за решаване на делото“ по см. на чл. 17, ал. 1 ГПК. Нищо от логиката на текстовете в систематиката им обаче не налага да се приеме, че това се отнася само до тези изчерпателно изброени в специалните закони случаи, в които нормата признава гражданскоправната релевантност на извършването на престъпление по НК. Напротив, основанието за спиране може да се реализира при всяко гражданско субективно право. И нещо повече, спирането може да е относимо не само, ако престъплението е част от фактическия състав на ищцовата претенция, но и когато тя е напр. част от защитата по същество на ответника. Ако гражданският съд събере доказателства, сочещи на осъществяването на престъпление от ищеца, то той трябва да спре делото. Престъплението, твърдяно от ответника, не е част от ищцовото субективно право, но е „от значение за решаване на делото“ по см. на чл. 17, ал. 1 ГПК и от него „зависи изходът на гражданския спор“ по см. на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК.
Излага се, че по делото неизяснено и недоказано е останало, че регистрираният чрез телефонен номер потребителски профил в мобилното приложение „Вайбър“ принадлежи на управителя на молителя, поради което и не е доказано, че чрез този профил той е ползвал визираната информационна система за комуникация към съответната дата 02.03.2018 г., поради което не са налице условията на чл. 10, ал. 2 ЗЕДЕУУ, за да се приеме за доказано, че именно управителят е бил адресат на съобщенията, съдържащи изявления касаещи предмета на делото.
Според молителя ищецът единствено и само е доказал, че е собственик на товарния автомобил, но не и че същият е бил предаден за ремонт на молителя. По-натам в молбата за отмяна се анализират конкретните показания на разпитани по делото свидетели, твърди се че е без правно значение извършената по делото съдебно-оценъчна експертиза, като се набляга на конкретните технически характеристики и оборудване на процесния влекач и на възможностите съобразно същите да се направи точна прецизна оценка без да бъдат представени определени, описани документи във връзка с регистрацията на влекача - нещо, което според молителя ищецът в случая не е сторил. Оспорва се представеното от процесуалния представител на ищеца извлечение от телефонна кореспонденция, като такова без доказателствена стойност, което освен това е копие, не е официална извадка от мобилния оператор, нито пък доказва какъв е предметът на този разговор.
В заключение се твърди, че това е опорочило непоправимо процеса на формиране на вътрешното убеждение на съда и именно на това молителят се позовава, поради което моли за отмяна на влязлото в сила решение на първоинстанционния съд /СРС/ и вместо това постановяване на ново такова, с което предявеният иск да бъде отхвърлен, респ. – оставен без уважение, като неоснователен и недоказаност на основанията, на които същият е предявен.
Ответникът по молбата оспорва същата и моли за оставянето без разглеждане като недопустима, респ. за оставянето без уважение като неоснователна, претендира разноски в производството.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед релевираните основания за отмяна, приема следното:
Според задължителните указания в т. 10 от Тълкувателно решение № 7/2014 г. от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС, основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК представляват определени фактически твърдения на молителя, които обосновават неправилност на влязлото в сила решение; Наличието на точно и мотивирано изложение от страната на посочените основания, на които Върховният касационен съд може да даде правна квалификация по чл. 303 и чл. 304 ГПК, представлява изпълнение на изискването на чл. 306, ал. 1 ГПК за редовност на молбата за отмяна (т. 13 от Постановление № 2/77 на ППВС); Молбата за отмяна няма да отговаря на изискването за редовност, когато молителят е релевирал доводи, които съставляват касационни оплаквания за допуснати от съответния съд процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, които не са обхванати от хипотезите на чл. 303, ал. 1 ГПК; Нередовна е молбата за отмяна, в която съдържанието препраща само към законовия текст на чл. 303, ал. 1 ГПК, без да са изложени конкретни факти, които да могат да бъдат подведени под някое от изчерпателните основания в чл. 303, ал. 1 ГПК.
В настоящия случай в молбата за отмяна на влязлото в сила решение не се твърди конкретно престъпно обстоятелство, което да е установено по надлежния съдебен ред съгласно изискването на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК.
Излагат се твърдения за налично досъдебно наказателно производство с неустановен предмет, което според молителя има връзка с приключилото със съдебното решение, отмяната на което се иска, гражданско съдопроизводство. По отношение на така соченото досъдебно производство се твърди, че е спряно, не е прекратено и от останалите твърдения на молителя относно същото и цитираните от него норми на ГПК, може евентуално да се направи извод, че молителят твърди, че включените в предмета на наказателното производство обстоятелства, са такива от естество да обусловят спирането на гражданското такова до приключването на наказателното. В молбата за отмяна обаче не се съдържат каквито и да било конкретни твърдения за осъществени обстоятелства от кръга на уредените в чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК, единствено годни в случая да бъдат квалифицирани като такива, сочещи наличието на основание за отмяна на влязлото в сила решение на гражданския съд.
Останалите твърдения на молителя в молбата му и базираните на тях оплаквания, са изцяло в насока на твърдяна от молителя неправилност на влязлото в сила решение, отмяната на което се иска, поради допуснати от съда съществени нарушения на процесуалния закон, свързани със събирането и оценката на доказателствата по делото, както и поради необоснованост. Същите обаче отново не са от кръга обстоятелства, императивно и изчерпателно изброени в нормата на чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК, и съответно - годни да послужат като основание за отмяна на влязлото в сила решение по реда и при условията на посочения законов текст.
С оглед изложените съображения, настоящият състав намира, че молбата за отмяна е недопустима и като такава не подлежи на разглеждане.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, на ответника по молбата следва да бъде присъдено претендираното от него адвокатско възнаграждение за защита в производството.
Така мотивиран, Върховния касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Второ търговско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от „ОМЕГА ТРЪК СЪРВИЗ“ ООД, ЕИК:[ЕИК] молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК, на влязлото в сила решение № 2501 от 16.11.2023 г., постановено от Софийски градски съд по в. гр. д. № 1315 по описа на съда за 2022 г. с което е потвърдено първоинстанционно решение № 20187284 от 17.09.2021 г., постановено от Софийски районен съд по гр. д. № 49937 по описа на съда за 2018 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОСЪЖДА „ОМЕГА ТРЪК СЪРВИЗ“ ООД, ЕИК:[ЕИК] да заплати на „КЕЙ ЕМ ДИЛИВЪРИ“ ЕООД, ЕИК:[ЕИК] сумата 2000 лв. разноски в производството.
Определението може да бъде обжалвано пред друг състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЧЛЕНОВЕ: