Р Е Ш Е Н И Е
№ 50128
гр. София 20.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 06 декември през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: З. А. ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
При секретаря Д. А. като разгледа докладваното от съдия З. А. гр. дело № 1106 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ответника „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, чрез юрисконсулт И. Н. срещу решение № 254/29.10.2020 г. по в. гр. дело № 782/2020 г. на Окръжен съд Хасково, с което е потвърдено решение № 189/28.02.2020 г. по гр. дело № 2372/2019 г. на Районен съд Хасково в частта, с която е признато за установено на основание чл.439,ал.1 ГПК по отношение на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, че Г. А. Г., С. М. С., Е. М. И., С. М. С. и И. С. К. не дължат сумите както следва: 5146.91 лв. главница, 825.15 лв. договорна лихва от 06.05.2007 г. до 04.06.2010 г., 78.50 лв. наказателна лихва от 28.09.2007 г. до 04.06.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.07.2010 г. до окончателното изплащане, което вземане произтича от извлечение към 04.06.2010 г. от счетоводните книги на банката по кредитна сметка на длъжниците М. С. Г. и И. С. К. по договор за потребителски кредит от 06.04.2007 г., както и направените по делото разноски в размер на 121.01 лв. за държавна такса и 385.82 лв. за адвокатски хонорар, за които суми е издаден изпълнителен лист от 19.07.2010 г. въз основа на Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК от 16.07.2010 г. по ч. гр. дело № 1811/2010 г. на Районен съд Хасково, поради изтекла погасителна давност.
Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон и необоснованост. Искането е да се отмени въззивното решение и вместо него се постанови друго, с което предявеният иск с правно основание чл.439,ал.1 ГПК срещу жалбоподателя се отхвърли.
Ответниците по касационната жалба Г. А. Г., С. М. С., Е. М. И., С. М. С. и И. С. К., всички чрез адв.Сп. П. в писмен отговор са изразили мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.
С определение № 50326/04.09.2023 г., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Хасково в обжалваната част по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по правния въпрос: От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т.10 от т. решение № 2/26.06.2015 г. по т. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, което в обжалваната част подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Въззивното решение на Окръжен съд Хасково не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която е потвърдено решението по гр. дело № 2372/2019 г. на Районен съд Хасково, с което е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.439,ал.1 ГПК срещу „С.Г.Груп” ООД [населено място] и „Юробанк и Еф Д. Б. АД [населено място].
Въззивният съд се е произнесъл по предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.439,ал.1 ГПК.
Прието е, че фактите по делото са безспорни и са следните:
Процесната заповед за изпълнение на парично задължение срещу наследодателите на ищците е била издадена на 16.07.2010 година и е била стабилизирана, поради липса на подадени възражения, както следва: на 12.11.2010 година за длъжника М. Г. и на 01.12.2010 година за длъжника И. К.. На 17.09.2010 година, за събиране на процесното вземане, е било образувано изпълнително дело № 190/2010 година по описа на ЧСИ А.. По отношение на длъжника И. К. взискателят е поискал предприемане на изпълнително действие – налагане на възбрана върху идеална част от недвижим имот и това действие е било предприето на 26.02.2013 година. По отношение на длъжника Г. в хода на цялото изпълнително производство не е било поискано от взискателя нито едно изпълнително действие.
Прието е, че основният спорен въпрос по делото е – текла ли е давност от датата на стабилизиране на процесната заповед за изпълнение на парично задължение и докато е траело изпълнителното производство. Прието е още, че отговор на този въпрос е даден в мотивите по т. 11 и т. 14 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 година на ВКС по тълк. дело № 2/2013 година, ОСГТК. Приел е, че в цитираното решение ясно е посочено, че приетите в съдебната практика разрешения в смисъл, че погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането (така и в ППВС № 3/18.11.1980 година, на което се позовава въззивникът), се основаваха на съществувалите задължения на органите по принудително изпълнение да проведат служебно принудителното изпълнение до удовлетворяване вземанията на социалистическата държава и социалистическите организации като кредитори. Сега действащата законодателна уредба поставя в тежест на кредитора да поиска извършването на изпълнителни действия и така да поддържа движението на изпълнителното производство. Кредиторът може да избере дали да действа, като иска нови изпълнителни способи или да не действа. Съдът е приел, че това е дало основание на ВКС в посоченото тълкувателно решение да приеме, че от момента на стабилизиране на изпълнителното основание нова давност тече и не спира, освен ако кредиторът не поиска предприемане на действие по принудително изпълнение. С оглед на посоченото е прието, че за отговора на основния спорен въпрос по настоящото дело, релевантен не е моментът, в който е прието обсъжданото Тълкувателно решение, а приложимият процесуален закон, действал през времето на конкретното изпълнително производство.
Въззивният съд е приел, че от момента на влизане в сила на заповедта за изпълнение и до сега процесуалната уредба е една и съща и изисква активност на взискателя като условие за прилагане на изпълнителни способи и движение на изпълнителното производство като цяло. Прието е, че с Тълкувателното си решение ВКС не е внесъл изменение в правни норми, а и няма такива правомощия, а е обобщил съдебната практика по прилагането на тези норми. Според съда по тази причина е неподходяща аналогията, която ответникът се опитва да прокара, за действието на нормативни актове само занапред. Прието е, че разрешението на ВКС, че ППВС № 3/1980 година следва да се счита изгубило сила, е резултат на анализ на приложимия закон и съдебната практика, формирана към момента на приемането на ТР. Поради това според съда няма как да бъде възприето становището на ответника „Агенция за събиране на вземанията” ЕАД, че тази „отмяна“ стартира от датата на приемане на Тълкувателното решение, а за казусите преди това следва да се прилагат разясненията на ППВС 3/1980 година.
При тези съображения въззивният съд е приел, че правилно и в съответствие със задължителните разрешения, дадени с ТР № 2/2015 година по тълк. дело № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, районният съд е приел, че новата давност е започнала да тече от датата на стабилизиране на заповедта за изпълнение за всеки от двамата длъжници, както и, че е продължила до изтичането на петгодишния давностен срок.
Прието е, че теченето на давността по отношение на длъжника К. е било прекъснато с отправеното до съдебния изпълнител искане за налагане на възбрана. Според съда, доколкото от този момент също е изтекъл петгодишен срок, то и по отношение на него погасителната давност следва да се счита изтекла, след което принудителното осъществяване на вземането вече не е възможно. Формиран е извод, че вземането вече не съществува, поради изтекла давност, както и уважаване на предявения иск по чл.439,ал.1 ГПК. Въззивният съд е възприел и останалите фактически и правни изводи на Районен съд Хасково и на основание чл.272 ГПК е препратил към мотивите на първоинстанционното решение.
С оглед на изложените съображения съдът е приел, че въззивната жалба е неоснователна, а първоинстанционното решение в обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.
По правния въпрос: С т. решение № 3/28.03.2023 г. по т. дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.
С разясненията в мотивите на цитираното тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС е прието следното:
В правната теория се приема, че задължителните тълкувателни актове не съставляват правила за поведение, а само изясняват действителното съдържание на правна норма, по чието прилагане има противоречия или неясноти. Приема се също, че съдържанието на тълкуваната разпоредба е било такова, каквото е изяснено със задължителното тълкуване, още от момента на приемането й. Така се обосновава ретроактивното действие на даденото задължително тълкуване. Разрешението обаче не може да е същото тогава, когато /без законите, предмет на тълкуване, да са отменени или съществено изменени/ задължителното тълкуване бъде изрично обявено за загубило сила с нов тълкувателен акт, който дава различно тълкуване. Законодателството не съдържа правила относно влизането в сила и действието във времето на тълкувателните актове, каквито норми са налице в ЗНА за нормативните актове. Затова разрешението следва да бъде дадено въз основа на основните принципи за последователност и предвидимост в правоприлагането. Следва да се съобрази, че даденото с предходен тълкувателен акт тълкуване на правната норма е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове /чл. 130, ал. 2 ЗСВ/. Те трябва да я прилагат в смисъла, посочен в тълкувателния акт и ако тълкуваната норма не е отменена или съществено изменена, нямат право да влагат в нея различен смисъл. Правните субекти, които не са адресати на задължителната сила на тълкувателните актове, също могат да изискват от съответния орган да съобрази решението си с тях, а ако не стори това - да оспорят постановените в нарушение на задължителното тълкуване актове по установения за това ред. По тези съображения до обявяването на задължителен тълкувателен акт с последващ такъв за загубил сила, обективираното в него тълкуване не може да бъде пренебрегнато по съображения, че има съществена промяна в обществените условия. Затова следва да бъде прието, че последващите тълкувателни решения нямат, подобно на първоначалните, обратно действие, а започват да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред. В този случай решението, с което се постановява тълкувателният акт, се състои от две части. С първата от тях се дава новото тълкуване на правната норма, а с втората се обявява за загубил сила предшестващият тълкувателен акт. Второто поражда действие от момента на обявяването на новия акт, поради което и от този момент предшестващият тълкувателен акт престава да се прилага. Затова установеното с новия акт тълкуване на правната норма ще може да бъде прилагано от съответните органи, за които то е задължително, по случаите, които са от тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване до тях, след обявяването на новия акт или по такива, които са били заварени към този момент. В тези случаи, ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са се осъществили факти, които са от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед тълкувателния акт, който е бил действащ към момента на настъпването на последиците.
Това разрешение се налага и предвид вече даденото от ВКС задължително тълкуване с Тълкувателно решение № 1 от 24.01.2022 г. по тълк. д. № 1/2018 г., ОСНК. В него е прието, че тълкувателните постановления на ВС, постановявани при действието на отменените Закони за устройство на съдилищата, могат да бъдат обявени за загубили сила от съответната колегия/колегии на ВКС. До отмяната им те са задължителни за съдилищата, тъй като с тях се извежда волята на законодателя относно тълкувания закон по общозадължителен и окончателен начин. Даденото с тях тълкуване е приложимо и при действащото законодателство, ако нормативната база не е претърпяла съществени изменения. То не е приложимо само ако постановленията на Пленума на ВС представляват указания до съдилищата, произтичащи от решения на конгреси или други висши форуми на политически партии, когато законите, предмет на постановените от Пленума на ВС тълкувателни актове, са отменени или съществено изменени, или по същия тълкувателен предмет е постановен нов тълкувателен акт на ВКС с противоположно или различно тълкуване. Тогава постановленията на Пленума на ВС не запазват своето действие. В тези три хипотези се касае за мълчалива отмяна на тълкувателния акт, поради което не е необходимо изричното му обявяване за загубил сила. Обявява се за загубило сила само постановление на Пленума на ВС, което не е мълчаливо отменено – т. е. запазило е действието си, но съответната колегия/колегии на ВКС намери, че даденото задължително тълкуване следва да се изостави. С Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС изрично ППВС № 3/1980 г. е обявено за загубило сила, следователно до този момент то не е било мълчаливо отменено и даденото с него тълкуване е било задължително. Това следва и от обстоятелството, че разпоредбата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД, която е предмет на тълкуване с ППВС № 3/1980 г., не е изменяна от момента на влизане в сила на ЗЗД. При непроменена правна уредба, която е била подложена на задължително тълкуване, нито от органите по чл. 130, ал. 2 ЗСВ, нито от останалите правни субекти, които са адресат на тази норма, може да се изисква друго, освен да се съобразят с това тълкуване до обявяване на постановлението за загубило сила.
В мотивите на тълкувателното решение е прието, че докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г.
Като взема предвид цитираната задължителна практика на ВКС, събраните по делото доказателства и доводите на страните по делото съдът намира, че обжалваното решение е неправилно. Оплакванията в касационната жалба са основателни:
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 16.07.2010 г., издадена по ч. гр. дело № 1811/2010 г. на Районен съд Хасково е разпоредено длъжниците М. С. Г. и И. С. К. да заплатят на „Юробанк и Еф Д. Б. АД сумите както следва: 5146.91 лв. главница, 825.15 лв. договорна лихва от 06.05.2007 г. до 04.06.2010 г., 78.50 лв. наказателна лихва от 28.09.2007 г. до 04.06.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 15.07.2010 г. до окончателното изплащане, което вземане произтича от извлечение към 04.06.2010 г. от счетоводните книги на банката по кредитна сметка на името на длъжниците по договор за потребителски кредит № 244599/8126 от 06.04.2007 г., както и направените по делото разноски в размер на 121.01 лв. за държавна такса и 385.82 лв. за адвокатски хонорар.
Въз основа на издадената заповед за изпълнение в полза на „Юробанк и Еф Д. Б. АД е издаден на 19.07.2010 г. изпълнителен лист за посочените суми.
По подадена молба от „Юробанк и Еф Д. Б. АД и приложен изпълнителен лист на 17.09.2020 г. е образувано изпълнително дело № 190/2010 г. по описа на ЧСИ К. А. с рег. № 771 на КЧСИ и с район на действие окръжен съд Х.. Страни по изпълнителното дело са: взискател „Юробанк и Еф Д. Б. АД и длъжници М. С. Г. и И. С. К.. В молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят на основание чл.18 ЗЧСИ е възложил на ЧСИ да определя начина на изпълнението и да извърши всички предвидени действия, съответно проучване на имущественото състояние на длъжниците.
Със запорно съобщение от 12.10.2010 г. ЧСИ е наложил запор върху вземане за трудово възнаграждение на длъжника М. С. Г., от трето задължено лице „Монолит” АД. Запорното съобщение е получено от третото задължено лице – работодател на 18.10.2010 г.
По изпълнителното дело на 29.10.2010 г. на длъжника М. С. Г. е връчена покана за доброволно изпълнение с препис от заповедта за изпълнение на парично задължение. Поканата за доброволно изпълнение на длъжника И. С. К. е връчена при условията на чл.47,ал.5 ГПК на 17.11.2010 г. По делото не са налице данни за подадено възражение срещу заповедта за изпълнение от всеки от длъжниците по чл.414,ал.1 ГПК. Заповедта за изпълнение е влязла в сила по отношение на длъжника М. Г. на 13.11.2010 г., а по отношение на длъжника И. К. на 01.12.2010 г.
С молба вх. № 02156/05.09.2012 г. взискателят „Юробанк и Еф Д. Б. АД е поискал налагане на възбрана върху имущество, собственост на длъжника И. К..
На 25.02.2013 г. от ЧСИ е наложена възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника И. С. К. както следва: 1/3 ид. част от сграда с идентификатор 77195.711.152.2 по КК на [населено място], находяща се в [населено място], [улица], № , със застроена площ от кв. м. и предназначение хангар, депо, гараж; ид. част от сграда с идентификатор по КК на [населено място] със застроена площ от кв. м. и с предназначение хангар, депо, гараж, находящо се в [населено място], [улица], № .
С молба от 16.01.2014 г. взискателят „Ю. Б. АД с предишно наименование/до 2013 г./ „Юробанк и Еф Д. Б. АД” е поискал налагане на възбрана върху недвижими имоти, собственост на длъжника М. С. Г.. По делото не са налице данни ЧСИ да е наложил поисканата възбрана.
С постановление от 03.10.2018 г. по изпълнителното дело частният съдебен изпълнител е заличил досегашния взискател „Юробанк и Еф Д. Б. АД и е конституирал като взискател на основание чл.429,ал.1 ГПК ”Агенция за събиране на вземания” ЕАД [населено място]. С постановление от същата дата частният съдебен изпълнител е прекратил производството по изпълнителното дело на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК, тъй като взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години от последното изпълнително действие.
От събраните по делото доказателства се установява, че с договор за прехвърляне на вземания - цесия от 24.02.2015 г. „Юробанк и Еф Д. Б. АД е прехвърлил на „С.Г.Груп” ООД процесните вземания по договор за потребителски кредит № 244599/8126 от 06.04.2007 г. Последното дружество с договор за продажба и прехвърляне на вземания – цесия от 23.04.2018 г. е прехвърлило процесните вземания по посочения договор за потребителски кредит на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД. По делото не са налице доказателства прехвърлянето на процесните вземания да е съобщено на длъжниците. Съгласно практиката на ВКС, която съдът възприема без значение за основателността на иска по чл. 439 ГПК срещу конституирания в изпълнителното производство нов кредитор/ цесионер/е установяване на надлежното уведомяване на длъжника по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД за извършена цесия, тъй като този факт не рефлектира върху дължимостта на вземането - то съществува и следва да бъде удовлетворено принудително от съдебния изпълнител, като не освобождава длъжника от отговорност за погасяването му. Съдебният изпълнител е този, който провежда изпълнението и съответно носи отговорност за своите действия, които освен това подлежат и на съдебен контрол, така че ако изпълни, чрез него в изпълнителното производство, длъжникът се освобождава от дълга. /решение № 209/28.11.2018 г. по т. дело № 2530/2017 г. на ВКС, I т. о. по чл.290 ГПК. С оглед на тази практика съдът приема, че обстоятелството, че прехвърлянето на процесните вземания не е съобщено на длъжниците не е от значение за основателността на предявения отрицателен установителен иск по чл.439,ал.1 ГПК.
По подадена молба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с приложени посочените по-горе заповед за изпълнение и изпълнителен лист, издаден по ч. гр. дело № 1811/2010 г. на РС Хасково на 06.11.2018 г. е образувано изпълнително дело № 734/2018 г. на ЧСИ С. П. с рег. № 874 и с район на действие Окръжен съд Хасково.
С постановление от 24.01.2019 г. ЧСИ е конституирал като длъжници по изпълнителното дело наследниците по закон на починалия на 12.01.2017 г. длъжник М. Г. – Г. А. Г., С. М. С., С. М. С. и Е. М. И..
По изпълнително дело № 734/2018 г. с постановление на ЧСИ от 06.02.2019 г. е наложен запор върху вземанията на длъжника И. К. по банкови сметки в „Б. П. Б. АД [населено място].
С постановление от 11.02.2019 г. ЧСИ е наложил възбрана върху недвижими имоти, собственост на длъжника И. К.: ид. част от поземлен имот с идентификатор по КК на [населено място] с адрес [населено място], [улица], № с площ от кв. м., ведно с ид. част от построената в имота сграда с идентификатор със застроена площ от кв. м., на два етажа ; ид. част от сграда с идентификатор по КК на [населено място], находяща се в [населено място], [улица], № със застроена площ от кв. м., с предназначение хангар, депо, гараж на един етаж; ид. част от сграда с идентификатор по КК на [населено място], с адрес [населено място], [улица], със застроена площ от кв. м., с предназначение хангар, депо гараж на един етаж.
По изпълнителното дело е наложен запор на 19.07.2019 г. на вземанията на длъжника И. К. за трудово възнаграждение от „Г. П. БКС 2016”, [населено място], [улица], , бл..
С постановление на ЧСИ от 23.07.2019 г. е наложен запор върху вземанията на длъжника И. К. по банкови сметки в „Общинска банка” АД [населено място].
С постановление на ЧСИ от 22.08.2019 г. е наложен запор върху МПС Д., рег. [рег. номер на МПС] , собственост на длъжника И. К.. Производството по изпълнителното дело е спряно с постановление на ЧСИ от 03.10.2019 г., възоснова на подадена молба от длъжника Г. А. Г. с приложена обезпечителна заповед от 02.10.2019 г., издадена по гр. дело № 2372/2019 г. на Районен съд Хасково.
Като взема предвид установената фактическа обстановка съдът преценява, че предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл.439,ал.1 ГПК за недължимост на сумите от ищците по издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист като погасени по давност е неоснователен.
Вземанията на ответника „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, частен правоприемник на „С.Г. Груп” ООД, респективно последният частен правоприемник на „Юробанк и Еф Д. Б. АД,/последният с наименование от 2013 г. „Ю. Б. АД/, установени със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 16.07.2010 г., издадена по ч. гр. дело № 1811/2010 г. на Районен съд Хасково се погасяват с изтичане на 5 годишен давностен срок съгласно чл.117,ал.2 ЗЗД. Установи се по делото, че за събиране на тези вземания е образувано на 17.09.2010 г. изпълнително дело № 190/2010 г. на ЧСИ К.А.. В настоящият случай петгодишния давностен срок е започнал да тече от влизане в сила на заповедта за изпълнение – за длъжника М. Г. на 13.11.2010 г., а за длъжника И. К. на 01.12.2010 г. Давността не е текла по време на висящността на изпълнително дело № 190/2010 г. до 26.06.2015 г., съгласно приетото с ППВС № 3/18.11.1980 г. Изпълнителното дело е било висящо към 26.06.2015 г., тъй като по същото са извършвани изпълнителни действия – наложен запор върху вземания за трудово възнаграждение на длъжника М. Г. на 12.10.2010 г. По молба на взискателя от 05.09.2012 г. ЧСИ е наложил възбрана на 25.02.2013 г. върху имоти, собственост на длъжника И. К., а на 16.01.2014 г. взискателят е поискал с молба налагане на възбрана върху имоти, собственост на длъжника М. Г.. Като взема предвид тези факти, съдът намира, че към 26.06.2015 г. по изпълнително дело № 190/2010 г. на ЧСИ К.А. не е настъпила перемпция по смисъла на чл.433,ал.1,т.8 ГПК, а именно взискателят да не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години. В случая изпълнително производство е образувано срещу двама солидарни длъжници въз основа на един изпълнителен лист и за да настъпи перемпция по смисъла на чл.433,ал.1,т.8 ГПК трябва да е налице бездействие на взискателя по отношение на всеки от двамата солидарни длъжници, каквото бездействие по делото не се установява.
С тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС – т.10 е обявено за загубило сила ППВС № 3/18.11.1980 г. А с т. решение № 3/28.03.2023 г. по т. дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. Съобразявайки тази практика на ВКС съдът приема, че изпълнително дело № 190/2010 г. на ЧСИ К.А. е образувано и е висящо до приемането на т. решение № 2/26.06.20215г. по т. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС – т. е. до 26.06.2015 г. С оглед даденото тълкуване в цитираната задължителна практика на ВКС погасителна давност за вземанията на ответника не тече до 26.06.2015 г. След тази дата давността тече и петгодишният срок изтича на 03.09.2020 г., като крайният момент се съобразява с разпоредбите на чл. 3, т. 2 ЗМДВИП и пар. 13 ПЗР ЗИД 33. Исковата молба е подадена на 16.08.2019 г. – преди изтичане на петгодишния давностен срок, предвиден в чл.117,ал.2 ЗЗД.
Установи се по делото, че след 26.06.2015 г. с постановление от 03.10.2018 г. по изп. дело № 190/2010 г. ЧСИ е заличил досегашния взискател „Юробанк и Еф Д. Б. АД и е конституирал като взискател на чл.429,ал.1 ГПК ”Агенция за събиране на вземания” ЕАД [населено място]. С постановление от същата дата частният съдебен изпълнител е прекратил производството по изпълнителното дело на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК, тъй като взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години от последното изпълнително действие. Настъпилата перемпция няма правно значение за погасителната давност. За събиране на същите вземания е образувано на 06.11.2018 г. ново изпълнително дело № 734/2018 г. на ЧСИ С. П. с рег. № 874. По изпълнителното дело на 24.01.2019 г. са конституирани като длъжници наследниците по закон на починалия на 12.01.2017 г. длъжник М. С. Г. и ищци по предявения иск по чл.439,ал.1 ГПК. По това изпълнително дело са извършвани изпълнителни действия по отношение само на длъжника И. К., както следва: на 06.02.2019 г. наложен запор върху вземания по банкови сметки в банка; на 11.02.2019 г. наложена възбрана върху недвижими имоти; на 19.07.2019 г. наложен запор на вземания от трудово възнаграждение; на 23.07.2019 г. наложен запор на вземания по банкови сметки в банка; на 22.08.2019 г. наложен запор върху МПС, собственост на длъжника. Тези изпълнителни действия прекъсват давностния срок. Описаните обстоятелства са от значение за крайния извод за неоснователност на предявения иск, но и без тяхното наличие по делото се установи, че от 26.06.2015 г. до предявяване на иска на 16.08.2019 г. петгодишния давностен срок по чл.117,ал.2 ЗЗД за вземанията на ответника срещу всеки от ищците не е изтекъл.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че искът за установяване на несъществуването на процесните вземания като погасени по давност е неоснователен и следва да се отхвърли. Въззивното решение в обжалваната част следва да се отмени и вместо него предявеният иск с правно основание чл.439,ал.1 ГПК следва да се отхвърли. На ответника следва да се присъдят дължимите за производството разноски във всички инстанции в размер на сумата 976.58 лв., включващи държавни такси и юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
Отменя въззивно решение № 254/29.10.2020 г. по в. гр. дело № 782/2020 г. на Окръжен съд Хасково в частта, с която е потвърдено решение № 189/28.02.2020 г. по гр. дело № 2372/2019 г. на Районен съд Хасково в частта, с която е признато за установено на основание чл.439,ал.1 ГПК по отношение на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, че Г. А. Г., С. М. С., Е. М. И., С. М. С. и И. С. К. не дължат сумите както следва: 5146.91 лв. главница, 825.15 лв. договорна лихва от 06.05.2007 г. до 04.06.2010 г., 78.50 лв. наказателна лихва от 28.09.2007 г. до 04.06.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.07.2010 г. до окончателното изплащане, което вземане произтича от извлечение към 04.06.2010 г. от счетоводните книги на банката по кредитна сметка на длъжниците М. С. Г. и И. С. К. по договор за потребителски кредит от 06.04.2007 г., както и направените по делото разноски в размер на 121.01 лв. за държавна такса и 385.82 лв. за адвокатски хонорар, за които суми е издаден изпълнителен лист от 19.07.2010 г., издаден въз основа на Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК от 16.07.2010 г. по ч. гр. дело № 1811/2010 г. на Районен съд Хасково, поради изтекла погасителна давност и е осъдено „Агенция за събиране на вземания” ЕАД да заплати на основание чл.78,ал.1 ГПК на Г. А. Г., С. М. С., Е. М. И., С. М. С. и И. С. К. сумата 1262.30 лв. разноски по делото за пръвоинстанционното производство и вместо отменената част постановява
Отхвърля предявения иск от Г. А. Г. ЕГН [ЕГН], С. М. С., ЕГН [ЕГН], Е. М. И., ЕГН [ЕГН], С. М. С., ЕГН [ЕГН] и И. С. К., ЕГН [ЕГН] срещу „Агенця за събиране на вземания, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление, [населено място], бул.”Д-р П. Д.”, № , офис сграда Л., ет.,офис, за признаване за установено на основание чл.439,ал.1 ГПК по отношение на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, че ищците Г. А. Г. ЕГН [ЕГН], С. М. С., ЕГН [ЕГН], Е. М. И., ЕГН [ЕГН], С. М. С., ЕГН [ЕГН] и И. С. К., ЕГН [ЕГН] не дължат сумите както следва: 5146.91 лв. главница, 825.15 лв. договорна лихва от 06.05.2007 г. до 04.06.2010 г., 78.50 лв. наказателна лихва от 28.09.2007 г. до 04.06.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.07.2010 г. до окончателното изплащане, което вземане произтича от извлечение към 04.06.2010 г. от счетоводните книги на „Юробанк и Еф Д. Б. АД по кредитна сметка № 5411937165485015 на името на длъжниците М. С. Г., ЕГН [ЕГН] и И. С. К., ЕГН [ЕГН] по договор за потребителски кредит от 06.04.2007 г., както и направените по делото разноски в размер на 121.01 лв. за държавна такса и 385.82 лв. за адвокатски хонорар, за които суми е издаден изпълнителен лист от 19.07.2010 г., издаден въз основа на Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК от 16.07.2010 г. по ч. гр. дело № 1811/2010 г. на Районен съд Хасково, поради изтекла погасителна давност.
Осъжда Г. А. Г. ЕГН [ЕГН], С. М. С., ЕГН [ЕГН], Е. М. И., ЕГН [ЕГН], С. М. С., ЕГН [ЕГН] и И. С. К., ЕГН [ЕГН] да заплатят на „Агенця за събиране на вземания, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление, [населено място], бул.”Д-р П. Д.”, № , офис сграда Л., ет.,офис сумата 976.58 лв. направени разноски по делото за всички съдебни инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: