Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Бургаската апелативна прокуратура срещу решение №27 от 16.05.2019 г. по гр. дело №70/2019 г. на Бургаския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение №71/19.12.2018 г. по гр. д.№ 275/18 г. на Окръжен съд – Сливен относно осъждането на Прокуратурата на Р. Б да заплати на П. Х. Г. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 и чл. 2б ЗОДОВ сумите съответно 10 000 лв. и 5 000 лв. - обезщетения за неимуществени вреди.

Касационна жалба е постъпила и от П. Х. Г., [населено място], срещу същото решение в частта, с която е потвърдено решение №71/19.12.2018 г. по гр. д.№ 275/18 г. на Окръжен съд – Сливен относно за отхвърляне на иска му по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ до пълния предявен размер 100 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди; за отхвърляне на иска му по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за сумата 89 517.87 лв. – обезщетение за имуществени вреди и за отхвърляне на иска му чл. 2б ЗОДОВ до пълния предявен размер 50 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди.

Въззивният съд е приел, че с влязла в сила присъда ищецът е признат за невинен по повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 220, ал. 1 НК. Съобразени са тежестта на повдигнатите и поддържани първоначално по-тежки обвинения, прекратяването на производството по отношение на престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 НК вр. чл. 26, ал. 1 НК; сравнително ниската степен на наказателна принуда с оглед наложената мерка за неотклонение и това че прокуратурата е поддържала обвинението през целия период, като е протестирала оправдателната присъда след първата инстанция. С постановление от 03.04.2008 г. е образувано досъдебно производство № 90ИП/2008 г. срещу неизвестен извършител за това, че през периода 2003-2007 г. в [населено място], в качеството си на длъжностно лице присвоил чужди пари - сума с неустановен размер, поверена му да я пази и управлява, собственост на кооперация „С. Ч.» по чл. 201, ал. 1 НК. С постановление от 20.03.2009г. П. Г. е привлечен като обвиняем за три престъпления: по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. чл. 201, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК; по чл. 220, ал. 1 НК и по чл. 201, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.Плението е предявено на обвиняемия на 26.03.2009 г. Определена му е мярка за неотклонение „подписка“. Внесен е обвинителен акт в съда, който първоначално прекратява производството и връща делото на прокурора за отстраняване на допуснати процесуални нарушения. Внесен е повторно обвинителен акт и е образувано НОХД № 196/2010г. по описа на Районен съд - гр. Сливен. Присъдата по това дело е била отменена и делото върнато на органите на досъдебното производство. С постановление от 14.06.2012 г. прокурор при РП - Сливен е прекратил частично досъдебното производство, водено срещу обвиняемия за извършено престъпление по чл. 201, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и по чл. 202 НК. Производството е останало да се води само за престъпление по чл. 220, ал. 1 НК. На 04.07.2012 г. е внесен обвинителен акт против ищеца. Обвинението е за престъпление по чл. 220, ал. 1 НК. На 04.07.2012г. е образувано НОХД № 949/2012г. по описа на РС - Сливен, по което с присъда ищецът е оправдан. След обжалване делото е върнато на РС - Сливен за ново разглеждане от друг състав, който с присъда № 169/23.06.2014 г. съдът е признал ищеца за невиновен и го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 220, ал. 1 НК. Присъдата след потвърждаване от ОС - Сливен е влязла в сила на 05.11.2014 г.

През цялото производство ищецът е бил с мярка за неотклонение „подписка“. Общата продължителност на наказателното производство спрямо ищеца е 6 години и 7 месеца - от привличането в качеството на обвиняем до влизане в сила на присъдата, с която е признат за невинен.От разпитаните по делото свидетели, които са лица от кръга на неговите познати – колеги, се установява, че по време на процеса ищецът е търпял вреди от воденото разследване. Настъпили промени в поведението му - станал свит, откъснал се от средата си, тежко понасял мисълта, че обвинението руши доверието на колегите му в неговата почтеност. Последователно е напуснал различни органи на сдружения и фондации, с които работил по проекти, финансирани с обществени средства, за което свидетелстват разпитаните по делото свидетели. Към момента на привличането му като обвиняем по наказателното производство – 20.03.2009 г., ищецът е работил в длъжност „Председател на организация с нестопанска цел“ в „Асоциация за развитие на туризма и занаятите Българско възраждане“. До 2011 г. е бил и член на съвета на директорите на „Бял бор“ АД - Брацигово. Преди привличането му като обвиняем – на 01.12.2008г., трудовото му правоотношение със СНЦ „Възрожденска столица“ е прекратено по взаимно съгласие на страните.

В резултат на незаконното обвинение ищецът е претърпял вреди в личностната сфера, в професионалния авторитет и гражданската си репутация.

В случая е повдигнато обвинение за тежко престъпление, предвиждащо лишаване от свобода от 1 до 6 години, което е било предшествано от обвинение за още по - тежко престъпление, за което е последвало прекратяване на наказателното преследване. Несъмнено тежестта на обвиненията е в пряка връзка със силата на негативните изживявания - тревога, обща несигурност, трайно постоянно безпокойство, срам, откъсване от нормалната среда, заради случилото се и пр. Налице е увреждане на личната сфера чрез причиняване на стрес, страх и несигурност, които са продължили през времетраенето на Наказателен процес общо 6 години и 7 месеца. Доказано е увреждане и на професионалната сфера от изявата на личността – загуба на работа, изискваща чисто съдебно минало, създаване на пречки пред намиране на друга подходяща. Това също са обстоятелства, които накърняват достойнството на човека, неоправдано снижават личната му оценка за място в обществото. Достигането до ограничен кръг от лица от професионалната среда на ищеца на сведения за воденото разследване засяга доброто му име, като данните по делото сочат, че той се е срамувал и е чувствал неудобство и сред най-близките. Чувството, че си невинен и въпреки това си обект на наказателно преследване смущава дълбоко увереността на личността в справедливостта. Всички тези вредни последици биха били справедливо обезщетение от сумата 10 000 лв. Няма основание за нейното увеличаване, доколкото по-високо обезщетение предполага по-тежки вреди, за каквото не са събрани доказателства. Независимо от тежестта на обвинението спрямо ищеца не са взети по-тежки мерки за неотклонение като задържане или домашен арест. За разликата над тази сума до предявения размер от 100 000лв. искът е неоснователен. Присъденият размер съответства на действително понесените негативни изживявания на ищеца, съобразен е с общите условия в страната за периода на увреждането. Въпреки продължителността на разследването прокуратурата е прекратила наказателното производство по по-тежкото обвинение, като по този начин е намалял интензитета на наказателното преследване, не са прилагани мерки за процесуална принуда, ограничаващи свободата и движението на ищеца и неговото материално състояние, не са възникнали трайни вредни последици за здравето, не са налице допълнителни увреждания вследствие на широко медийно разгласяване.

Не са доказани по делото при условията на пълно главно доказване претендираното обезщетение за имуществени вреди. Прекратяването на трудовите правоотношения в случая не е в пряка причинна връзка с воденото наказателно дело, прокуратурата не е поискала отстраняване на ищеца от заеманите от него длъжности. Действително свидетелите сочат, че за избирането му в проекти това обстоятелство е оказвало значение, но също така сочат и че тези дейности са с непостоянен характер и без очакван и предвидим финансов резултат. Работата, която е извършвал ищецът, е била по срочен договор, прекратен поради изтичане на срока, по безсрочен договор, прекратен по взаимно съгласие, бил е член на СД на акционерно дружество до м. юли 2011г., без данни за причините поради които е изключен. За размера на имуществените вреди, представляващи пропуснати ползи от възнаграждение, което ищецът би получил за целия период на Наказателен процес от съществено значение е на първо място единствената причина за преустановяване на дохода, да е воденото наказателно производство – отстраняване от длъжност по искане на прокурора в наказателно производство или уволнение, поради наличие на висящо наказателно дело. Едва при такива данни е налице изискуемата от закона причинно - следствена връзка между настъпилите негативни финансови резултати и наказателното производство, което обосновава отговорността на ответника за тяхното обезщетяване. Влиянието на информацията за водено срещу ищеца наказателно производство върху неговата професионална реализация е от значение при определяне на неимуществените вреди и в този аспект то е обсъдено.

В понятието неимуществени вреди според практиката на ВКС се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в цялост представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само отрицателно отражение в психиката, но и общ дискомфорт в определен период от време. Според разбирането, че критерият за справедливост по чл. 52 ЗЗД не е абстрактен, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, в случая има основание за присъждане на обезщетение в определения размер от 10 000лв. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост след преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства - тежестта на обвинението, продължителността на наказателното преследване, данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца, а също и редица други обстоятелства, от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. Конкретният паричен еквивалент според законовия критерий за справедливост се определя на първо място според вида и характера на упражнената процесуална принуда. От значение е продължителността на наказателното преследване по обвинението.

Със заявление рег. № РС-15-167/30.05.2015 г. ищецът е предявил претенция до инспектората към ВСС, свързана с прекомерна продължителност на производството. Била извършана проверка и съставен констативен протокол от 03.07.2015 г., с който било констатирано забава на разглеждането на делото в досъдебното производство. В съдебната фаза е констатирано забавяне с месец и половина при изготвяне на въззивното решение и при извършването на отводи от районния съд, което не е повлияло съществено на продължителността на съдебната фаза. На ищеца е било предложено споразумение от Министерство на правосъдието за изплащане на обезщетение в размер на 1 100лв., с което той не се е съгласил и което обосновава допустимостта на иска.

Общата продължителност на Наказателен процес изцяло се дължи на активността на ответника да повдига и поддържа обвинението, макар и в рамките на периода да е последвало прекратяване на производството по по-тежкото обвинение. реценено Времето, необходимо на ответника да извърши процесуалните действия, довели до окончателния съдебен акт не съответства на разбирането за разумен срок, независимо от тежестта на обвинението. В случая има значение и обстоятелството, че ищецът не е създавал пречки пред развитието на процеса. По отношение на обвинение спрямо един обвиняем за едно престъпление по чл. 220, ал. 1 НК делото е било връщано два пъти на прокурора, няколкократно е продължаван срокът на разследване, провеждани са над 20 съдебни заседания за събиране на допълнителни доказателства провеждани са множество разпити на ищеца в различно качество, протестирани са постановените оправдателни присъди. Продължителността от 6 г. и 7 м., при непрекъсната висящност на наказателното производство, е от естество да предизвика траен негативен психичен ефект върху личностната сфера на ищеца, за което присъдените 5 000лв. са справедлив паричен еквивалент.

Прокуратурата на Р. Б е изложила доводи за произнасяне в обжалваното решение по процесуалноправни и материалноправни въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК за задължението на въззивния съд да изложи мотиви за наличието на причинна връзка между незаконното обвинение и вредите, относно необходимостта неимуществените вреди да са пряка и непосредствена последица от увреждането и критерия по чл. 52 ЗЗД за определяне обезщетението за неимуществени вреди, които са решени в противоречие с практиката на ВКС. Посочени са ППВС №4/23.12.1968 г. и решения на ВКС.

Касаторът К. К. Г. твърди, че в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси относно задълженията на въззивния съд при постановяване на решението да направи собствен анализ на доказателствата по делото; за критерия по чл. 52 ЗЗД за определяне обезщетенията за неимуществени вреди и необходимостта да се извърши преценка на всички относими обстоятелства; за това налице ли е причинна връзка между претърпените имуществени вреди и прекратяването на трудовото или гражданско правоотношение по взаимно съгласие или по инициатива на незаконно обвинения с цел защита интересите на трети лица – работодатели или възложители и как следва да се определи размерът на доходите, които ищецът е пропуснал да реализира на заеманите длъжности. Твърди се, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС.

Жалбите са процесуално допустими.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на решение №27 от 16.05.2019 г. по гр. дело №70/2019 г. на Бургаския апелативен съд. Повдигнатите от касаторите въпроси обуславят крайното решение. Те обаче не са решени в противоречие с практиката на ВКС.

Въззивният съд е съобразил трайно установената съдебна практика, включително и посочената от касаторите. Според нея съдът е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Той трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд е направил всичко това. Отделил е спорните от безспорните факти и е преценявал събраните по делото доказателства с оглед спорните факти. Обсъдени са всички относими към спора доказателства и доводи на страните като не е дадено разрешение по поставените въпроси в противоречие с трайно установена съдебна практика. Съобразена е и задължителната съдебна практика, че само при наличие на причинна връзка между деяние и вреда може да се носи гражданска отговорност. Вредата трябва да е пряка последица от непозволеното деяние, а не резултат на случайни или изобщо несвързани с деянието обстоятелства. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията. Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено положение. Задължително се преценяват видът и характерът на упражнената процесуална принуда, постановяване на една или повече осъдителни присъди от различни съдебни инстанции преди оправдаването на лицето, общата продължителност и предмета на наказателното производството, поведението на страните и на техните представители, поведението на останалите субекти в процеса и на компетентните органи, както и всички други факти, които имат значение по смисъла на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Въззивният съд е съобразил и установената практика на ВКС, че причинна връзка между неоснователното обвинение и пропуснатото трудово възнаграждение или възнаграждение за труд е налице тогава, когато упражнената процесуална принуда е довела до невъзможност за явяване на работа и прекратяване на трудовото или гражданско правоотношение, както и когато е препятствала търсенето на работа от наказателно преследвания, но не и когато това правоотношение е прекратено по негова инициатива, независимо от мотивите за това. Въззивният съд е приел, че прекратяването на правоотношенията за полагане на труд не е в пряка причинна връзка с воденото наказателно дело. Сочената практика на ВКС е неотносима към последния въпрос, тъй като не разглежда подобни случаи.

Не се дължат деловодни разноски съобразно изхода на спора.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №27 от 16.05.2019 г. по гр. дело №70/2019 г. на Бургаския апелативен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.