ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1487
Гр.София, 06.06.2023г.
Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети април две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ:ВЕСЕЛКА МАРЕВА
АТАНАС КЕМАНОВ
Като разгледа докладваното от съдията Ат.Кеманов гр. д.№4143/22г. на ВКС, за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по :
- касационна жалба на С. П. З., чрез пълномощника й адвокат Е.А., срещу решение №V-12 от 01.03.2017г., постановено по в. гр. д. №857/2016г. на Окръжен съд-гр.Бургас, в частта, в която е : ОСТАВЕН без уважение заявения от ищцата С. П. З., [ЕГН], отказ от иска за делба досежно 25.00/двадесет и пет/кв. м. ид. ч. от процесния имот ; ОТМЕНЕНО решение № 63/15.05.15 г., постановено от Районен съд Несебър по гр. д.№ 377/2009г., в частта, с което до размер от 76 200 лева е отхвърлена претенцията по сметки на К. П. А. срещу С. П. З., като е постановено друго по същество, с което С. П. З., [ЕГН] е осъдена да заплати на К. П. А., [ЕГН], сума, в размер на 76 200/седемдесет и шест хиляди и двеста/лева, представляваща припадащата се на З. част от стойността на извършени от А. в поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], с площ 882 кв. м. подобрения – изграждане на сгради – павилиони, с идентификатори **** и **** ; ПОТВЪРДЕНО решение № 63/15.05.15 г., постановено от Районен съд Несебър по гр. д.№ 377/2009г., в частта, в която е отхвърлена предявената претенция по сметки на С. П. З., [ЕГН] срещу З. Я. Д., [ЕГН] и Д. Я. Ц., [ЕГН], за заплащане на сумата от по 43 515.67лв. за всяка от тях, представляваща обезщетение за ползата от съсобствените им вещи, както и за сумата от 3 000лв. за всяка една от тях, представляваща законна лихва върху главницата за посочените от ищцата периоди ; ПОТВЪРДЕНО е допълнително решение от 11.06.2016г. по гр. д.№377/2009г. на Районен съд – гр.Несебър ; С. П. З., [ЕГН] е осъдена да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд държавна такса от 5 252.94лв. ;
- касационна жалба от Р. Х. С., [ЕГН] и О. Х. С., [ЕГН], чрез процесуалния им представител адв.Ал.М., срещу решение №V-12 от 01.03.2017г., постановено по в. гр. д. №857/2016г. на Окръжен съд-гр.Бургас, в частта, в която е отменено решение №63/15.05.2015г., постановено от РС-гр.Несебър по гр. д.№377/2009г., в частта, в която до размер от 31 958лв. е отхвърлена претенцията по сметки на С. П. З. срещу наследодателката на Р. С. и О. Х. – М. С., като вместо него е постановено друго, с което Р. Х. С., [ЕГН] и О. Х. С., [ЕГН], в качеството им на наследници на М. П. С., поч. на 16.06.2015г., са осъдени да заплатят на С. П. З., [ЕГН], сума, в размер на 31 958 /тридесет и една хиляди деветстотин петдесет и осем/лв., представляваща припадащата се на З. част от стойността на получените в периода 07.07.2009 г. – 05.06.2013 г. доходи от наем на сгради – павилиони, с идентификатори **** и ****, изградени в поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], с площ 882 кв. м., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяването на претенцията – 05.06.2013 г., до окончателното изплащане на главницата.
Всяка от насрещните страни е депозирала отговор на касационните жалби, в които се изразява становище за тяхната неоснователност и правилност на решението в атакуваните части.Оспорват се предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Касационните жалби на страните са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна и отговарят на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което следва да се приеме че са допустими с изключение на частта, в която касаторката С. З. обжалва въззивното решение в частта за разноските.
Когато страна остане задължена за разноски, каквато е и държавната такса, съдът, на основание чл. 77 ГПК, не само има право, но е длъжен да ги събере принудително от задължената по тях страна, като това може да стане както по време на разрешаване на спора по делото, така и след приключване на делото в рамките на давностния срок. Разноските по чл. 77 ГПК трябва да се присъдят със съдебното решение, ако към момента на постановяването му съдът констатира наличие на неизпълнение на задължението за внасянето им.В тази част решението има характер на определение и може да бъде изменяно по реда на чл. 248 ГПК от постановилия го съд.
В процесния случай въззивната инстанция е приела, че е налице пропуск от страна на първоинстанционния съд да се произнесе по въпроса за държавната такса, която се дължи от съделителите, които са предявили претенции по сметки.С оглед на това е постановил ищцата С. З. да заплати по сметка на съда държавна такса от общо 5 252.94лв. В срока за обжалване на въззивното решение е постъпила молба от страна на З., в която е било направено искане за изменение на решението в тази му част, по което съдът се е произнесъл с допълнително решение от 19.07.2017г., което подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване въззивното решение.С оглед на горното следва да се приеме, че жалбата на страната в тази си част е недопустима поради липса на предмет, поради което следва да се остави без разглеждане, а производството пред настоящата инстанция в тази част се прекрати.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:
Въззивният съд е приел, че с влязло в законна сила решение № 270/10.01.11 г. по гр. д.№ 377/09г. на Районен съд Несебър, е допуснато извършване на съдебна делба, при квоти по 1/6 ид. ч. за съделителите С. П. З., К. П. А., Т. П. Г., М. Я. С., Д. Я. Ц. и З. Я. Д., на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], с площ 882 кв. м., ведно с изградените в него сгради с идентификатори **** и ****.
Това производство е било образувано след влизане в сила на решение на Несебърски районен съд от 21.06.2001г., с което е прогласена нищожността на договор за доброволна делба от 26.10.1994г., сключен между М. С., Д. Ц., З. Д. и К. А., по силата на който в дял на първите три съделителки е било поставено застроено и незастроено дворно място, на площ 942 кв. м., ведно с изградени в него 16 броя павилиони за търговска дейност, всеки с площ 12 кв. м., а в дял на последния - застроено и незастроено дворно място, на площ 3158 кв. м., ведно с изградените в него 34 броя павилиони за търговска дейност, всеки с площ от 12 кв. м./първият от посочените имоти е идентичен с процесния/.
Въззивният съд е приел, че след влизане в сила на решението по допускане на делбата, страните са предявили следните претенции по сметки:
Съделителят С. З. - по отношение на съделителите М. С., З. Д. и Д. Ц. - за заплащане на обезщетение за ползване на частта на ищцата от процесните имоти, считано от датата на поканата - 07.07.2009 г. до датата на предявяването на претенциите - 05.06.2013 г., в размер общо за трите от 130550 лева - при равни части за всяка; евентуално - от предявяването на претенциите - пет години назад, в размер на 140 330 лева, както и лихва за забава, в размер на 9000 лева, с начална дата - три години преди 05.06.13 г.
Съделителят С. З. - по отношение на съделителя К. А. - за сумата 160 876 лева, представляващи стойността на дела на А. от процесния имот, в размер на 147 кв. м., които той „не й е възстановил“ и я е „ощетил“.
Съделителят К. А. - по отношение на съделителя С. З., за заплащане на сумата 40 000 евро - извършени в имота подобрения - изграждане на процесните две сгради и обособените в тях павилиони.В съдебно заседание на 22.05.14 г. е извършено изменение на иска, прието с определение от закрито заседание на 31.05.14г., като претенцията е увеличена на 60 000 евро.
Съделителите М. С., З. Д. и Д. Ц. - по отношение на съделителите С. З. и Т. Г., за заплащане на 100 000 лева - при равни части за всяка, представляващи припадащата им се част от стойността на подобрения, направени в дворното място - изграждане на покрит пазар, в който са разположени 16бр. павилиони.В частта, в която тези претенции са отхвърлени, първоинстанционното решение не се обжалва и не е предмет на въззивна проверка.
За установяване ползването на процесните имоти и изграждането на същите, в първоинстанционното производство са разпитани двама свидетели – В. Г. - посочен от ищцата З. и А. А. - посочен от ответника А..Свидетелят Г. установява, че от 1995 - 96 г. има впечатления за процесния имот, като след 2000г. го е посещавал всяка седмица през летния сезон.Според свидетеля през лятото магазините са работели с поставено на витрините работно време, а през зимата не работели и на витрините били поставени табели, че се отдават под наем, като е посочен и размера на наема.От ищцата и съпругът й свидетелят научил, че тези имоти са наследствени и за тях се водят дела.
Свидетелят А. установява, че той е изградил процесните павилиони в периода 1991-93 г. по договаряне с К. А., който заплащал разходите за труд и материали.Построени били „между 30-40 бунгалца по 10-12 квадрата“ от метално - монолитни конструкции по технология чрез отливане на монолитна основа и заваряване на метални блокчета. Имало вертикална планировка, В и К инсталация, канализация, ел. инсталация.Покривната конструкция била панелна, мушама и асфалт, а после били направени метални конструкции.След построяването им ответникът А. е експлоатирал обектите.
В съдебно заседание на 08.12.2016 г., от името на С. З. е заявен отказ от иска й за делба на поземления имот досежно 25 кв. м. Искането е обосновано с влязло в сила Решение № 465/06.03.15 г. по гр. д.№ 1374/2013 г. по описа на БОС, с което по предявен от трети на настоящото дело лица, е прието за установено, че съделителите по настоящото дело не са собственици на 150/882 кв. м. от процесния поземлен имот и на сграда с идентификатор ****, която не е предмет на настоящото дело за делба.
Въз основа на така установената фактическа обстановка въззивният съд е формирал следните правни изводи :
По отношение на направения във въззивното производство отказ от иска за делба :
Влязлото в сила съдебно решение, с което са отречени част от правата на съделителите, би могло да бъде зачетено но само в производството по допускане на делбата, в което съдът изследва въпроса за собствеността.Във фазата по извършване на делбата съдът е обвързан от установеното с първото решение.Правата си третите лица могат да защитят самостоятелно, чрез предявяване на иск за делба.
По претенциите по сметки :
Въззивният съд е приел, че по делото не е било спорно обстоятелството, че строителството на двете сгради, които са били допуснати до делба, е извършено с труд и средства на ответника К.А..В тази насока са и ангажираните свидетелски показания - св.А.. Поради това, ответникът А. има правото да бъде обезщетен за извършените подобрения.
Бургаският окръжен съд е формирал извод, че доколкото претендираните подобрения са извършени в съсобствен имот, за който ответникът К.А. е считал, че е съсобствен между него и ответниците С., Ц. и Д./предвид извършената доброволна делба само между тях), те са извършени от него в тройно качество - като добросъвестен владелец за своята част, като държател - за частта на съделителите С., Ц. и Д. и като недобросъвестен владелец за частите на С. З. и Т. Г..От заключението по извършената в първоинстанционното производство СТЕ, стойността на изградените 16 броя павилиони е 457 200лева.Делът на С. З. е 1/6ид. ч., следователно стойността на подобренията, равняваща се на стойността на дела й, е 76 200 лева.В този размер претенцията на съделителя А. е основателна и следва да бъде уважена, а за разликата до предявения размер от 60 000 евро следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Прието е, че направеното от С. З. възражение за изтекла погасителна давност е неоснователно, с оглед приетото В ППВС № 6/27.12.1974 г., тъй като вземането на владелеца за подобренията, които е извършил върху чужд имот, не става изискуемо в момента на извършването на подобренията, а от момента на смущаване на владението по исков ред, чрез предявяване на иск.Следователно предявяването на иск за делба от С. З. за делба на съсобствените павилиони, е актът, смутил владението върху тях, респ. актът, поставящ началото на погасителния давностен срок.Претенциите по сметките на въззивника К.А. не са погасени по давност, доколкото същият е страна в процеса към датата на образуване на делото - 11.06.2009 г., а претенциите му по сметките са заявени и приети в съдебно заседание на 18.08.2013 г.
Въззивният съд е приел, че претенцията по сметки на ищцата С. З. е основателна само по отношение на първоначалната ответница М. С., тъй като по делото се установява, че само тя е ползвала процесните две сгради, които са били допуснати до делба.С депозирания на 14.01.10 г. отговор на исковата молба, ответницата М.С. е оспорила допустимостта и основателността на иска за делба, като е направила възражение, че са придобили по давност частите на съсобствениците, които не се участвали в договора за доброволна делба, тъй като тя и сестрите й Д. Ц. и З. Д. са упражнявали непрекъснато и необезпокоявано владение върху процесния имот и застроените в него павилиони и са установили владението си от датата на извършване на делбата - 24.10.1994г.За доказване на това обстоятелство са представени договори за аренда, за срок от една година, сключени през 1998г. с „МАЗД“ООД, представлявано от сина й О. С. с трети на производството лица.С оглед на това изявление съдът е приел, че ползването от страна на ответницата С. от датата на доброволната делба, до предявяване на претенцията по сметки не е било спорно по делото.Не така стои въпроса с ползването от страна на ответниците Ц. и Д., които не са заявили самостоятелно възражение за придобивна давност и не са признали, че ползват имотите.Ето защо по отношение на тях, претенцията на З. се явява недоказана, доколкото показанията на св.Г. не установяват кои са били фактическите ползуватели на павилионите, а само че ползване е било осъществявано.
Поради изложените съображения, претенцията на С. З. следва да бъде уважена по отношение на наследниците на М. С. – Р. С. и О. С., като се съобрази заключението по допуснатата по делото СИЕ, съобразно което наемът на един павилион за година е бил 9000 лева/750 лева на месец/, респ. за 16 бр. павилиони доходът от наеми за година би бил 144 000лева.За претендирания период 07.07.2009 г. - 05.06.2013 г. - датата на предявяване на претенциите, размерът на дохода е 575 250лева за 16 броя павилиони, а частта на М. С. е 191 750лв.Ищцата С. З. притежава 1/6ид. ч. от процесните имоти, поради което претенцията по сметки спрямо наследниците на М.С. следва да се уважи за сумата от общо 31 958лв., а за разликата до претендирания размер от 43 516 лева искът следва да бъде отхвърлен.
Неоснователно е направеното от страна на М.С. възражение за изтекла погасителна давност.Процесната претенция има обезщетителен характер и се погасява по правилото на чл. 110 ЗЗД с изтичането на 5 годишна давност, а към датата на предявяването й от началото на периода са изтекли около 4 години.
Върху размера на обезщетението следва да се присъди законна лихва, считано от датата на предявяване на претенцията - 05.06.2013 г., до окончателното му изплащане, съобразно направеното от страната искане.
Претенциите по сметки, които могат да се разгледат в производството по извършване на съдебна делба, следва да са основани на съсобствеността върху делбения имот и да произтичат от него.В настоящия случай предмет на иска е само ПИ с идентификатор ***, с площ 882 кв. м. и изградените в него сгради с идентификатор **** и ****. С допускане на имота до делба между всички съделители, в т. ч. и ищцата З., всеки от тях ще получи стойността на дела си при извършване на публичната продан. Следователно ищцата не е „ощетена“ със стойността на дела си.
Претенцията й да получи обезщетение, равняващо се на дела на А. в процесните имоти е неоснователно.След като договорът за доброволна делба без участието на съделителите З. и Г. е прогласен за нищожен, правото на собственост върху имотите принадлежи на всички съделители, в т. ч. и на А..Ищцата може да бъде компенсирана от него само за лишаването й от ползване на процесните имоти, но претенция на това основание спрямо него не е била предявена.
Що се касае до други поземлени имоти, които са били образувани от възстановения на наследниците имот 176, целият на площ 4100 кв. м., доколкото същите не са предмет на настоящото дело, всякакви имуществени въпроси, възникнали по отношение на тях не могат да се разглеждат в настоящото производство.
С оглед изложеното е прието, че обжалваното допълнително решение, с което претенцията е отхвърлена, е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът С. З. е поставил следните въпроси, по отношение на които твърди, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване :
1.Поставените в т. 1 и т. 2 от изложението въпроси са свързани с допустимостта на въззивното решение в частта, в която е потвърдено постановеното от първоинстанционния съд допълнително решение.Същите следва да бъдат уточнени от касационната инстанция в следния смисъл – допустимо ли е съдът да се произнася с допълнително решение по част от спорното право при условие, че се е произнесъл по същество на този спор с основното решение ;
2.Следва ли съдът във втората фаза на делбата да прекрати производството по делото по отношение на част от спорния имот, за който със сила на присъдено нещо е установено по друго дело, че принадлежи на трети за делбата лица ;
3.Следва ли съдът да направи самостоятелен анализ на противоречиви свидетелските показания, които са събрани по делото и да посочи, защо дава вяра на едните, а на другите – не ;
4.Допустимо ли е съдът да има различен подход при определяне на дължимо от съсобствениците обезщетение за лишаване от ползване на имота от друг съсобственик.Само признанието на някой от съсобствениците, ползващи имота, ли е основание за уважаване на претенцията за обезщетение ;
5.Следва ли съдът при определяне на стойността на подобренията, които един от съсобствениците е извършил в съсобствен имот, да изясни, в какво качество ги е извършил – добросъвестен или недобросъвестен подобрител, респ. държател ;
6.Предявяването на иск за прогласяване на нищожност на делба от неучаствал в тази делба съсобственик, води ли до прекъсване на давността за предявяване на претенция за извършени подобрения от един от другите съсобственици ;
7.Ако подобрителят в чужд имот има качеството на недобросъвестен вледелец, респ. държател, може ли съдът да определи размера на полагащото му се обезщетение, без да изследва и да установи какъв е размерът на разноските, направени от подобрителя и каква е сумата, с която се е увеличила стойността на имота.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите Р. С. и О. С. твърдят, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в атакуваната от тях част по реда на чл. 280, ал. 2 от ГПК:
1.Решението в тази част е процесуално недопустимо, тъй като е постановено по отношение на лица – наследници на М. Я. С., които не са били конституирани с надлежен съдебен акт като страна по делото ; на тяхната наследодателка не е бил връчен препис от първоинстанционното решение, което ги е лишило от правото им да го обжалват в неизгодната за тях част ; след смъртта на М. С. първоинстанционният съд е продължил да извършва процесуални действия, от които те са били обвързани ;
2.Решението е очевидно неправилно, тъй като преценката на съда, че процесните имоти са били ползвани еднолично от съделителката М. С. не е съобразена със събраните по делото доказателства и изявленията на страните по делото.
Подадено в срок е само това изложение на касационните основания, което е представено с касационна жалба вх.№6199/02.05.2017г., но не и това, което е депозирано пред БОС на 08.09.2017г./изложение вх.№15123/26.10.2017г. е идентично по съдържание като това от 08.09.2017г./. Допълнително представеното изложение, което изхожда само от касатора О.С., е депозирано в администриращия съд след изтичане на срока за касационно обжалване.Препис от въззивното решение е бил връчен на жалбоподателя О.С., при условията на чл. 40, ал. 2 от ГПК на 10.04.2017г., а срокът за касационно обжалване е изтекъл на 10.05.2017г./присъствен ден/.Подадената срещу въззивното решение касационна жалба е била редовна, тъй като касаторите са представили доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС, жалбата и изложението на касационните основания са били надлежно приподписани от упълномощен адвокат.С оглед на горното поставените допълнителни въпроси с последващото изложение на касационните основания не следва да бъдат обсъждани.
Разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК предвижда, че независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.Съгласно разясненията в мотивите към т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС касационната инстанция е длъжна всякога да допусне касационно обжалване, ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо, като преценката за допустимостта се извършва с решението по същество на подадената касационна жалба.
В настоящия случай следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, в следните части : потвърдено е допълнително решение от 11.01.2016г., постановено от РС – гр.Несебър по гр. д.№377/2009г. ; отменено е решение № 63/15.05.15 г., постановено от Районен съд Несебър по гр. д.№ 377/2009 г., в частта, с което до размер от 76 200 лева е отхвърлена претенцията по сметки на К. П. А. срещу С. П. З., като е постановено друго по същество, с което С. П. З., [ЕГН] е осъдена да заплати на К. П. А., [ЕГН], сума, в размер на 76 200/седемдесет и шест хиляди и двеста/лева, представляваща припадащата й се част от стойността на извършените от А. в поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], с площ 882 кв. м. подобрения – изграждане на сгради – павилиони, с идентификатори **** и ****, тъй като е налице вероятност съдебният акт да е недопустим.В първата част следва да се прецени дали първоинстанционният и въззивният съд са нарушили диспозитивното начало, тъй като са се произнесли по претенция, с която не са били сезирани, а във втората дали въззивният съд е изпълнил задължението си по т. 4 от ТР№1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС, когато констатира нередовност на исковата молба, да я остави без движение с указания на ищеца да ги отстрани.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по посочения в т. 3 от изложението на касатора З. въпрос, тъй като в посоченото в изложението решение № 58 от 27.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6249/2015 г., II г. о., ГК, не е разглеждан въпроса за възможността един от съделителите в производството за делба във фазата по извършването да направи частичен отказ от иска за делба и какви биха били последиците от това действие.Касационното обжалване по това решение е било допуснато във връзка с допустимостта на съдебния акт и по въпроса: как следва да процедира съда когато след влизане в сила на решението по допускане на съдебна делба установи, че вещта, предмет на делбата, е погинала и не съществува.Касае се за специална хипотеза, при която е допустимо отклонение от задължителната сила на решението по допускане на делбата.
Не е налице твърдяното противоречие между въззивното решение и решение №176/28.05.2011г. по гр. д.№759/2010г., ІІ г. о., тъй като по делото не е възникнало противоречие между показанията на св.Г. и св.А., тъй като техните впечатления как са били ползвани съсобствените имоти се отнасят за различни времеви периоди.Последният е извършвал СМР по изграждане на процесните сгради по възлагане на ответника К.А. в периода до 1993г., а възприятията на другия свидетел са за периода след 1995г.
Не следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението по въпросите по п. 5 от изложението, тъй като не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.В практиката няма противоречие за приложението на разпоредбите на чл. 31, ал. 2 и чл. 30, ал. 3 от ЗС, които регламентират отношенията между съсобствениците във връзка с личното ползване на общата вещ само от някои от тях, както и отношенията във връзка с извличането и разпределението на получените от тази вещ доходи. Преценката за основателност на предявения по чл. 31, ал. 2 от ЗС иск е винаги конкретна и се основава на събраните по делото доказателства.Не съществуват ограничения на доказателствените средства, чрез които може да се установи факта, че един от съсобствениците ползва сам общата вещ.Такова е и даденото разрешение от въззивния съд, който е основал изводите се основателност на претенцията по сметки не само въз основа на изявлението на ответницата М.С. в отговора на исковата молба, че упражнява съвладение върху процесните имоти заедно с ответниците Д. Ц. и З. Д., но и от съдържанието на сключения договор за делба, по силата на който процесния имот им е бил възложен в общ дял.
Решението на въззивния съд е било допуснато до касационно обжалване, в частта, в която е уважена претенциите по сметките на ответника К.А. срещу ищцата С. З., тъй като според касационната инстанция е налице вероятност в тази част да е недопустимо. Отговорът на въпрос 6-ти от изложението ще бъде даден с решението по чл. 290 от ГПК.
Поставеният в т. 7 от изложението въпрос е неотносим, тъй като решаващият извод на въззивния съд да приеме, че погасителната давност относно претенцията за извършени в имота подобрения, предявена от К.А. срещу С. З. не е изтекла, е поради това, че вземането на владелеца за подобренията, които е извършил върху чужд имот, не става изискуемо в момента на извършването на подобренията, а от момента на смущаване на владението по исков ред, чрез предявяване на иск.Не може да се приеме, че този въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като е разрешен с ППВС№6/1974г., което не е загубило значение и е задължително за съдилищата.
Същото се отнася и за втория от формулираните по този пункт въпроси.В Решение № 50164 от 18.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 800/2022 г., I г. о., ГК и посочената там практика на ВКС, която се споделя от настоящия състав, при подобренията се присъжда увеличената стойност на вещта, ако вещта се владее на правно основание, или по-малката стойност между увеличената стойност на вещта и действително изразходваните средства при обикновено владение.Когато съсобственик извърши подобрения в общия имот без съгласието, но и без противопоставянето на останалите съсобственици и без този съсобственик да е изменил намерението си да е владелец на своята идеална част от имота и държател на частите на останалите съсобственици, отношенията по повод на подобренията се уреждат по правилата на чл. 61 ЗЗД, като се присъжда по-малката сума между стойността на направените разходи и увеличената вследствие на подобренията стойност на съсобствения имот.Отделно от горното поставения въпрос е неотносим, тъй като пред първоинстанционния съд е била допусната СТЕ, която е дала заключение както за действително извършените разходи за изграждане на процесните павилиони, така и относно увеличената стойност на имота/стр. 395/.
Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по реда на чл. 280, ал. 2 от ГПК по жалбата на Р.С. и О.С..
Основателни са оплакванията на касаторите Р.С. и О.С. за извършени от страна на първоинстанционния съд процесуални нарушения, но същите не са от такова естество, че да бъде обоснована недопустимост на въззивния акт.Към момента на приключване на съдебното дирене пред първоинстанционния съд ответницата М.С./наследодателка на жалбоподателите/ е била жива.Препис от първоинстанционното решение е бил връчен на тази ответница чрез ответника Д.Ц. на 20.05.2015г., която не е разполагала с нужната пасивна представителна власт, което фактически означава, че уведомяването е било ненадлежно.Установява се, че М.С. е починала на 16.06.2015г. и е направена служебна справка за нейните наследници по закон.Формално определение за тяхното конституиране като страна в процеса не е било постановявано, но това не опорочава извършените спрямо тях последващи процесуални действия, тъй като в случая приемството в процеса настъпва по силата на закона, като наследникът става страна вместо починалия независимо от това дали желае да стане страна и дали ще вземе фактически участие в процеса.Касаторите са били вписани в списъка за призоваване и спрямо тях са били предприети процесуални действия по връчване на призовки и книжа.
Ненадлежното връчване на първоинстанционното решение на ответницата М.С., респ. на нейните наследници по закон означава, че за тях срокът за въззивно обжалване не е започнал да тече.С оглед съдържанието на това решение следва, че за тях е налице интерес да го обжалват само относно способа за извършване на делбата/публична продан/ и отхвърлената им претенция по сметки, която е била предявена срещу С. З. и Т. Г..Същите са били надлежно уведомени за извършените в хода на въззивното производство действия и са разполагали с правото да упражняват в пълен обем процесуалните си права, поради което не може да бъде поставен въпроса, че е нарушено правото им на защита в тази инстанция.Това означава, че постановеното въззивно решение, в частта, в която се уважава претенцията по сметки на С. З. срещу тях, е допустим съдебен акт.
Не е налице и твърдяната очевидна неправилност на решението в тази му част. За да се приеме, че е налице твърдяния порок е необходимо да се установи, че съдът е приложил закона в неговия противоположен смисъл, основал е изводите си на норма, която е била отменена, нарушил е основни правила на съдопроизводствения ред или е допуснал груби нарушения на правилата на формалната логика, довели до постановяване на неправилно въззивно решение.
Въззивният съд не е формирал извод, че фактическа власт върху процесния имот се упражнява единствено от ответницата М.С., а е приел, с оглед становището й в отговора на исковата молба, че има качеството на съвладелец.Съобразил е, че въз основа на договора за доброволна делба този имот е бил поставен в общ дял на нея, Д. Ц. и З. Д., поради което правата на всеки един от съделителите са равни.При определяне размера на обезщетението не е взел предвид общия размер на обезщетението за претендирания в исковата молба, а само 1/3 от него.Отчел е и факта, че частта на ищцата С. З. в общия имот е 1/6ид. ч., съобразно която е определил и дължимото се обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на ІІ-ро г. о.
ОПРЕДЕЛИ :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба на С. П. З., чрез пълномощника й адвокат Е.А., срещу решение №V-12 от 01.03.2017г., постановено по в. гр. д. №857/2016г. на Окръжен съд-гр.Бургас, в частта, в която С. П. З., [ЕГН] е осъдена да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд държавна такса от 5 252.94лв., като ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 4143/2022г. по описа на ВКС на РБ в тази му част.
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №V-12 от 01.03.2017г., постановено по в. гр. д. №857/2016г. на Окръжен съд-гр.Бургас, по жалба вх.№5266/10.04.2017г. на С. П. З., в частта, в която е : ОТМЕНЕНО решение № 63/15.05.15 г., постановено от Районен съд Несебър по гр. д.№ 377/2009 г., в частта, с което до размер от 76 200 лева е отхвърлена претенцията по сметки на К. П. А. срещу С. П. З., като е постановено друго по същество, с което С. П. З., [ЕГН] е осъдена да заплати на К. П. А., [ЕГН], сума, в размер на 76 200/седемдесет и шест хиляди и двеста/лева, представляваща припадащата се на З. част от стойността на извършени от А. в поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], с площ 882 кв. м. подобрения – изграждане на сгради – павилиони, с идентификатори **** и ****. ; ПОТВЪРДЕНО е допълнително решение от 11.06.2016г. по гр. д.№377/2009г. на Районен съд – гр.Несебър.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №V-12 от 01.03.2017г., постановено по в. гр. д. №857/2016г. на Окръжен съд-гр.Бургас, в следните части :
- ОСТАВЕН е без уважение заявения от ищцата С. П. З., [ЕГН], отказ от иска за делба досежно 25.00/двадесет и пет/кв. м. ид. ч. от процесния имот ; ПОТВЪРДЕНО решение № 63/15.05.15 г., постановено от Районен съд Несебър по гр. д.№ 377/2009г., в частта, в която е отхвърлена предявената претенция по сметки на С. П. З., [ЕГН], срещу З. Я. Д., [ЕГН] и Д. Я. Ц., [ЕГН], за заплащане на сумата от по 43 515.67лв. за всяка от тях, представляваща обезщетение за ползата от съсобствените им вещи, както и за сумата от 3 000лв. за всяка една от тях, представляваща законна лихва върху главницата за посочените от ищцата периоди, по касационна жалба на С. П. З., чрез пълномощника й адвокат Е.А. ;
- ОТМЕНЕНО е решение №V-12 от 01.03.2017г., постановено по в. гр. д. №857/2016г. на Окръжен съд-гр.Бургас, в частта, в която е отменено решение №63/15.05.2015г., постановено от РС-гр.Несебър по гр. д.№377/2009г., в частта, в която до размер от 31 958лв. е отхвърлена претенцията по сметки на С. П. З. срещу наследодателката на Р. С. и О. Х. – М. С., като вместо него е постановено друго, с което Р. Х. С., [ЕГН] и О. Х. С., [ЕГН], в качеството им на наследници на М. П. С., поч. на 16.06.2015г., са осъдени да заплатят на С. П. З., [ЕГН], сума, в размер на 31 958 /тридесет и една хиляди деветстотин петдесет и осем/лв., представляващи припадащата се на З. част от стойността на получените в периода 07.07.2009 г. – 05.06.2013 г. доходи от наем на сгради – павилиони, с идентификатори **** и ****, изградени в поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], с площ 882 кв. м., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяването на претенцията – 05.06.2013 г., до окончателното изплащане на главницата, по касационна жалба от Р. Х. С., [ЕГН] и О. Х. С., [ЕГН], чрез процесуалния им представител адв.Ал.М..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в прекратителната му част подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщенията до страните, а във втората част е окончателно.
УКАЗВА на касатора С. П. З., [ЕГН] в едноседмичен срок да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационното обжалване в размер на 1 549/хиляда петстотин четиридесет и девет/лева и в същия срок да представи доказателства за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
СЛЕД внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва на Председателя на Второ гражданско отделение за насрочване на делото в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.