О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1257
гр. София, 19.03.2024г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИС Р. ИЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕРИК ВАСИЛЕВ
ЯНА ВЪЛДОБРЕВАкато изслуша докладваното от съдията Вълдобрева гр. д. № 132/2024г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“, Главно управление – София, подадена чрез адв.Е.С., против решение № 4758 от 11.09.2023г. по въззивно гр. дело № 1642/2023г. на СГС, ГО, ІІІ-Б въззивен състав. С обжалваното решение е отменено изцяло решение №14992/21.12.2022г. по гр. дело № 49462/2022г. на СРС, ГО, 138 състав и вместо това са уважени предявените от С. П. М. против ДП „Пристанищна инфраструктура“, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ-признато е за незаконно и е отменено уволнението на М. от длъжността „финансов контрольор“, извършено със Заповед № С-209/13.07.2022г., на генералния директор на ДП „Пристанищна инфраструктура“, на основание чл. 328, ал.2 КТ; ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност и ДП е осъдено да й плати обезщетение за оставането без работа за периода от 14.07.2022г. до 14.01.2023г. в размер 14 520 лева, ведно със законната лихва, считано от 12.09.2022г. до окончателното плащане.
В касационната жалба се поддържа неправилност на въззивното решение, поради допуснати съществени нарушения на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според жалбоподателя въззивният съд неправилно е приел, че длъжността „финансов контрольор“ не попада в приложното поле на §1, т.3 от ДР на КТ, поради което е направил необоснован извод, че уволнението по чл.328, ал.2 КТ е незаконосъобразно.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа наличие на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и формулира въпроси, за които счита, че са обуславящи правните изводи на съда и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. Дали длъжността „финансов контрольор“ е длъжност от ръководството на предприятието, когато чрез длъжностната характеристика ръководителят е делегирал своите задължения, специални функции и отговорност, вменени му със ЗФУКПК; 2. Дали тези делегирани законови функции, свързани с предварителен контрол за законосъобразност на всяка една финансова операция в предприятието означава, че финансовия контрольор взема самостоятелно решение; 3. Дали с оглед изрично регламентираните в ЗФУКПС задължения на ръководител на организация, които той е делегирал на лице, изпълняващо длъжността „финансов контрольор“ следва да се извършва детайлен анализ на длъжностната характеристика на това лице, при положение, че задълженията му се съобразяват изцяло със ЗФУКПС и доколко разписаните функции и отговорност в характеристиката могат да влияят стестително или ограничено върху обема на задълженията и отговорностите на финансов контрольор, така или иначе обусловени от специалния закон; 4. Дали длъжността „финансов котроьор“ би могла да се определи като сходна на длъжността „ръководител“ по отношение на това, че и двете длъжности са свързани със самостоятелно решаване на работа, самостоятелно планиране на дейности, отговарят за финансовата дейност, дисциплина, достоверност на финансовите документи, по аналогия с постановеното в решение № 272/14.10.2016г. по гр. д.№1691/2016г. на ВКС. Според касатора обжалваното решение противоречи и на решение № 123/13.09.2016г. по гр. д.117/2016г. на ІV ГО на ВКС, решение № 178/07.11.2016г. по гр. д.№ 1838/2016г., решение № 68/07.04.2015г. по гр. д.№ 2712/2014г. на ІІІ ГО и решение № 442/08.06.2010г. по гр. д.№ 1621/2009г. на ІІІ ГО.
Ответникът по касационната жалба-С. П. М., чрез пълномощника адв. М. С., излага становище за отсъствие на предпоставките за допускане на решението до касационен контрол. Оспорва жалбата, като неоснователна, претендира разноски.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283, изр. 1 от ГПК и отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК; подадена е против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. От фактическа страна е установено, че по силата на трудов договор ищцата е работила при ответника като „финансов контрольор“. Със заповед С-209/13.07.2022г. на генералния директор на ДП, трудовото правоотношение с ищцата е прекратено, на основание чл. 328, ал.2 КТ - поради сключване на договор за управление на предприятието. Не се спори, че считано от 27.06.2022г. е сключен договор за управление между министъра на транспорта и съобщенията, като орган, упражняващ правата на собственост на държавата в ответното ДП и новоназначен управляващ; уволнението на ищцата е в рамките на 9-месечения срок по чл.328, ал.2 КТ от започване изпълнението на договора за управление. Установено е също, че е налице поставена на управляващия предприятието задача с конкретни икономически показатели, която следва да извърши.
Първоинстанционният съд е отхвърлил исковете, приемайки, че заеманата от ищцата длъжност е с ръководни функции, поради което и е счел, че извършеното на основание чл.328, ал.2 КТ уволнение е законосъобразно.
Въззивният съд не е споделил този извод. Съставът на СГС подробно е обсъдил неоспорената и приета по делото длъжностна характеристика за длъжността и основните задължения, които следва да изпълнява служителя, заемащ длъжността „финансов контрольор“. Съобразил е, че работата за длъжността се възлага от генералния директор в съответствие с действащите нормативни актове и наличието на възможност за самостоятелно планиране на конкретни задачи. Отчетел е и обстоятелството, че заемащият длъжността няма подчинени служители, а решенията във връзка с изпълнението на възложените задачи се вземат след съгласуване с генералния директор и/или прекия ръководител в съответствие с действащите нормативни актове. Съпоставяйки изискванията и основните задължения в длъжностната характеристика и разпоредбите на чл.5, чл.13 и на § 1, т.10 ЗФУКПС, въззивният съд е приел, че основна функция и предназначение на длъжността „финансов контрольор“ е осъществяването на предварителен и текущ контрол с цел да се обезпечи законосъобразното извършване на различни дейности, свързани с финансовата дейност на предприятието, като ръководството на осъществяваната от „финансовия контрольор“ дейност е предоставено на ръководителя /управителя/ на предприятието. Обосновал е извод, че служителят, заемащ тази длъжност, не представлява част от това ръководство по смисъла на § 1, т.3 от ДР на КТ, а се назначава за да обезпечи законосъобразността на взетите от ръководството решения, като на служителя не е възложено по никакъв начин управлението на трудовия процес в нито едно отделно звено на предприятието. В обобщение съдът е посочил, че макар да са налице първите две предпоставки от хипотезата на чл. 328, ал.2 КТ - сключен е договор за управление на предприятието и уволнението е извършено в рамките на 9 месечния период след започване на изпълнението по договора за управление, не е налице последната предпоставка-правото на уволнение по чл.328, ал.2 КТ да е било упражнено от работодателя спрямо служител, който да е част от ръководството на предприятието. Съдът е допълнил, че в случая липсва и специфичната цел, даваща право да бъде прекратен трудовият договор на ищцата на посоченото основание, а именно - да бъде улеснен новият управител за постигане на предвидените в заложената от него програма стопански резултати, като формира нов ръководен екип, доколкото осъществяваната от ищцата трудова дейност е свързана с обезпечителни и превантивни функции по приложение на ЗФУКПС, а не функции, свързани със самостоятелно вземане на решения по целесъобразност, касаещи дейността на предприятието. По изложените съображения въззивният съд е намерил процесното уволнение за незаконно и е уважил иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. С оглед основателността на първия предявен иск съдът е уважил и иска по чл.344,ал.1,т.2 от КТ, като ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „финансов контрольор“. Счетен за основателен е и осъдителният иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл.225,ал.1 от КТ и ответното предприятие е осъдено да плати на ищцата 14 520 лева -обезщетение за 6-те месеца през които е останала без работа, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното и изплащане.
При тези решаващи изводи на въззивната инстанция Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационен контрол.
Поставените от касатора четири въпроса очевидно не се отнасят до конкретни изводи на въззивния съд, обусловили решаващата му воля. Първата част на първия въпрос - ръководна ли е длъжността на ищцата, не е правен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. На него отговор би могло да се даде само при разглеждане на касационната жалба по същество, след допускането на касационно обжалване, ако са били налице основанията за това. Останалите въпроси са свързани с несъгласието на касатора с приетото от съда, че заеманата от ищцата длъжност не попада в ръководството на предприятието по смисъла на § 1, т.3 от ДР на КТ. Отделно от това въпросите са и некоректно формулирани и не съответстват на възприетите в обжалваното решение релевантни факти. По делото не установено, нито въззивната инстанция е излагала съображения, че ръководителят на ДП е делегирал ръководни функции на „финансовия контрольор”, нито че тази длъжност е сходна с длъжността на ръководителя. Въпросите в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 КТ представляват оплаквания за необоснованост на решението, поради което не могат да обусловят допускането му до касационно обжалване. Питанията не отговарят на изискванията за общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, предвид дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
В допълнение следва да се посочи, че при постановяване на решението въззивинят съд е съборазил практиката на ВКС по приложението на чл.328, ал.2 КТ и по-точно относно критериите за преценка кога една длъжност е ръководна-§1, т.3 от ДР на КТ. В съдебната практика, включително и в решенията на ВКС, цитирани от касатора, еднозначно се приема, че по чл. 328, ал. 2 КТ могат да бъдат уволнявани само служители от ръководството на предприятието по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ. Това са специфичен кръг служители, от които зависи успехът на управлението и постигането на определени икономически цели и резултати, което само по себе си предполага, че това могат да са лица и извън ръководителя и неговите заместници. При преценката дали заеманата от служителя длъжност е ръководна, следва да бъдат съобразени задълженията по длъжностна характеристика; преценката е винаги конкретна за всеки отделен случай, като критериите включват - задълженията и отговорностите по длъжностна характеристика, мястото на длъжността в общата структура на длъжностите в предприятието, както и същността на изпълняваните трудови функции. Основанието по чл. 328, ал. 2 КТ е приложимо по отношение на служители, трудовите функции на които включват планиране, организиране, ръководене и контролиране на трудовия процес, и работата им има определящо значение за стопанските резултати на предприятието, поставени с договора за управление (решение №178/07.11.2016г. по гр. д.№1838/2016г. на III ГО, решение №68/07.04. 2015г. по гр. д. № 2712/2014г. на ІІІ ГО, решение № 250/13.02.2014г. по гр. д. № 2682/2013г. на III ГО и др.). Въззивният съд е съобразил тези правни разрешения, като след анализ на събраните доказателства и извършване на конкретна преценка на задълженията по длъжностната характеристика е приел, че трудовите функции на служителката са единствено обезпечителни и превантивни по приложението на ЗФУКПС, а не са свързани със самостоятелно вземане на решения по целесъобразност, касаещи дейността на предприятието и задълженията не включват правомощия по управление, организиране, планиране, разпределяне на задачи и контрол на трудовия процес. Съдът е отчел, че от изпълнението на трудовите функции на ищцата не зависят стопанските резултати на предприятието, като е изяснил и принципната цел на уволнителното основание по чл. 328, ал. 2 КТ-новоизбраният управител да се обгради от ръководен екип, с който най-ефективно да се постигнат заложените в управленската програма икономически резултати. Несъгласието на касатора с приетото за установено от въззивния съд и с крайния резултат по делото, съставляват доводи за неправилност на въззивното решение, относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК, които не са предмет на разглеждане в производството по чл. 288 ГПК. Достъпът до касация не може да се осъществи и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Наличието на съдебна практика по приложението на уволнителното основание по чл. 328, ал.2 КТ и относно критериите за преценка кога една длъжност представлява част от ръководството на предприятието по смисъла на §1, т.3 ДР на КТ от една страна и липсата на аргументация за необходимост от нейната промяна или осъвременяване от друга страна, налагат извода, че не е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения решението на СГС не следва да се допуска до касационно обжалване.
При този изход на делото и с оглед направеното в отговора на касационната жалба искане, на ищцата се дължат разноски за платено адвокатско възнаграждение за защита по касационната жалба на Държавно предприетия „Пристанищна инфраструктура“ в размер 2 200 лева.
Така мотивиран Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 4758 от 11.09.2023г. по въззивно гр. дело № 1642/2023г. на Софийския градски съд, ГО, ІІІ-Б въззивен състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“, Главно управление-София с ЕИК130316140 да плати на С. П. М. с ЕГН [ЕГН] сумата 2 200 лева разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: