Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. Д. К. против решение № І-162/17.07.2020 г., постановено по гр. д.№ 990/2020 г. от състав на Окръжен съд – Бургас.

Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение, съдът е приел, че предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на районния съд.

Съдът е приел, че се навеждат доводи за неправилно приложение на императивната норма на чл. 429 ал. 1 от ГПК, доколкото ответникът не може да се легитимира като взискател в изпълнителния процес въз основа на изпълнителен лист, в който той не фигурира като кредитор и тъй като не е нито поръчител, нито солидарен длъжник, постановлението на ЧСИ за конституирането му като взискател по първото изпълнително дело/както и по второто / не може да произведе правно действие поради несъществуването на изпълняемо право /тъй като липсва правоприемство по смисъла на чл. 429 ал. 1 ГПК/. Тези аргументи не са наведени в първоинстанционното производство и не са били обсъждани от районния съд, поради което съдът е приел, че същите са преклудирани.

Съдът е приел, че съгласно даденото с ППВС № 3/18.11.1980 г. тълкуване образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено противоположно разрешение като е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира. Прието е, че отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г. има действие от 26.06.2015 г. – датата, на която е прието противоположното тълкуване, като до 22.06.2015 г. давността по отношение на сумите, които за които е признато, че ищецът дължи на праводателя на ответника, е била спряна по силата на самия факт, че за тяхното събиране е образувано изпълнително производство/освен че същата е била спряна и поради наличието на висящ исков процес за установяване на вземането по чл. 422 ал. 1 ГПК, решението по което е влязло в сила на 20.10.2015 г. /. Извън тези съображения, съдът е посочил, че давностният срок, както за главницата, така и за лихвите, е 5 години (чл. 117, ал. 2 ЗЗД) и към настоящия момент не е изтекъл, тъй като става дума за съдебно установено вземане, включително и за лихви и разноски, за което при всички положения давността е петгодишна – чл. 117 ЗЗД,

Сочените в изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване въпроси относно материалноправната легитимация на цесионера в изпълнителното производство са неотносими към производството по чл. 288 ГПК, доколкото подобни възражения не са наведени в исковата молба и въззивният съд не е дължал произнасяне по тях, доколкото са били извън предмета на спора, очертан от ищеца с исковата молба, като и първоинстанционният съд не се е произнесъл по тях.

От фактическа страна е прието, че цесията е съобщена на длъжника, като доводите и въпросите в насока действието на договора за цесия по отношение на длъжника и задължението в тази насока за съобщаване са неотносими в настоящото производство, доколкото касаят установената фактическа обстановка от съда, а проверката на фактите по спора е въпрос на обоснованост на съдебната решение и не подлежи на проверка в настоящото производство.

За пълнота следва да се подчертае, че съгласно чл. 405, ал. 1 ГПК изпълнителният лист се издава въз основа на някой от актовете, посочени в чл. 404 ГПК, след като съдът провери въз основа на данните от самия акт дали същият е редовен от външна страна и удостоверява подлежащото на изпълнение вземане (чл. 406, ал. 1 ГПК). Тъй като именно изпълнителното основание очертава предмета и страните на принудителното изпълнение, издаваният въз основа на него изпълнителен лист трябва да възпроизвежда точно съдържанието на изпълнителното основание. При прехвърляне на спорното право в хода на висящия съдебен процес, ако не е налице хипотезата на заместване на ищеца-цедент от цесионера като страна в процеса по реда на чл. 222 ГПК, производството продължава между първоначалните страни, като, макар вече да не е носител на спорното материално право, ищецът, в качеството му на страна по делото, в чиято полза е присъдено вземането, разполага с правото да иска издаване на изпълнителен лист за него. Реализирането на правата по прехвърленото вземане от цесионера, който съгласно чл. 226, ал. 2 ГПК е обвързан от силата на пресъдено нещо на постановеното във връзка с него решение, следва да се осъществи впоследствие по реда на чл. 429, ал. 1 ГПК в рамките на изпълнителното производство, образувано въз основа на издадения в полза на цедента изпълнителен лист, както е и в настоящия случай. В този смисъл е и трайната практика на ВКС, обективирана в определение № 322 от 21.05.2012 г. по ч. т. д. № 256/2012 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 105 от 07.02.2018 г. по ч. т. д. № 62/2018 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение по гр. д.№ 3597/2021 г. на ІІІ гр. отд. и др.

В съответствие с тази трайна практика на ВКС, въззивния съд е посочил, че изпълнителният процес се ръководи от специален орган, чиято е дискрецията да удовлетвори изпълняемото право и който осъществява тази дейност чрез предприемане на конкретни изпълнителни действия. Тези действия не рефлектират върху материалноправните предпоставки за наличие на правото, предмет на изпълнение, тъй като са насочени не към установяване на неговото съществуване, а към неговото удовлетворяване. В тази насока предприетите действия на съдебния изпълнител във връзка с конституиране на друг взискател – правомощие въведено от чл. 429, ал. 1 ГПК, като изключение от правилото, че страните в изпълнителния процес са тези очертани от титула на изпълнение, са именно такива действия, които са неотносими към материалните предпоставки за наличие на правото, както и за дължимостта на вземането, което длъжникът следва да погаси принудително. В тази връзка и частните правоприемници на взискателя, изведено от цитираната норма, също могат да упражнят придобитото право, удостоверено като изпълняемо в изпълнителния лист. С оглед изложеното при частно правоприемство /каквото се поражда в резултата на сключен договор за цесия/ в хода на процеса не се прилагат ограниченията по чл. 226 ГПК, чиято специфична цел се свързва само с исковото производство.

Останалите правни въпроси касаят въпросите, свързани с давността, по които се е произнесъл съда, като може да се изведе правния въпрос относно приложението на ТР№2/2015 ОСГТК на ВКС във времево отношение, като този въпрос е процесуалноправен. По тези правни въпроси съдът е посочил, че въпросното тълкувателно решение има действие от момента на неговото постановяване, като това тълкуване е в съответствие с даденото разрешение по т. д. № 3/2020 г. по описа на ОСГТК на ВКС.

Предвид изложеното, не са налице касационни основания по допустимостта на касационното обжалване. В полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.

Водим от горното, състав на ВКС

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № І-162/17.07.2020 г., постановено по гр. д.№ 990/2020 г. от състав на Окръжен съд – Бургас.

ОСЪЖДА К. Д. К. да заплати на ЕОС“Матрикс“ ЕООД сумата 300 /триста/ лева, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Определението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.