Р Е Ш Е Н И Е

№ 175

гр. София, 18.03.2024г.

Върховният касационен съд на Р. Б. второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Тонева

ЧЛЕНОВЕ: Петя Шишкова

Петя Колева

в присъствието на секретаря И. Р. и прокурора от ВКП В. И. като разгледа докладваното от съдия Шишкова КНД № 899 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.346, т.2 от НПК.

Образувано е по повод на постъпил протест с допълнение към него от прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив, срещу присъда № 33 от 28.03.2023г., постановена по ВНОХД № 1203/22г. по описа на Пловдивския окръжен съд, с която частично е отменена присъда № 4 от 29.03.2022г. по НОХД № 438/21г. на Карловския районен съд.

Първоинстанционният съд е признал подсъдимите П. Д. Я. и И. М. П. за виновни в това, че на 12.02.2019г. в с. В., Пловдивска област, след предварителен сговор в немаловажен случай отнели чужди движими вещи - дванадесет овце и петнадесет агнета на обща стойност 2504.30лв. от владението на Р. Т. М., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, и на основание чл.195, ал.1, т.5, вр. чл.194, ал.1 от НК е осъдил всеки от двамата на лишаване от свобода за срок от една година, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на наказанието за изпитателен срок от три години. С постановената от окръжния съд присъда подсъдимият П. е изцяло оправдан, а осъществената от подсъдимия Я. кражба е преквалифицирана по основния състав на престъплението.

Прокурорът атакува въззивния съдебен акт с оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения. Счита, че съдът неправилно е отхвърлил като недостоверни показанията на част от свидетелите, неточно е интерпретирал данните от мобилния оператор, а изводът му за упражнен натиск върху подсъдимите е неаргументиран. Предлага присъдата да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския окръжен съд.

В съдебно заседание представителят на ВП поддържа протеста.

Защитникът на подсъдимия П. моли присъдата да бъде оставена в сила. Намира я за надлежно мотивирана. Според него уличаващите обяснения на другия подсъдим са изолирани и не следва да се кредитират.

Подсъдимият П. заявява, че е невинен.

Върховният касационен съд, след като се запозна с доводите на страните, и извърши проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, намери протеста за основателен.

Въззивният съдебен акт страда от значителна непълнота. След уводната част на мотивите, съдът е намерил за необходимо да опише приетата за установена от първата инстанция фактическа обстановка, като я е възпроизвел изцяло. Следва изявление, че правните изводи на районния съд не могат да бъдат споделени относно участието на подсъдимия П. в престъплението и доказателствен анализ на уличаващите го материали с извод, че не са годни да подкрепят обвинението. Съпричастността на Я. е обявена за безспорна. При така избрания стилистичен подход, остава напълно неясно каква фактическа обстановка всъщност възприема окръжният съд, което е равнозначно на липса на мотиви по смисъла на чл.348, ал.3, т.2 от НПК. Като втора по ред инстанция по съществото на делото, въззивният съд дължи произнасяне не само по правото, но и по фактите. Затова в решението му следва да фигурират установените релевантни към обвинението факти. Това процесуално задължение съществува, дори когато е съгласен с фактическите изводи на първата инстанция, но в още по-голяма степен важи, когато намери, че се установява различна обстановка. В акта си Окръжният съд е следвало да отрази собствените си констатации за това от кого и при какви обстоятелства е осъществена кражбата, а не да ограничи въззивната проверка единствено до годността на част от доказателствените средства.

Наред с това, настоящият състав намира, че и при направения ограничен анализ са допуснати процесуални нарушения, тъй като някои доказателства и доказателствени средства са били интерпретирани превратно, изолирано от останалите източници и несъответно на действителното им съдържание. Присъдата е постановена без да са изчерпани процесуалните възможности за преодоляване на констатираните противоречия.

Въззивният съд е спрял вниманието си на няколко източника на относима информация:

- на показанията на свидетелите С. и Г.;

- на обясненията на П. Я.;

- на показанията на св.А. С.;

- на забелязаните следи от двама души в близост до местопрестъплението;

- на данните от мобилните оператори.

І. Разсъжденията по отношение недопустимостта на показанията на полицейските служители са напълно правилни и се споделят от ВКС. В мотивите са изложени убедителни аргументи в тази насока, а към настоящия момент със ЗИДНПК, ДВ бр.18 от 2024г., въпросът е решен и законодателно, т. е. няма съмнение, че показанията на С. и Г. следва да бъдат изключени от доказателствения материал.

ІІ. Оценката на достоверността на обясненията на П. Я. е направена въз основа на непълен и неточен анализ. При разпита пред съдия в хода на досъдебното производство този подсъдим е уличил И. П. като свой съучастник, а в съдебно заседание е заявил, че е извършил кражбата сам. Въззивният съд е дал вяра на съобщеното в съдебната фаза, като се е аргументирал с упражнено върху обвиняемия полицейско насилие и с това, че става въпрос за оговор. Изложените доводи са неубедителни.

От мотивите на присъдата не става ясно въз основа на какви доказателства, извън твърденията на самия Я., съдът е приел, че е бил бит и заплашван, нито защо счита, че евентуалното насилие по пътя към районното управление е повлияло на достоверността на обясненията му пред съдия. Изяснено е, че С. и Г. не са присъствали в съдебната зала. В процедурата по чл.222 от НПК една от функциите на съдията е именно да гарантира, че при провеждане на разпита е изключена всяка форма на внушение, насилие или давление върху обвиняемия, или изопачаване на казаното от него. Я. се оплаква, че се е поддал на натиска да излъже, защото е бил лишен от възможността да ползва адвокат. Съдът е следвало да обърне внимание, че в протокола за разпит пред съдия изрично е вписано, че това право му е предоставено, но той сам е отказал защитник.

Не е използвана процесуалната възможност по чл.279, ал.2, вр. ал.1, т.3 от НПК за прочитане на обясненията от 06.07.2021г., които са частични и касаят единствено упражненото полицейско насилие, а това е било необходимо, тъй като Я. е променил позицията си и по въпроса за целта на принудата. Първоначално е твърдял, че С. и Г. са искали от него да признае, че е извършил кражбата и изобщо не споменава П.. Твърдението, че са настоявали да уличи другия подсъдим е направено за първи път в съдебно заседание.

Без надлежен анализ е останала и друга промяна в позицията на Я. - по отношение на случилото се след кражбата. При разпита в досъдебното производство той е заявил, че П. се е обадил на св.А. С., за да му предложи откраднатите животни, докато в съдебно заседание настоява, че само той от свое име е продавал овцете, като е ползвал телефона на П.. Окръжният съд не е изпълнил процесуалното си задължение да изясни причината за това противоречие. Според собствените обяснения на Я., е бил бит и заплашван, за да набеди П. в кражбата, а не в последващата продажба.

Особено съществено е несъответствието между кредитираните от въззивния съд обяснения на Я. и справката за проведените телефонни разговори, което също е подминато без внимание. На въпроса защо е ползвал телефона на П. за разговорите със С. от сутринта и следобяда на 12.02.2019г., подсъдимият е отговорил „беше ми спрян телефона, нямах ваучер“. Според справките, обаче, в същия период от време е провеждал и входящи, и изходящи разговори.

Аргументът, че първоначалните обяснения на Я. не следва да се кредитират, защото става въпрос за оговор, не може да бъде споделен. Съдът правилно е отбелязал, че обясненията на един обвиняем, с които уличава друг, по принцип са годно доказателствено средство, но следва да се ползват за изясняване на обективната истина, само ако се подкрепят от други доказателства. Неправилна е констатацията му, че в случая те са изолирани. Данните, че на местопрестъплението са забелязани следи от втори човек, подкрепят версията за двама извършители. Показанията на св.А. С., дадени пред съдия по реда на чл.223 от НПК също сочат на съпричастност на втория подсъдим, защото дават основание за извод, че фактическата власт върху предмета на кражбата е била упражнявана съвместно от Я. и П..

Освен да са подкрепени от други доказателства, съществува и втора предпоставка, за кредитирането на обяснения, дадени при условията на оговор, и тя е обвиняемият да няма интерес да уличи своя съучастник. В конкретния случай и тази предпоставка е налице. Я. не е правил опити да припише вината изцяло на П., нито е твърдял по-значително негово участие в кражбата.

ІІІ. А. С. също е бил разпитан пред съдия по време на досъдебното производство. Показанията му тогава са кореспондирали с обясненията на Я., след това в съдебната фаза са се променили в синхрон. Първоначално С. е разказал, че му се е обадил И. П. и му е предложил овце за продажба. Разговаряли няколко пъти през деня по телефона, а когато след обяд отишъл при животните, се пазарил за цената с двамата подсъдими. В съдебно заседание е заявил, че разговорите са били само с П. Я., независимо че е ползвал телефона на П., а когато отишъл на място, купил овцете от него. След като съдът констатирал несъответствията, С. променил за трети път версията си, като казал, че е говорил с И. П., но той му казал, че продавач на стоката е П. Я..

Видно е, че показанията на този свидетел са вътрешно противоречиви и докато не бъдат съпоставени с други, надлежно проверени данни, не могат да бъдат ползвани като достоверен доказателствен източник.

ІV. В мотивите към присъдата е обсъдено обстоятелството, за което свидетелства Р. М., че на пътеката е видял следи, освен от овце и агнета, и от двама души. Според съда то не подкрепя обвинението срещу П., по две причини – защото „не е ясно кога между 12 и 13 февруари 2019г., когато си е получил обратно стоката“ пострадалият е видял следите, и защото пътеката е достъпна за неограничен кръг лица.

Преди всичко, процесуално недопустимо е съдът да се аргументира с това, че дадено относимо обстоятелство не е установено, след като сам не е изпълнил задължението си да го изясни. И при наличните данни времевият интервал е възможно да бъде стеснен. М. е заявил, че след като е видял следите се е обадил в полицията. Точният час на подаване на сигнала не фигурира в уведомлението за образуване на производството, но очевидно това е станало на 12-ти февруари, при това преди 11.30ч., когато е започнал огледът. Съдът е разполагал с процесуалната възможност да изиска данни за часа на обаждането от полицията. На следващо място, пострадалият не е бил сам. Следите са били забелязани първоначално от друго лице – охранител на телевизионната кула, когато сутринта отивал на работа. Не са положени дължимите процесуални усилия въпросният охранител да бъде установен, призован и разпитан, а неговият разпит би допринесъл за изясняване, както на часа, в който са открити следите от стъпки, така и на въпроса от кого се ползва пътеката до телевизионната кула във времето от 23.30ч., когато М. е пуснал агнетата при овцете, до началото на работното му време.

V. На последно място, съдът се е позовал на справка от „Виваком“, за да приеме, че по време на кражбата И. П. е бил у дома си, както твърдят родителите му. Действително, по делото е приложена изобилна информация от мобилните оператори, част от която е във вид на карти и схеми, друга е на електронен носител. Съдът, обаче, е надценил възможностите си, като се е опитал сам да изясни какво се установява от трафичните данни и разположението на клетките. В случая са необходими специални знания, с каквито не разполага. Уместно е било назначаването на техническа експертиза, която да изследва данните от мобилните оператори и от телефонните апарати и СИМ картите на подсъдимите, за да даде заключение за възможността да се установи дали във времевия интервал от 23.30ч. на 11.02.2019г. до 06.00ч. на 12.02.2019г. телефоните на двамата подсъдими са били в движение, къде са се намирали, регистрирана ли е някаква активност с тях, спрян ли е бил телефонът на Я. на 12.02.2019г.

С оглед на всичко изложено, присъдата следва да бъде отменена и делото да бъде върнато на друг състав на Пловдивския окръжен съд. При новото разглеждане следва да бъде проведено въззивно съдебно следствие, в хода на което да бъде проверен наличния доказателствен материал и при възможност да бъде обезпечен допълнителен такъв, за да бъде надлежно изяснена фактическата обстановка.

Водим от горното, и на основание чл.354, ал.3, т.2 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,

Р Е Ш И :

Отменя присъда № 33 от 28.03.2023г. по ВНОХД № 1203/22г. на Окръжен съд – Пловдив.

Връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.