Р Е Ш Е Н И Е

№ 50106

гр. София, 22.11.2024 годинаВ И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОНКА ЙОНКОВА

ЧЛЕНОВЕ : П. Х.

ИВАНКА АНГЕЛОВА

при участие на секретаря С. Ш.

изслуша докладваното от съдия Б. Й. т. д. № 1857 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.290 ГПК.

С определение № 50418 от 07.08.2023 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 80 от 23.05.2022 г., постановено по в. гр. д. № 88/2022 г. на Окръжен съд - Разград. С посоченото решение е потвърдено решение № 49 от 31.01.2022 г. по гр. д. № 1607/2021 г. на Районен съд - Разград в обжалваната пред въззивната инстанция част, с която е отхвърлен предявеният по реда на чл.422, ал.1 ГПК от „Банка ДСК” АД против Б. Г. Г. иск за съществуване на вземане, предмет на издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК, по отношение на сумите 11 076.18 лв. (разлика над сумата 946.51 лв. до сумата 12 022.69 лв.) - част от главница по договор за кредит за текущо потребление от 27.06.2018 г., 49.12 лв. (разлика над сумата 568.94 лв. до сумата 618.06 лв.) - договорна лихва за периода от 16.02.2020 г. до 28.10.2020 г., 20.03 лв. - лихва за забава за периода от 16.02.2020 г. до 28.10.2020 г., и 13.41 лв. - лихвена надбавка за забава за периода от 29.10.2020 г. до 03.11.2020 г. В частта, с която е признато за съществуващо вземането на банката - ищец за сумите 946.51 лв. - част от дължима главница с настъпил падеж към 25.01.2022 г., и 568.94 лв. - договорна лихва за периода от 15.04.2020 г. до 28.10.2020 г., решението на първоинстанционния съд не е обжалвано и е влязло в сила.

В касационната жалба на „Банка ДСК“ ЕАД се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно и за уважаване на предявения по реда на чл.422, ал.1 ГПК установителен иск изцяло с присъждане на разноски и на юрисконсултско възнаграждение. Касаторът навежда оплаквания, че въззивният съд е нарушил материалния закон като е приел, че разпоредбата на чл.6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (обн. ДВ бр.28/2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) следва да се тълкува в смисъл, че след отмяната на извънредното положение, за да има право банката да обяви предсрочна изискуемост на кредита въз основа на забавени вноски с настъпил по време на извънредното положение падеж, е необходимо да изминат още 90 дни, тъй като по време на извънредното положение длъжникът не изпада в забава при непогасяване на задължения по кредита. Излага доводи, че въведената с цитираната разпоредба забрана за обявяване на предсрочна изискуемост на задължения, произтичащи от сключени с банки договори за кредит, не води до отпадане на самата забава (неизпълнение) на длъжника и поради това, след като към датата на връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост на кредита - 11.08.2020 г., ответницата - длъжник е била в забава за вноските с падеж 15.03.2020 г., 15.04.2020 г., 15.05.2020 г., 15.06.2020 г. и 15.07.2020 г., с получаване на уведомлението кредитът е станал предсрочно изискуем и искът по чл.422, ал.1 ГПК е следвало да бъде уважен за цялото вземане, обективирано в заповедта за изпълнение. Позовава се и на допуснато от въззивния съд съществено нарушение на чл.235, ал.3 ГПК, изразяващо се в необсъждане и несъобразяване на релевантни за спора факти, настъпили в хода на процеса - продължаваща след подаване на заявлението по чл.417 ГПК забава на ответницата и надлежно уведомяване на същата за наличие на обективните предпоставки за предсрочна изискуемост на кредита (забава в плащанията, продължила повече от 90 дни) чрез връчване на приложеното към исковата молба уведомление за предсрочна изискуемост на назначения по делото особен представител.

Ответницата по касация Б. Г. Г. от [населено място], обл. Разград, представлявана от назначен на основание чл.47, ал.6 ГПК особен представител, оспорва касационната жалба като неоснователна и изразява становище за оставяне на обжалваното решение в сила.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, в съответствие с правомощията по чл.290, ал.2 ГПК приема следното :

За да постанови обжалваното решение, Окръжен съд - Разград е извършил самостоятелна преценка на фактите и доказателствата по делото и е приел за установено, че : На 27.06.2018 г. е сключен договор за кредит Експресо № 3210052700050 между „С. Ж. Е. АД, чийто правоприемник е ищецът „Банка ДСК“ АД, и ответницата Б. Г., по силата на който банката е предоставила на ответницата кредит в размер на 13 500 лв. за срок до 15.07.2028 г. В чл.10 (2) на договора е уговорено, че при възникване на просрочено плащане на договорно задължение със забава над 90 дни банката има право да обяви вземането си за възстановяване на целия кредит за предсрочно изискуемо, като изискуемостта настъпва след уведомяване на кредитополучателя с писмо с обратна разписка на посочен в договора адрес. Ответницата е допуснала забава в плащанията на 8 бр. погасителни вноски, първата от които с падеж 15.03.2020 г., а последната - с падеж 15.10.2020 г., поради което банката е изпратила до нея покана - уведомление, че обявява кредита за предсрочно изискуем от датата на получаване на уведомлението. Връчването на уведомлението е извършено от частен съдебен изпълнител по реда на чл.47, ал.5 ГПК, след като са събрани сведения, че ответницата се намира в чужбина и не живее на посочения в договора адрес, като връчването следва да се счита за осъществено на датата 11.08.2020 г.

Въззивният съд е преценил, че при така установените факти по делото правният спор между страните е концентриран върху надлежното обявяване и настъпване на предсрочната изискуемост на кредита с оглед действалата през част от исковия период забрана за начисляване на лихви за забава и за обявяване на предсрочна изискуемост на предоставени кредити от банки, въведена с чл.6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. След като е анализирал първоначалната редакция на чл.6 от цитирания закон, обн. ДВ бр.28/24.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г., и последвалите изменения, обн. ДВ бр.34/2020 г., в сила 09.04.2020 г., и ДВ бр.44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г., съдът е достигнал до извод, че забраната за начисляване на лихви за забава за неплащане на задължения на частноправни субекти по сключени с банки договори за кредит и за обявяване на предсрочна изискуемост на вземания по такива договори като последица от забава на плащанията е съществувала само за периода на извънредното положение от 13.03.2020 г. до 14.05.2020 г., както и за още седем дни от обнародването в „Държавен вестник“ (13.05.2014 г.) на § 13 ЗИД на Закона за здравето, т. е. до 21.05.2020 г.; След 21.05.2020 г. ограниченията и забраните в чл.6 не засягат банките по смисъла на чл.2 ЗКИ и за кредитите от банки се прилагат последиците на забавата.

Съобразявайки фактите по делото и възприетото разрешение по приложението на чл.6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (Загл. доп. - ДВ бр.44/2020 г., в сила от 14.05.202 г.), въззивният съд се е произнесъл, че към датата на връчване на изпратеното от банката уведомление за обявяване на предсрочната изискуемост - 11.08.2020 г., обективно не е била налице продължила повече от 90 дни, считано от 21.05.2020 г., забава в плащанията на дължими от ответницата погасителни вноски с настъпил падеж, поради което не са изпълнени изискванията на чл.10 (2) от договора за кредит и предсрочната изискуемост на кредита не е настъпила. В зависимост от така направения извод въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения по реда на чл.422 ГПК установителен иск за частта от главницата и лихвите, претендирани като дължими по силата на настъпила предсрочна изискуемост.

Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по поставения от касатора и преценен от съда като значим за изхода на делото правен въпрос има ли право банка - кредитор след отмяната на извънредното положение да обяви един кредит за предсрочно изискуем като се позове на забава в плащанията по кредита, която е текла по време на извънредното положение (т. е. забава, текла по време на действието на забраната, въведена с чл.6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.).

По поставения правен въпрос :

С. З. за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (обн. ДВ бр.28 от 24.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) са предвидени мерки и действия, насочени към облекчаване на неблагоприятното положение на физическите и юридическите лица вследствие разпространението на COVID-19 и обявеното по предвидения за това ред извънредно положение в Р. Б. считано от 13.03.2020 г. За целите на разглеждания правен спор от значение са мерките, въведени с разпоредбата на чл.6 от цитирания закон, според първоначалната редакция на която до отмяната на извънредното положение не се прилагат последиците от забава на плащане на задължения на частноправни субекти, включително лихви и неустойки за забава, както и непарични последици като предсрочна изискуемост, разваляне на договор и изземване на вещи. Във връзка с удължаване на извънредното положение в ДВ бр.34/09.04.2020 г. е обнародвано изменение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. Съгласно изменената редакция на чл.6, в сила от 09.04.2020 г., до отмяната на извънредното положение при забава за плащане на задължения на частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и други форми на финансиране (факторинг, форфетинг и други), предоставени от банки и финансови институции по чл.3 от Закона за кредитните институции, включително когато вземанията са придобити от други банки, финансови институции или трети лица, и по договори за лизинг, не се начисляват лихви за забава и неустойки, задължението не може да бъде обявено за предсрочно изискуемо и договорът не може да бъде развален поради неизпълнение.

Анализът на текста на чл.6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., води до извод, че както първоначалната, така и последващата редакция на разпоредбата, имат за цел освобождаване ex lege на частноправните субекти - длъжници по посочените договори, в т. ч. и по договори за кредит с банки, от отговорност за допуснато по време на извънредното положение неизпълнение (пълно или частично) на произтичащи от договорите задължения. За периода на извънредното положение длъжникът обективно е възпрепятстван да изпълнява точно и в пълен обем задълженията си към кредиторите. Поради това, отчитайки породената от обективни факти невъзможност за изпълнение, законодателят е освободил длъжника от договорна отговорност като е забранил на кредиторите да прилагат спрямо него неблагоприятните последици, присъщи на виновното неизпълнение - начисляване на лихви и неустойки за забава, разваляне на договора, изземване на вещи, обявяване на предсрочна изискуемост. След като по законодателен път е отречено правото на кредитора да възлага в тежест на длъжника лихви и неустойки за забава, да разваля договора и да обявява за предсрочно изискуеми задължения, които не са изпълнени на падежа по причина на обявеното извънредно положение, забавата в изпълнението за времето от обявяването до отмяната на извънредното положение не се включва в периода от време, релевантен за проявлението на обективните предпоставки на предсрочната изискуемост. Независимо, че за съвпадащия с извънредното положение отрязък от време забавата обективно съществува, по разпореждане на закона тя не е обвързана с неблагоприятни за длъжника последици и поради това кредиторът не може да се позове на нея, за да отнеме на длъжника преимуществото на уговорения в договора срок за погасяване на кредита и да превърне кредита в предсрочно изискуем. Признаването на право на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем поради забава в плащането на погасителни вноски с настъпил по време на извънредното положение падеж противоречи на целта, към която е насочена съдържащата се в чл.6 правна уредба, и би довело до правоприлагане contra legem.

Предвид изложеното, на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, следва да се отговори, че банката - кредитор няма право след отмяната на извънредното положение да обяви един кредит за предсрочно изискуем като се позове на забава в плащанията по кредита, която е текла по време на извънредното положение (т. е. забава, текла по време на действието на забраната, въведена с чл.6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.).

По съществото на касационната жалба :

Пред въззивната инстанция не е имало спор, че ответницата - кредитополучател е усвоила изцяло предоставения от „Банка ДСК“ ЕАД кредит в размер на 13 500 лв., но след м. март 2020 г. е преустановила погасяването на кредита. Първата неплатена погасителна вноска е с падеж 15.03.2020 г., към която дата остатъкът от непогасената главница по кредита е 12 022.69 лв., като впоследствие не са извършвани плащания за погасяване на кредитните задължения. При сключване на договора за кредит страните са уговорили клауза - чл.10 (2), че при възникване на просрочено плащане на задължение по договора със забава над 90 дни банката има право да обяви вземането си за възстановяване на целия кредит за предсрочно изискуем.

Предвид даденото от настоящия състав разрешение на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, правилен е изводът на въззивния съд, че забавата на ответницата по отношение на дължимите погасителни вноски с настъпил по време на обявеното извънредно положение падеж не е породила право за банката - кредитор да се позове на договорната клауза на чл.10 (2) и да превърне кредита в предсрочно изискуем. Периодът на извънредното положение, който не се включва в релевантния за предсрочната изискуемост по чл.10 (2) отрязък от време - 90 дни, се разпростира от 13.03.2020 г. - датата, от която е обявено извънредното положение с решение на Народното събрание, до датата на неговата отмяна - 14.05.2020 г. Въззивният съд неправилно е приел, че въведената с чл.6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., забрана за обявяване на предсрочна изискуемост по договори за кредит с банки е действала и за времето от 14.05.2020 г. до 21.05.2020 г. - датата, от която с §13 ЗИД на Закона за здравето, обн. ДВ бр.44/14 май 2020 г., е предвидено да продължат да текат сроковете, спрени по силата на закона като последица от обявяване на извънредното положение. Разпоредбата на чл.6 не урежда срокове, подлежащи на спиране по причина на извънредното положение, поради което § 13 ЗИД на Закона за здравето е неприложим към съдържащата се в нея правна уредба. Мерките по чл.6 в частта, отнасяща се до договорите за кредит с банки, са преустановили действието си от датата на отмяна на извънредното положение - 14.05.2020 г., и тази дата, а не неправилно приетата от въззивния съд дата 21.05.2020 г., е началният момент, от който ответницата е изпаднала в забава за дължимите към м. март 2020 г. и занапред погасителни вноски по кредита.

Неоснователен е доводът на особения представител на ответницата, че с изменението на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, обн. ДВ бр.44/13.05.2020 г., забраната за начисляване на лихви и неустойки за забава и за предсрочна изискуемост по договори за кредит с банки е продължила да действа за срок от два месеца след отмяната на извънредното положение, т. е. до 14.07.2020 г. След изменението от ДВ бр.44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г., банките, съответно частноправните субекти - длъжници по договори за кредит с банки, не попадат в приложното поле на мерките по чл.6. За да достигне до този извод, съдът изхожда от изричния текст на разпоредбата на чл.6, като съобразява и стенограмата от обсъжданията на проекта на Закон за изменение на Закона за здравето (№ 002-01-16 от 05.05.2020 г., 44-то НС), публично достъпна на интернет - страницата на Народното събрание. От стенограмата е видно, че предложението мерките по чл.6 да продължат да действат два месеца след отмяната на извънредното положение не само за кредитите, предоставени от финансови институции по чл.3 от Закона за кредитните институции, а и за договорите за кредит с банки, не е подкрепено с необходимото мнозинство.

Според т.18 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка за предсрочна изискуемост, вземането става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем; Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за настъпване на предсрочната изискуемост; Предсрочната изискуемост има действие от получаване от длъжника на изявлението на банката, че прави кредита предсрочно изискуем, ако към този момент са били налице уговорените в договора за кредит предпоставки, обуславящи настъпването й. В конкретния случай ответницата - длъжник е преустановила изпълнението на задълженията си по договора за кредит през м. март 2020 г. и не е погасявала дължимите вноски по кредита. Поради това банката - ищец се е позовала на клаузата на чл.10 (2) от договора и е изпратила до ответницата уведомление, че обявява целия кредит за предсрочно изискуем. Уведомлението е връчено надлежно по реда на чл.47, ал.5 ГПК, тъй като ответницата не е изпълнила задължението си по чл.10 (2) да уведоми банката за промяната на посочения в договора адрес (с. Топчин, [улица]). Към датата, на която уведомлението се смята връчено според правилото на чл.47, ал.5 ГПК - 11.08.2020 г., са осъществени предвидените в клаузата на чл.10 (2) обективни предпоставки за предсрочна изискуемост на кредита - просрочие (забава) в плащанията по кредита, продължила 90 дни след началния момент на неизпълнението (14.05.2020 г.). При тези обстоятелства следва да се приеме, че с достигане на уведомлението до адресата е настъпила предсрочна изискуемост на кредита и за ответницата е възникнало задължение да върне целия непогасен остатък от кредита.

В обжалваното решение въззивният съд неправилно е приел, че предсрочната изискуемост на кредита не е настъпила, тъй като към датата на връчване на уведомлението не са били налице обективните предпоставки по чл.10 (2) от договора за кредит. В зависимост от този извод въззивният съд е потвърдил решението на първата инстанция в обжалваната с въззивната жалба на „Банка ДСК“ ЕАД част, с която предявеният по реда на чл.422, ал.1 ГПК установителен иск е отхвърлен за част от сумите по заповедта за изпълнение, посочени като дължими по силата на предсрочната изискуемост. С оглед възприетото от настоящата инстанция разрешение относно настъпването на предсрочната изискуемост въззивното решение е неправилно в частта за отхвърляне на иска за сумата 11 076.18 лв., представляваща разлика над сумата 946.51 лв. - призната за дължима с влязлата в сила част на първоинстанционното решение главница, включваща неплатени погасителни вноски за главница с настъпил падеж към 25.01.2022 г. (датата на приключване на устните състезания), до сумата 12 022.69 лв. - остатък от предсрочно изискуемата главница. Решението на въззивния съд е неправилно и в частта за отхвърляне на иска за сумите 20.03 лв. и 13.41 лв. - лихва за забава върху просрочени погасителни вноски и лихвена надбавка за забава при предсрочна изискуемост, начислени до датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК (04.11.2020 г.). Посочените суми се дължат от ответницата по силата на т.9, част І от договора за кредит, като видно от извлечението от сметка лихвата за забава не обхваща периода от 13.03.2020 г. до 14.05.2020 г.

Касационната инстанция намира за правилно въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за сумата 49.12 лв., представляваща разлика над сумата 568.94 лв. - договорна лихва за периода от 16.02.2020 г. до 29.10.2020 г. (посочената в заявлението по чл.417 ГПК дата на настъпване на предсрочната изискуемост), призната за дължима от първоинстанционния съд, до общия размер на договорната лихва по заповедта за изпълнение - 618.06 лв. Съгласно т.2 от Тълкувателно решение № 3/2017 от 27.03.2019 г. по тълк. д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главница) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането, дължима по чл.86, ал.1 ЗЗД. Предсрочната изискуемост е настъпила на 11.08.2020 г. и след тази дата ответницата не дължи възнаградителна лихва по кредита. Първоинстанционният съд, отричайки настъпването на предсрочната изискуемост, е уважил иска по отношение на вземането за възнаградителна лихва за сумата 568.94 лв., която включва и уговорените в погасителния план към договора за кредит, но недължими съгласно цитираното тълкувателно решение лихви за времето след 11.08.2020 г. Решението на първоинстанционния съд е влязло в сила в частта относно признатите за дължими договорни лихви за времето след 11.08.2020 г. и спорът в тази част не може да бъде пререшаван, но същевременно няма основание на банката - кредитор да се признава вземане за лихви за разликата над сумата 568.94 лв. до сумата 618.06 лв.

По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 вр. ал.2 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на предявения по реда на чл.422, ал.1 ГПК установителен иск за сумите 11 076.18 лв., 20.03 лв. и 13.41 лв. По делото не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, поради което след отмяната на решението спорът следва да се разреши по същество от касационната инстанция като се признае за установено, че касаторът „Банка ДСК“ ЕАД има вземане към ответницата Б. Г. и за сумите 11 076.18 лв., 20.03 лв. и 13.41 лв., които са част от цялото вземане по издадената в производството по ч. гр. д. № 1796/2020 г. на Районен съд - Разград заповед за изпълнение. Предсрочно изискуемата главница от 11 076.18 лв. следва да се признае за дължима ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК - 04.11.2020 г., с оглед петитума на исковата молба. В частта за потвърждаване на първоинстанционното решение по отношение на сумата 49.12 лв. въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

По отговорността на страните за разноски :

В зависимост от крайния изход на делото касаторът - ищец има право на разноски за заповедното и за исковото производство, съразмерно на уважената от настоящата инстанция част от иска по чл.422, ал.1 ГПК, а именно : За заповедното производство - 252.48 лв. (разноски за държавна такса); За производството пред първата инстанция - 830.75 лв. (разноски за държавна такса и за възнаграждение за особен представител на ответницата); За производството пред въззивната инстанция - 802.68 лв. (разноски за държавна такса и за възнаграждение за особен представител); За производството пред касационната инстанция - 1 125.19 лв. (разноски за държавна такса и за възнаграждение за особен представител). На основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на касатора дължимите разноски в размер общо на 3 011.10 лв. и на основание чл.78, ал.8 ГПК - юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК за трите инстанции в размер общо на 300 лв.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 80 от 23.05.2022 г., постановено по в. гр. д. №

88/2022 г. на Окръжен съд - Разград, в частта, с която е потвърдено решение № 49 от 31.01.2022 г. по гр. д. № 1607/2021 г. на Районен съд - Разград в частта за отхвърляне на предявения по реда на чл.422, ал.1 ГПК от „Банка ДСК” АД против Б. Г. Г. иск за съществуване на вземане, предмет на издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК, по отношение на сумите 11 076.18 лв. (разлика над сумата 946.51 лв. до сумата 12 022.69 лв.) - главница по договор за кредит за текущо потребление от 27.06.2018 г., 20.03 лв. - лихва за забава, и 13.41 лв. - лихвена надбавка за забава за периода от 29.10.2020 г. до 03.11.2020 г., и вместо него постановява :

ПРИЗНАВА ЗЗД УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че „Банка ДСК“ ЕАД с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], ул. Московска“ № 19, има вземане към Б. Г. Г. с ЕГН [ЕГН] и постоянен адрес [населено място], обл. Разград, [улица], за сумите 11 076.18 лв. (разлика над сумата 946.51 лв. до сумата 12 022.69 лв.) - предсрочно изискуема главница по договор за кредит за текущо потребление от 27.06.2018 г., ведно със законната лихва от 04.11.2020 г. до окончателното плащане, 20.03 лв. - лихва забава върху просрочени погасителни вноски към 29.10.2020 г., и 13.41 лв. - лихвена надбавка за забава за периода от 29.10.2020 г. до 03.11.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК в производството по ч. гр. д. № 1796/2020 г. на Районен съд - Разград.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 80 от 23.05.2022 г., постановено по в. гр. д. № 88/2022 г. на Окръжен съд - Разград, в частта, с която е потвърдено решение № 49 от 31.01.2022 г. по гр. д. № 1607/2021 г. на Районен съд - Разград в частта за отхвърляне на предявения по реда на чл.422, ал.1 ГПК от „Банка ДСК” АД против Б. Г. Г. иск по отношение на сумата 49.12 лв. (разлика над сумата 568.94 лв. до сумата 618.06 лв.) - договорна лихва за периода от 16.02.2020 г. до 28.10.2020 г.

ОСЪЖДА Б. Г. Г. с ЕГН [ЕГН] и постоянен адрес [населено място], обл. Разград, [улица], да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД с ЕИК[ЕИК] сумата 3 011.10 лв. - разноски по делото, и сумата 300 лв. - юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :