О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 616

[населено място], 14.03.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

като разгледа докладваното от съдия Цолова ч. т.д.№297/2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба от „Юръпиън трейдинг глобъл“ (ЕТГ) АД, дружество, учредено в Р. П. срещу определение №2985/01.12.2023 г. по в. ч.гр. д. №3175/23 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение №11505/ 02.10.2023 г. по гр. д. №8970/23 г. на Софийски градски съд за оставяне без уважение на депозираната от дружеството молба с правно основание чл.83 ал.2 ГПК за освобождаването му от държавна такса в размер на 1200 лв.

В частната жалба са наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Твърди се, че както първоинстанционният съд, така и въззивният съд не са взели предвид факта, че дружеството води четвърта година дело за присъждане на стойността на дружествения му дял от капитала на „Силистра ленд“ АД, разходите по което до момента възлизат на над 220 000 лв.; същевременно същото води десетки търговски дела със „Силистра ленд“ АД от изключването си през април 2014г. досега, като са водени и триинстанционни производства по чл. 74 ТЗ; отправяло е множество искания за спирания на регистърни производства, всички от които оставени без уважение от апелативните съдилища, в резултат на което А. Г. П.- скрит собственик на „Силистра ленд“ АД на практика е осуетил всички законови средства на дружеството да получи стойността на дела си; към момента единствено висящо е т. д.№ 7753/2016 по описа на СГС и поради поредното действие на А. Г. П.- „придобиване“ на вземане спрямо себе си и собственото му дружество - частният касатор е бил принуден да заведе настоящото дело. Частният касатор счита, че макар в чл. 83 ГПК да не е предвидено изрично, че юридически лица подлежат на освобождаване от държавна такса, то тълкуването на разпоредбата в светлината на чл. 6 от ЕКЗПЧОС, налага извод, че и търговските дружества могат да бъдат освобождавани от такси и разноски. Позовава се в този смисъл на практика на ЕСПЧ, обективирана в решения по делото „Агромодел“ ООД срещу България; С. срещу България и много други, в която се приема, че една обща забрана за освобождаване от заплащане на държавни такси сама по себе си поставя проблем по член 6 §1 (вж. П. Й. Х. ООД срещу Армения (Paykar Yev Haghtanak Ltd c. Armenie), № 21638/03, §49,20 декември 2007 г.; вж. също, mutatis mutandis, Клионов срещу Молдова (Clionov c. Moldova), № 13229/04, §§41 и 42, 9 октомври 2007 г.). Според изложеното от частния касатор, ограничаването на достъпа до съд не е в съответствие с чл.6 §1, освен ако не преследва законна цел и не е налице разумно съотношение на съразмерност между използваните средства и преследваната цел. В тази връзка твърди, че факторите, които трябва да се вземат предвид при определяне дали един жалбоподател се е възползвал от правото си на достъп до съд, що се отнася по-специално до разноските или държавните такси, дължими от страна по делото, са следните: размерът на таксите, преценен в светлината на специфичните обстоятелства по случая, както и платежоспособността на заинтересованото лице и стадия на производството, в който въпросното ограничение е наложено, като единствено съдебният състав е компетентен да приеме дали определената по силата на закона държавна такса ограничава правото на ищеца до справедлив процес. В настоящия случай частният касатор счита, че следва да бъде освободен от внасянето на такси и разноски по делото, на основание чл. 6 от Конвенцията, защото няма правен субект, който да може да си позволи да заплаща държавни такси в огромен размер не по едно, а по две дела. Във връзка с това прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и уважаване молбата му за освобождаване от внасяне на държавна такса по делото, поради изчерпан финансов ресурс, с оглед на факта, че вече е внесъл такса в по-голям размер по друго дело.

Върховен касационен съд в състав на Второ търговско отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от легитимирани да обжалват лица срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване, и отговаря на изискванията на чл.274 ал.3 ГПК във вр. с чл.284 ГПК, поради което я намира за процесуално допустима. Съгласно чл.278 ал.4 ГПК правилата за касационно обжалване на решенията намират субсидиарно приложение и спрямо определенията. Поради това и на основание чл.274 ал.3 ГПК следва да бъде извършена преценка за наличието на предпоставките по чл. 280 ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол.

При произнасянето си ВКС взе предвид следното:

За да постанови атакуваното определение, съставът на Софийски апелативен съд е разгледал подробно възраженията на дружеството - жалбоподател, изложени в жалбата, с която е бил сезиран. Въззивният съд е счел обжалваното пред него определение на Софийски градски съд за правилно, като е изтъкнал, че хипотезата на чл.83 ал. 2 ГПК е категорично неприложима за юридическо лице, какъвто е настоящият жалбоподател. В тази връзка въззивният съд привежда като аргумент, че макар задължението за заплащане на държавна такса да лежи върху юридическото лице - страна в производството, то основание за освобождаване от същата би било не само отсъствие на имущество у самото дружество, но и у лицата, ползващи се от дейността му – в случая акционерите. Позовал се е на определение № 80/13.05.2020 г. по ч. т.д. № 1358/2019 г. на I т. о. на ВКС, съобразяващо практиката на ЕСПЧ по Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и практиката на СЕС във връзка с чл.47 от Х. на основните права на Европейския съюз. Посочил е, че според практиката на Европейския съд по правата на човека /дело „Агромодел“ ООД срещу България - жалба вх. № 68334/01, решение по дело Podbielski u PPU Polpure срещу Полша - жалба вх. № 39199/98, решение от 10.01.2006 г. по дело Teltronic - CATV срещу Полша - жалба вх. № 48140/99/, достъпът до съд може да бъде обект на ограничения от различно естество, вкл. финансови - когато става дума за заплащане на държавна такса и само по себе си това ограничение на правото на достъп не е несъвместимо с чл. 6 § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, когато преследва законна цел и е налице разумно съотношение на съразмерност между използваните средства и преследваната цел, така че правото на достъп да не е накърнено в самата си същност, а съобразимите в този случай фактори са няколко: размерът на таксите, преценен в светлината на специфичните обстоятелства според случая; платежоспособността на заинтересованото лице и стадият на производството, в който въпросното ограничение е наложено. По-нататък въззивният съд е развил тезата, че правото на юридически лица за освобождаване от заплащане на държавни такси и разноски в общия граждански процес не е гарантирано с императивна разпоредба на правото на ЕС, освен ако не се касае за спор относно нарушаване правото на ЕС /какъвто настоящият спор не е/, т. е. допускането на такава възможност е мотивирано в практиката на СЕС, по повод тълкуване на приложението на принципа за ефективна съдебна защита на права, изведени от правото на ЕС. Посочил е конкретно решение от 22.12.2010 г. по дело С- 279/09, определение от 13.06.2012 г. по дело С-156/12 и решения по дела С- 69/14 и С-571/16, с които се приема, че принципът на ефективна правна защита, закрепен в чл. 47 от Х. на основните права на ЕС, може да обхваща правото на освобождаване от заплащане на разноски във връзка с производството и/ или разноските за адвокатска помощ в производство по такава жалба; националният съд следва да провери дали условията за предоставяне на такава помощ представляват ограничение на правото на достъп до съдилищата, което накърнява самата същност на това право, дали са насочени към постигането на легитимна цел и дали съществува разумно съотношение на пропорционалност между използваните средства и поставената цел; в рамките на тази преценка националният съд може да вземе предвид предмета на спора, значимостта на интереса, сложността на приложимото право и производство, възможността на страната ефективно да защити позицията си, вкл. доколко има основания да се очаква, че молителят ще спечели делото; за преценка относно пропорционалността следва да се вземе под внимание размерът на разноските, които трябва да се платят предварително и дали те съставляват непреодолимо препятствие за достъпа до правосъдие; когато става дума за юридически лица, националният съд може да вземе под внимание правно-организационната им форма, дали преследват стопанска цел, както и финансовите възможности на неговите съдружници или акционери и възможността да си набавят необходимите средства за дължимите разноски. Съобразено е и постановеното в същия смисъл определение № 60431 от 01.12.2021 г. по ч. т.д. № 1786/2021 г., I т. о. на ВКС. По тези съображения, въззивният съд е достигнал до извода, че изложените в частната жалба аргументи са ирелевантни за предмета на частното производство по чл.83 ал.2 ГПК, а внасянето на дължимата държавна такса в размер на 4 % върху интереса или сумата от 1200 лв. не би затруднило жалбоподателя и неговите акционери значително, с оглед което е потвърдил изцяло обжалваното пред него определение на Софийски градски съд.

В приложеното към частната касационна жалба изложение по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК частният касатор е поставил следните процесуалноправни въпроси, които според него са от значение за изхода на делото: 1. Представляват ли наличието на предпоставки за спиране на делото поради преюдициалност на друго висящо дело забрана през известен период от време да се извършват процесуални действия от съда и страните но делото, насочени към решаване на спора по същество? По този въпрос се обосновава хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие с TP № 1 от 09.07.2019 г. на ОСГТК на ВКС. 2. Следва ли при постановяване на въззивното решение въззивният съд да обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им и доказателствата, на които те се позовават в подкрепа на тезите си и които имат значение за решението по делото? Сочи се противоречие с Решение № 141 от 21.09.2021 по т. д. № 2586/2019 на ВКС, I т. о., касационно основание по реда на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. 3. Следва ли националният съд да провери дали условията за предоставяне на такава помощ представляват ограничение на правото на достъп до съдилищата, което накърнява самата същност на това право, дали са насочени към постигането на легитимна цел и дали съществува разумно съотношение на пропорционалност между използваните средства и поставената цел? 4. Може ли националният съд, при преценка дали следва да освободи ищец - юридическо лице от държавна такса, да вземе предвид предмета на спора, доколко има основания да се очаква, че молителят ще спечели делото, значимостта на неговия интерес, сложността на приложимото право и производство, и възможността му ефективно да защитава позицията си по делото? 5. Следва ли националният съд да провери дали условията за предоставяне на такава помощ представляват ограничение на правото на достъп до съдилищата, което накърнява самата същност на това право, дали са насочени към постигането на легитимна цел и дали съществува разумно съотношение на пропорционалност между използваните средства и поставената цел? 6.Когато става дума за юридически лица, националният съд може ли да вземе под внимание положението им, например правно-организационната форма и дали съответното юридическо лице преследва стопанска цел, както и финансовите възможности на неговите съдружници или акционери и възможността им да си набавят необходимите средства за предявяването на иска или подаването на жалбата?По въпроси 3, 4, 5 и 6 се твърди противоречие с Определение № 80 от 13.05.2020 по ч. т.д. № 1358/2019 I т. о. на ВКС и с практиката на Съда на Европейския съюз, обективирана в Определение от 13.06.2012 г. по дело С-156/12 GREP/FreistatBayern. Визирайки противоречие с цитираната практика, частният касатор се позовава на касационното основание по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. 7.При какви условия националните съдилища в България и на база какви доказателства могат да формират преценка, че в конкретния случай юридическото лице следва да бъде освободено от такса? 8. Как следва да се степенуват критериите, заложени в практиката на СЕС, обективирана в Определение от 13.06.2012 г. по дело С-156/12 GREP/FreistatBayern? 9. Ако е установено по делото, че нито ищецът - юридическо лице, нито неговите собственици (крайните и действителните) нямат средствата да заплатят предварително държавна такса, следва ли да се освободи този ищец от задължението за такса, ако решението по така заведения иск е предопределящо за това дали ще получи ефективна защита на субективните си материални права? По въпроси 7, 8 и 9 частният касатор се позовава на хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, като твърди, че по тях все още няма практика на ВКС и поради това поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Независимо от предпоставките по чл. 280 ал.1 ГПК, се претендира допускане на касационно обжалване и поради очевидна неправилност на атакуваното определение, според общото основание на чл. 280 ал.2 предл. 3 ГПК.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.

Съгласно разясненията, дадени в т.1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, които съгласно чл. 274 ал. 3 ГПК намират приложение и по частните касационни жалби, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, което означава да е бил въведен в предмета му и да е получил отговор в решаващите мотиви на съда; същият следва да е от правно естество и да предполага общозначим и приложим и към други сходни хипотези отговор, а не разрешаването му да се основава на фактите по делото.

Нито един от поставените в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК въпроси не отговаря на тези характеристики на общата предпоставка по чл.280 ал.1 от ГПК. Първият от въпросите е изцяло неотносим, тъй като по делото нито е правено искане за спиране при предпоставките на чл.229 ал.1 т.4 ГПК, нито съдът е излагал в обжалвания акт съответни на въпроса мотиви, довели до крайния му извод за неоснователност на молбата за освобождаване от държавна такса. Вторият въпрос, доколкото е свързан със задължението на въззивния съд, като инстанция по същество да обсъди всички доводи и възражения на страните и ангажираните във връзка с тях доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, е релевантен, но не е разрешен от състава на апелативния съд в отклонение от цитираната от частния касатор, а и от служебно известната на състава, практика на ВКС по него. Нито в частната касационна жалба, нито в изложението към нея са наведени оплаквания за конкретни доводи на страната, останали неразгледани от въззивния съд или за конкретни доказателства, останали непреценени от него при постановяването на определението му. Всички относими към предмета на спора доводи на дружеството са обсъдени от апелативния съд в мотивите на атакувания акт и са приети за неоснователни, включително е анализирана не само сочената в частната жалба на дружеството практика на ЕСПЧ,но и относимата такава на СЕС, а доказателства, въз основа на които съдът да извърши преценка относно възможността дружеството да понесе дължимата държавна такса, съобразно посочените в практиката критерии, не са представени изобщо. Третият, четвъртият, и шестият въпроси /петият е напълно идентичен с третия/ възпроизвеждат съдържанието на цитираната практика на Съда на Европейския съюз. Същите са неотносими към решаващите мотиви на въззивния съд, които се свеждат до това, че не са представени доказателства за финансовите затруднения на ищеца, както и за неговото и на акционерите му имуществено състояние. Със седмия и осмия от въпросите, по начина, по който са формулирани, се търси изброяване на всички възможни критерии за преценка, какъвто универсален отговор не може да бъде даден, поради наличието на различни хипотези и специфични особености за всяка от тях.

Деветият въпрос е основан на твърдение на страната /че е установено ищецът-ЮЛ и неговите собственици нямат средства за заплащане на държавната такса/, което въззивният съд не е приел за доказано. С оглед това и този въпрос не осъществява общата предпоставка за допустимост.

Не е налице и самостоятелното основание по чл. 280 ал.2 предл. 3 ГПК за допускане на обжалването поради твърдяната очевидна неправилност на въззивния акт. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или излагане на съображения за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен, според утвърдената вече практика на ВКС, ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem“ , т. е. когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл; актът който е постановен „extra legem“, т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща/недействаща правна норма, както и когато е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. В настоящия случай, атакуваното определение не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.

С оглед изложеното съставът на Върховен касационен съд, Второ търговско отделение намира, че следва да постанови определение за отказ за допускане на определението на Софийски апелативен съд до касационно обжалване.

Така мотивиран, съставът на Върховен касационен съд, Второ търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2985 от 01.12.2023 г. по в. ч.гр. д. № 3175/2023 г. на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: