Р Е Ш Е Н И Е

№ 164

гр. София, 13 март 2024 г.

Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ

ХРИСТИНА МИХОВА

при секретар Марияна Петрова, при участието на прокурора Даниела Машева при ВП, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 45 по описа за 2024г.

Производството по реда на чл.346 т.1 от НПК е образувано по подадена касационна жалба от защитник на подсъдимия С. Г. В. срещу въззивно решение № 398/20.11.2023г. по ВНОХД № 855/2023г. на Софийски апелативен съд, осми наказателен състав, с което е потвърдена присъда № 87/18.05.2023г. по НОХД № 2083 /2023г. на Софийски градски съд, осемнадесети състав, наказателно отделение.

От така постановеното решение е останал недоволен подсъдимият, който чрез защитата си е подал касационна жалба, в която се претендира наличието на касационното основание, свързано с явната несправедливост на наложеното наказание.

По това касационно основание защитата твърди, че наложеното наказание не било справедливо, тъй като не били отчетени от двете предходни инстанции признанието за вина и изразеното съжаление. Независимо от осъжданията му в предходен период, към момента на извършване на деянието деецът бил реабилитиран. Воденето на скитнически начин на живот не следвало непременно да се тълкува във вреда на подсъдимия. Не било отчетено от инстанциите по същество, че ниския социален статус не бил по вина на дееца, не било отчетено, че здравословното му състояние е влошено.

Защитата твърди, че предложения от нея размер от 7 години лишаване от свобода ще постигне в най-пълна степен целите по чл.36 от НК.

Прокурорът от ВП в съдебното заседание дава становище за неоснователност на касационната жалба, като отбелязва, че е акцентирано изключително и само на размера на наказанието, определян от защитата като явно несправедлив.

Заявява, че с основание не било отчетено...