О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 536

София, 08.03.2024 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и първи февруари две хиляди двадесет и четвърта година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Евгений Стайков

ЧЛЕНОВЕ: Галина Иванова

Мирослава Кацарска

изслуша докладваното от съдия Е. С. т. д. № 1002/2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Български пощи“ ЕАД срещу решение № 72 от 09.09.2022 г., постановено по в. т..д. № 79/2022 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 366/03.12.2021 г. по т. д. № 184/2018 г. на Бургаски окръжен съд. С потвърденото първоинстанционно решение са отхвърлени предявените от „Български пощи“ ЕАД искове: 1.) срещу „С.Г.Строй инвестмънт“ ООД (н.) - за прогласяване на нищожност на договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот срещу задължение за строителство, сключен с нотариален акт № 134/2008 г. на нотариус с per. № 497 при PC-Царево, поради липса на съгласие; 2.) срещу „С.Г.Строй инвестмънт“ ООД (н.) и З. Р. Д. - за признаване за установено, че „Български пощи“ ЕАД е собственик на самостоятелен обект в сграда №1 с идентификатор № 66528.501.576.1.3 по кадастралната карта на [населено място], [община] и 3.) срещу С.Г.Строй инвестмънт“ ООД (н.), К. П. Т. и Р. Д. Т. - за признаване за установено, че „Български пощи“ ЕАД е собственик на самостоятелните обекти в сграда № 1 с идент. №66528.501.576 по кадастралната карта на [населено място], прехвърлени им в условията на СИО с договор по нот. акт № 27, том 4, per. № 4480, н. д. №534/2015 г. на нотариус М. В., включващ самостоятелен търговски обект обменно бюро с идент. № 66528.501.576.1.7; самостоятелен обект търговски обект магазин с идент. № 66528.501.576.1.8; самостоятелен обект - апартамент 1.1 с идент. № 66528.501.576.1.1; самостоятелен обект - апартамент 1.2 с идент. № 66528.501.576.1.2,; самостоятелен обект – апартамент 2.2 с идент. № 66528.501.576.1.4 и самостоятелен обект - таванско складово помещение с идент. № 66528.501.576.1.5.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се че неправилно въззивният съд е приел, че за сключването на договора за учредяване на право на строеж е било дадено разрешение, обективирано в решение на министъра на транспорта по протокол № ПД-283/12.11.2007 г. Оспорва се извода на съда, че в посоченото разрешение волята на министъра за сключване на договора за учредяване правото на строеж върху процесния имот е ясно и изрично изразена. Поддържа се несъгласие със становището на въззивния съд, че няма допуснати процесуални нарушения от първата инстанция при изготвяне на доклада по чл. 374, ал. 1 ГПК, което според касатора е довело до необсъждане на основанието за нищожност по чл. 26, ал. 1, предл.1 ЗЗД. В тази връзка се твърди, че въззивният състав не е изпълнил задължението си да съдейства на страните при упражняване на процесуалните им права с оглед указанията, дадени в ТР №1/09.12.2013 г. по тълк. д.№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Сочи се, че неправилно и в противоречие с доказателствата по делото, съдът е приел, че договорът за учредяване на право на строеж попада извън забраната по ЗПКС и не противоречи на закона. Иска се отмята на обжалваното решение.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Очевидната неправилност на решението е обоснована с твърдението на касатора, че мотивите на въззивното решение свидетелстват за отсъствие на анализ на събраните по делото доказателства, за липса на фактически констатации и за избирателно интерпретиране на писмените доказателства. Сочи се, че изводите относно релевантните факти са формирани при грубо нарушение на процесуалните правила. Отделно касаторът е формулирал следните правни въпроси:

1. „Нищожен ли е договор за учредяване вещно право на строеж при изначална липса на съгласие от собственика - учредител, обективирано в ПД- 283/12.11.2007г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, който съгласно Устава на дружеството и ПРУПДТДУУК упражнява правата на държавата в търговското дружество „Български пощи“ ЕАД със 100% държавна собственост в капитала и дружество включено в списък по чл.3 ал.1 ЗПСК - Приложение № 1 на чл. 28 ал.9 ЗПСК ?“;

2. „Настъпил ли е фактическия състав на чл. 92 ЗС за придобиване на право на собственост по приращение на следните самостоятелни обекти в сграда 1, разположена в ПИ с идентификатор 66528.501.576 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], [община],област Бургаска, одобрени със Заповед № РД-18-62/24.08.2006г. на Изпълнителен директор на АГКК, находящи се на адрес: С., [община], област Бургаска, [улица], както следва: по отношение на ответниците „С.Г.Строй инвестмънт“ ООД (н.) и З. Р. Д. - за самостоятелен обект с идентификатор 66528.501.576.1.3 и по отношение на ответниците „С.Г.Строй инвестмънт“ ООД (н.) К. П. Т. и Р. Д. Т. - за самостоятелни обекти с идентификатор №№ 66528.501.576.1.7, 66528.501.576.1.8, 66528.501.576.1.1, 66528.501.576.1.2, 66528.501.576.1.4, 66528.501.576.1.5., по отношение на ищеца „Български пощи“ ЕАД при изначална липса на собственика на поземления имот за учредяване право на строеж в полза на трето лице?“.

Сочи се, че поставените по-горе материалноправни въпроси са решени от апелативния състав в противоречие с разясненията, дадени в ТР № 1/2012 г. по т. д. №1/2012 г. на ОСГК на ВКС и с решение № 52/14.05.2021 г. по гр. д. № 4923/2019 г. на ВКС, ІV г. о. и решение № 40/07.04.2020 г. по гр. д. № 2383/2019 г. на ВКС, ІV г. о.

Без да е формулиран процесуалноправен въпрос, в изложението е посочено, че при постановяване на решението си въззивния съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила по чл.235, ал. 2 ГПК и по чл. 236 ал. 2 ГПК. Според касатора липсата на пълен анализ на събраните доказателства, липсата на ясни, убедителни и безпротиворечиви мотиви, които да отразяват решаващата воля на съда по същество на спора, обуславя противоречие на въззивното решение с постановките в т. 1 от ТР № 8/2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС; в т.19 от ТР № 1/ 04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС; в ТР № 1/ 09.12.2013 г. по тълк. д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и в решение № 95/2019 г. по гр. д. 3579/18 г. на ВКС, ІІ г. о..

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК са депозирани писмени отговори на касационната жалба от ответниците по делото.

В писмения отговор, изготвен от синдика на „С.Г.Строй инвестмънт“ ООД (н.) се поддържа, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК за допускане на касация. Излагат се доводи за неоснователност на жалбата по съществото на спора. Претендират се разноски за касационната инстанция.

В отговора на К. П. Т. и Р. Д. Т. се акцентира върху липсата на поставен от касатора правен въпрос, обуславящ допускане на касационно обжалване, съобразно разясненията, дадени в т. 1 от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк. д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Отделно се сочи, че въпросите не са решени в противоречие с цитираната от касатора практика на ВКС. Поддържа се, че обжалваното решение е мотивирано чрез подвеждане на фактическото положение към приложимите правни норми. Претендират се разноски за касационната инстанция по приложен списък по чл. 80 ГПК.

В писмения отговор на З. Р. Д. е отразено, че липсват основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Подчертано е, че формулираните от касатора въпроси са относими към правилността на обжалваното решение, което е извън обхвата на проверката по чл. 288 ГПК съгласно указанията в т. 1 от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк. д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Излагат се съображения, че въззивният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила по чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК. Претендират се разноски за касационната инстанция.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

С обжалваното решение въззивният състав от Бургаски апелативен съд е потвърдил решение № 366/03.12.2021 г. по т. д. № 184/2018 г. на Бургаски окръжен съд, с което са отхвърлени следните предявени от ищеца „Български пощи“ ЕАД искове: 1.) срещу „С.Г.Строй инвестмънт“ ООД (н.) - за прогласяване на нищожност на договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот срещу задължение за строителство, сключен с нотариален акт № 134/2008 г. на нотариус с per. № 497 при PC-Царево, поради липса на съгласие; 2.) срещу „С.Г.Строй инвестмънт“ ООД (н.) и З. Р. Д. - за признаване за установено, че „Български пощи“ ЕАД е собственик на самостоятелен обект в сграда № 1 с идентификатор № 66528.501.576.1.3 по кадастралната карта на [населено място], [община] и 3.) срещу С.Г.Строй инвестмънт“ ООД (н.), К. П. Т. и Р. Д. Т. - за признаване за установено, че „Български пощи“ ЕАД е собственик на самостоятелните обекти в сграда № 1 с идент. №66528.501.576 по кадастралната карта на [населено място], прехвърлени им в условията на СИО с договор по нот. акт № 27, том 4, per. № 4480, н. д. №534/2015 г. на нотариус М. В., включващ: самостоятелен търговски обект - обменно бюро с идент. № 66528.501.576.1.7; самостоятелен търговски обект - магазин с идент. № 66528.501.576.1.8; самостоятелен обект - апартамент 1.1 с идент. № 66528.501.576.1.1; самостоятелен обект - апартамент 1.2 с идент. № 66528.501.576.1.2 ; самостоятелен обект – апартамент 2.2 с идент. № 66528.501.576.1.4 и самостоятелен обект - таванско складово помещение с идент. № 66528.501.576.1.5.

Препращайки към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл. 272 ГПК, въззивният състав е отразил като релевантни за спора следните установени по делото обстоятелства:

- с договор за продажба на недвижими имоти, частна общинска собственост, сключен с [община] на 29.12.2005 г., ищецът „Български пощи“ ЕАД, чийто собственик на капитала е българската държава, е придобило собствеността върху дворно място с площ от 352 кв. м, представляващо УПИ VIII в квартал 10 по плана на [населено място], отреден за „поща“, който по действащата кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] е поземлен имот с идентификатор 66528.501.576;

- върху този имот с нотариален акт № 134, т.2, per. № 866, н. д. № 313/24.06.2008 г. на нотариус с per. № 497 при PC – Царево, след решение на СД на „Български пощи“ ЕАД от 11.09.2007г. за избор на инвеститор, в полза на „С.Г.Строй инвестмънт“ ООД, чрез пряко договаряне е сключен договор за учредяване право на строеж, срещу задължението за изграждане в имота на масивна сграда с апартаменти за сезонно обитаване с обща разгърната площ от 511.509 кв. м съобразно утвърден архитектурен проект за обект „пощенска станция“. Съгласно договора ищецът си запазва правото на строеж и става собственик на сграда - пощенска станция на партерния етаж, с площ от 78,35 кв. м., а „С.Г.Строй инвестмънт“ ООД - става собственик на следните самостоятелни обекти: обменно бюро на партерния етаж, с площ от 8.35 кв. м.; магазин на партерния етаж с площ от 36.80 кв. м.; апартаменти 1.1, 1.2, 2.1 и 2.2 и тавански помещения 3.1. и 3.2. с площи от 32 и 34 кв. м.;

- за сключване на договора за учредяване на право на строеж е било дадено разрешение, обективирано в представеното в нотариалното решение на министъра на транспорта по протокол № ПД-283/ 12.11.2007 г., който съгласно Устава на „Български пощи“ ЕАД упражнява правата на едноличен собственик на капитала в търговското дружество. Според въззивния съд волята за сключване на договора е изразена ясно и изрично в мотивите на даденото разрешение, доколкото същото е обвързано с приетите от СД на „Български пощи“ ЕАД решения от 11.09.2007 г. и 19.10.2007 г. за избор на инвеститор и определяне на насрещната престация по договора за учредяване право на строеж и възпроизвежда т. 3 на решението - вместо заплащане на цената на правото на строеж, в полза на „Български пощи“ ЕАД да се прехвърли право на собственост върху пощенска станция с площ от 70 кв. м. в степен на пълно завършване „до ключ“;

- на 26.09.2007 г. е издадено разрешение за строеж № 199 от [община]. На 21.04.2008 г. е одобрено изменение на одобреното разрешение за строеж инвестиционен проект. По заявление № 53-03-301/16.10.2012 г. от [община] на 21.01.2014 г., на основание чл. 181 ЗУТ е издадено удостоверение, съгласно което сградата е била завършен в груб строеж.;

- с нот. акт № 27, том 4, per. № 4480, н. д. № 534/2015 г. на нотариус М. В. № 370 на НК, на ответника К. Т., а съгласно презумпцията на чл. 21, ал. 1 СК и на съпругата му Р. Т. е прехвърлено правото на собственост върху самостоятелни обекти в сградата, описани в нотариалния акт с посочени идентификационни номера, а именно - обменно бюро; апартаменти 1.1, 1.2 и 2.2 таванско складово помещение;

- с нот. акт № 164, том 4, per. № 5331, н. д. № 654/2015г. на нотариус М. В., на ответницата З. Д. е прехвърлено правото на собственост върху самостоятелен обект, описан в нотариалния акт с посочен идентификационен номер - апартамент 2.1.

Подчертавайки, че всички посочени по-горе обстоятелства са въведени в предмета на доказване с предявения на страните доклад с определението на първоинстанционния съд по чл. 374, ал. 1 ГПК, както и че доказателствената тежест е разпределена в съответствие с чл. 154, ал. 1 ГПК, апелативният съд е приел за неоснователно оплакването във въззивната жалба за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на въззивника.

Разглеждайки спора по същество, на първо място въззивният състав е приел за неоснователно направеното от ищеца с допълнителната искова молба твърдение за нищожност на договора, включващ учредяване правото на строеж от 24.06.2008 г. на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД поради сключването му в нарушение на разпоредбата на чл. 28, ал. 9 ЗПСПК, която предвижда, че продажбата на недвижими имоти от дружествата, включени в списъка по чл. 3, ал. 1 ЗПСК, се извършва от търговското дружество след решение на Министерския съвет. Въззивният състав е посочил, че към момента на сключване на договора - 24.06.2008 г. е действала редакцията на чл. 28 ЗПСК (изм. и доп. - ДВ, бр. 72 от 2006 г.), като нормата, на която се позовава въззивника - чл. 28, ал. 9 ЗСПК, е нова - приета е с ДВ, бр. 65 от 2008 г., в сила от 22.07.2008 г., и не е била приложима към момента на сключване на договора за суперфиция. Съдът е акцентирал върху действащата към 24.06.2008 г. редакция на чл. 28 ЗПСК, който (в първата алинея) установява забрана за извършването на разпоредителни сделки с дълготрайни активи на дружеството с над 50 % държавно участие в капитала, но само при ограничителното условие на втората алинея - забраната да е приета с изрично решение на Агенцията за приватизация, каквото твърдение не е въведено по делото и не се установява като относим и релевантен факт.

Отчитайки че ищецът „Български пощи“ ЕАД е дружеството, включено в списъка по чл. 3, ал. 1 ЗПСК, апелативният съд е подчертал, че в случая за сключване на сделката от 24.06.2008 г. по надлежния ред, е било налично решение в изпълнение на изискването на чл. 12, т. 12 от Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала (ПРУПДТДДУК), приет на основание § 13, ал. 3 от ПЗР на ЗСПК. Съдът е посочил, че съгласно чл. 8, ал. 1 от Правилника освен Министерският съвет правата на държавата в търговски дружества с държавно участие се упражняват от министрите съобразно отрасловата им компетентност, какъвто към релевантния момент е бил министъра на транспорта, чиято компетентност в упражняване правата на държавата е изрично регламентирана в Устава на ищцовото дружество. Съдът е приел, че доводът на въззивника, че така регламентираната компетентност не се отнася за сделки на разпореждане с вещни права върху дълготрайни активи на дружества, включени в списъка по чл. 3, ал. 1 ЗСПК, не намира опора в закона, тъй като от една страна, учреденото право на строеж е уговорено като насрещна престация по договора за строителство, а от друга страна – тъй като сключването на договори за възлагане на строителство не се подчинява на предпоставките за сключване на приватизационни сделки по смисъла на ЗПСК. Предвид наличието на решение по надлежния ред от държавата чрез ресорния отраслов министър при упражняване правата на едноличния собственик на капитала, въззивният състав е формирал извод, че суперфициарният договор между „Български пощи“ ЕАД и „С.Г.Строй инвестмънт“ ООД, обективиран в нотариален акт № 134, т. 2, per. № 866, н. д. № 313/24.06.2008г. на нотариус с per. № 497 при PC - Царево, не противоречи на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

На второ място въззивният съд е приел за неоснователно поддържаното от ищеца основание по чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД за нищожност на договора поради липса на съгласие. Възпроизвеждайки постановките в ТР № 5/12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът е подчертал, че в случая съгласието е дадено от изпълнителния директор на „Български пощи“ ЕАД след предварително разрешение по надлежния и предвиден от закона ред, а именно - чл. 28, ал. 9 ЗПСК, чл. 8, ал. 1, чл. 12, т. 12 и чл. 17 ПРУПДТДДУК. Въззивният състав е отразил, че за процесната разпоредителна сделка към релевантния момент - 24.06.2008 г., е приложим ПРУПДТДДУК, в сила от 2003 г. и отм. през 2020 г., поради което разрешението на министъра на транспорта, обективирано в решението по протокол № ПД-283/12.11.2007 г. е в рамките на предвидената в чл. 8, ал. 1 и чл. 12, т. 12 ПРУПДТДДУК процедура. Според съда възможността за пряко договаряне е предвидена в нормата на чл. 17 ПРУПДТДДУК, като изискванията на чл.17, ал. 1, т. 6 от Правилника, на които се позовава въззивника, са предвидени с последващо изменение (ДВ, бр. 103/ 2008г., в сила от 02.12.2008г.), поради което произтичащите от тази редакция ограничения в компетентността на министъра не са приложими към процесния суперфициарен договор.

Приемайки, че предявеният иск срещу „С.Г.Строй инвестмънт“ ООД (н.) за нищожност на договора, включващ учредяване на правото на строеж, е неоснователен, съдът е посочил, че доколкото този иск е обуславящ за кумулативно съединените с него установителни искове по чл. 124, ал. 1 ГПК относно правото на собственост върху самостоятелни обекти в построената сграда, също са неоснователни, като валидността на договора за суперфиция изключва придобиването на процесните имоти от „Български пощи“ ЕАД чрез приращение на основание чл. 92 ЗС. Според апелативния състав правото на строеж, учредено надлежно на 24.06.2008 г. в полза на „С.Г.Строй инвестмънт“ ООД е било упражнено в срока чл. 67, ал. 1 ЗС, което се обосновава с датата на подаденото заявление за издаване на удостоверението по чл. 181 ЗУТ за завършване на строителството в груб строеж - 16.10.2012 г. и който извод съответства на събраните по делото свидетелски показания. На последно място съдът е подчертал, че възраженията на ответниците З. Р. Д., К. П. Т. и Р. Д. Т. за придобиването по давност на процесните самостоятелни обекти в сградата в имота с идентификатор 66528.501.576, са въведени в условията на евентуалност. Предвид правните изводи за валидност на договора от 24.06.2008 г. и неоснователността на поддържаното от ищеца придобивно основание по чл. 92 ЗС, апелативният състав е посочил, че изследването на собствеността на ответниците върху процесните имоти по предявените от „Български пощи“ ЕАД установителни искове за собственост се явява ирелевантно.

Настоящият състав намира, че не са налице поддържаните от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Въззивното решение не е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Не би могло „prima facie“ – т. е. без да бъдат обсъдени доказателствата по делото, а в случая и без да бъдат преценени действащите към момента на сключването на договора от 24.06.2008 г. правни норми относно реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала, да се приеме, че договорът, с който „Български пощи“ ЕАД е учредило суперфиция, е нищожен на основание чл. 26., ал. 1, т.1 ЗЗД, респ. нищожен на основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД. Не е явно необоснован изводът на съда, че волята на министъра на транспорта в протокол № ПД-283/12.11.2007 г. е ясно изразена, доколкото въззивният състав е изложил съображения за връзката между решенията на Съвета на директорите на „Български пощи“ ЕАД от 11.09.2007 г. и 19.10.2007 г. за избор на инвеститор и възпроизведеното в протокол № ПД-283/12.11.2007 г. съдържание на решенията - вместо заплащане на цената на правото на строеж, в полза на „Български пощи“ ЕАД да се прехвърли право на собственост върху пощенска станция с площ от 70 кв. м. в степен на пълно завършване „до ключ“. На последно място твърдението на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с изготвянето на доклада от първата инстанция и необсъждането на всички доказателства по делото, представлява оплакване за неправилност като касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, без то да обосновава очевидна неправилност на решението.

Извън случаите по чл. 280, ал. 2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т. 1 - т. 3 на чл. 280 ал. 1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т. 1 от Тълк. решение №1/19.02.2010 г. по тълк. д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Не покриват общия селективен критерий по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поставените от касатора материалноправни въпроси : № 1. „Нищожен ли е договор за учредяване вещно право на строеж при изначална липса на съгласие от собственика - учредител, обективирано в ПД- 283/12.11.2007г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, който съгласно Устава на дружеството и ПРУПДТДУУК упражнява правата на държавата в търговското дружество „Български пощи“ ЕАД със 100% държавна собственост в капитала и дружество включено в списък по чл. 3 ал.1 ЗПСК - Приложение № 1 на чл. 28 ал. 9 ЗПСК ?“и № 2 „Настъпил ли е фактическия състав на чл. 92 ЗС за придобиване на право на собственост по приращение на следните самостоятелни обекти в сграда 1, разположена в ПИ с идентификатор 66528.501.576 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], [община],област Бургаска, одобрени със Заповед № РД-18-62/24.08.2006г. на Изпълнителен директор на АГКК, находящи се на адрес: С., [община], област Бургаска, [улица], както следва: по отношение на ответниците „С.Г.Строй инвестмънт“ ООД (н.) и З. Р. Д. - за самостоятелен обект с идентификатор 66528.501.576.1.3 и по отношение на ответниците „С.Г.Строй инвестмънт“ ООД (н.) К. П. Т. и Р. Д. Т. - за самостоятелни обекти с идентификатор №№ 66528.501.576.1.7, 66528.501.576.1.8, 66528.501.576.1.1, 66528.501.576.1.2, 66528.501.576.1.4, 66528.501.576.1.5., по отношение на ищеца „Български пощи“ ЕАД при изначална липса на собственика на поземления имот за учредяване право на строеж в полза на трето лице?“. И двата въпроса са относими изцяло към правилността на обжалваното решение, която не е предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК. Несъгласието на касатора с фактическите и с правните изводи на съда не може да обоснове допускане на обжалваното решение до касационен контрол. Горните въпроси следват твърденията на касатора за нищожност на договора от 24.06.2008 г., включващ учредяване правото на строеж и за наличието на придобивния способ по чл. 92 ЗС, които твърдения нито са възприети от въззивния състав, нито са обусловили решаващата му воля. Конкретиката в двата въпроса с посочване на конкретни факти, свързани със спора по същество, изключва наличието и на поддържаните от касатора допълнителни предпоставки за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК – така формулираните въпроси нито са решени в противоречие с практиката на ВКС, посочена от касатора, нито за от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът не е формулирал процесуалноправен въпрос като твърди, че при постановяване на решението си въззивния съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила по чл. 235, ал. 2 ГПК и по чл. 236 ал. 2 ГПК, свързани с липсата на пълен анализ на събраните доказателства, липсата на ясни, убедителни и безпротиворечиви мотиви, които да отразяват решаващата воля на съда по същество на спора.. Диспозитивното начало в гражданския процес води до невъзможност за касационния състав сам да формулира въпроси на базата на оплакването на касатора за допуснати нарушения на процесуалните правила. Но дори да се приеме, че касаторът поставя въпрос относно задълженията на въззивния съд да обсъди събраните по делото доказателства и да изложи мотиви за фактическите констатации и за правните изводи, анализът на въззивното решение сочи, че апелативният състав не се е отклонил от практиката на ВКС по така формулирания въпрос. В мотивите към въззивното решение са обсъдени доказателствата, които съдът е приел, че са релевантни за спора, в контекста на оплакванията във въззивната жалба. Противно на твърденията в изложението, съдът е изложил съображения за неоснователност на направеното от ищеца с допълнителната искова молба твърдение за нищожност на договора от 24.06.2008 г. на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД поради противоречие със закона.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответниците К. П. Т. и Р. Д. Т. разноски в размер на 9268 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ от 16.02.2023 г. Касаторът дължи на ответницата З. Р. Д. разноски в размер на 1 200 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ от 13.02.2023 г. Не следва да се присъждат разноски в полза на ответника „С.Г.Строй инвестмънт“ ООД (н.), тъй като не се представят доказателства за извършени от дружеството в несъстоятелност разходи за касационната инстанция.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване решение № 72 от 09.09.2022 г., постановено по в. т.д. № 79/2022 г. на Бургаски апелативен съд.

ОСЪЖДА „Български пощи“ ЕАД - ЕИК[ЕИК] от [населено място], [улица], [жилищен адрес] да заплати на К. П. Т. - ЕГН [ЕГН] и Р. Д. Т. - ЕГН [ЕГН] със съдебен адрес: [населено място], [улица] - адвокат И. Ц., сумата 9 268 лв. (девет хиляди двеста шестдесет и осем лева) – разноски за касационната инстанция.

ОСЪЖДА „Български пощи“ ЕАД - ЕИК[ЕИК] от [населено място], [улица], [жилищен адрес] да заплати на З. Р. Д. - ЕГН [ЕГН], съдебен адрес: [населено място], [улица] - адвокат И. М., сумата 1 200 лв. (хиляда и двеста лева) – разноски за касационната инстанция.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: