О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 150

С., 17.02.2016 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на девети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

АННА БАЕВА

при секретар

и с участието на прокурора

изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева

т. дело № 1236/ 2015 год.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] - [населено място] срещу Решение №822/19.12. 2014 г. по т. д.№1211/2014 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е отменено Решение №229/31.05.2014 г. по т. д.№649/2012 г. на ОС -Пловдив, с което [община] е осъдена да плати на [фирма] - [населено място] сумата 458 109.36 лв. с ДДС - остатък от възнаграждение за извършени работи за периода м. януари -м. май 2011 г. по Договор за възлагане ОП№09ДГ1678/22.10.2009 г. с предмет „почистване на дървесната и храстова растителност на коритото на р.М., без изнасяне на инертни материали” в посочения участък, със законната лихва от 02.08.2012 г., и е постановено друго, с което искът е отхвърлен, с оплакване за неправилност, ако се приеме, че решението е допустимо относно дадената правна квалификация на спорното материално право.

Жалбоподателят в Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК излага подробни съображения за неправилност на направените изводи и за допуснати от съда нарушения, който не е обсъдил доводите му и всички доказателства; сочи, че по въпроса за критериите, установени в чл. 20 ЗЗД, решението противоречи на задължителната съдебна практика. Извежда въпроса: какви са задълженията на съда при тълкуване на договора за установяване действителната воля на страните, за който поддържа, че е решен в противоречие...