О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1030

Гр. София, 07.03.2024 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 7.02.2024 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №3180/23 г., намира следното:

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на М. Г. И. срещу въззивното решение на Апелативен съд София по гр. д. №3160/22 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлен предявеният от касаторката срещу Прокуратура на РБ иск по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ за сумата от 30 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от обвинение в извършено деяние по чл.255, ал.1,т.1 НК, наказателното производство по което е прекратено с влязло в сила определение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 и ал.2, пр. последно от ГПК.

Намира, че правните въпроси от предмета на спора: 1. Следва ли в решението по делото съдът да изрази решаващата си воля без противоречия и неясноти? и Длъжен ли е въззивният съд да разгледа в мотивите на своя акт всички наведени от страните доводи, аргументи и възражения и съответно да обоснове преценката си за тях? – са разрешени в обжалваното решение в противоречие с цитираната практика на ВКС /решения по чл.290 ГПК/.

В контекста на осн. по чл.280, ал.1,т.3 ГПК касаторът поставя три въпроса от предмета на спора:1. Може ли да се търси отговорност за обезщетяване на вреди по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ със самостоятелен иск при прекратяване на наказателното производство за едното от две отделни самостоятелни престъпления, макар и квалифицирани по един и същ текст на НК,...