Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Д. ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РА. Л. при секретар И. К. и с участието на прокурора А. П. изслуша докладваното от председателя М. Д. по административно дело № 1880 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределение Север“ АД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, подадена чрез адв. Л. М., против решение № 6766/17.11.2021 г., постановено по адм. дело № 7535/2021 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № Ж-438/17.06.2021 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране и е осъдено да заплати разноски по делото в размер на 100 лв. Излагат се доводи, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на съдебния акт, както и присъждане на сторените по делото разноски.

Ответната страна – Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, чрез процесуалния си представител юрк. К. К., с писмено становище и в съдебно заседание, изразява мнение за правилност на обжалваното решение, поради и което моли касационната жалба да бъде отхвърлена. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна – Т. Т., не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага, че оспореното решение на АССГ е правилно и обосновано, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни норми.

Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, трето отделение, тричленен състав, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 АПК, приема, че жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С оспореното решение е отхвърлена жалбата на „Електроразпределение Север“ АД против решение № Ж-438/17.06.2021 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на дружеството са дадени задължителни указания: 1. в 7-дневен срок да издаде становище с посочени условия за присъединяване съгласно Наредба № 6 от 24.02.2014 за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или разпределителните електрически мрежи /Наредба № 6/, Глава пета, Раздел ІІ, отговарящо на нормативните изисквания на чл. 27 ЗЕВИ, на Т. Т. за присъединяване на ФЕЦ, предвидена за изграждане по чл. 24, т. 1 ЗЕВИ в УПИ VI-181, кв. 40, [населено място], общ. Дългопол, обл. Варна, с посочен срок за изграждане и въвеждане в експлоатация на предвидената реконструкция на клон „1” на ВМНН в участъка от трафопост ТП 2 [населено място] до СБС НН № 17 до 30.12.2021 г., за която ФЕЦ присъединяването е отказано със Становище № П-ВИ-1380/05.01.2021 г. от „Електроразпределение Север“ АД; 2. в 7-дневен срок след приключване на дейностите по т. 1 да предостави на Комисията доказателства за изпълнението им. Също така касационният жалбоподател е осъден да заплати на КЕВР разноски по делото в размер на 100 лв.

От фактическа страна административният съд приел, че производството пред КЕВР е образувано по жалба на Т. Т. против Становище № П-ВИ-1380/05.01.2021 г. на „Електроразпределение Север“ АД, с което е направен отказ за присъединяване към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север“ АД на обект фотоволтаична централа (ФЕЦ) с инсталирана мощност 30 kW, предвидена за изграждане в УПИ VI-181, кв. 40, [населено място], общ. Дългопол, обл. Варна, по Искане № EDN-7620/23.12.2020 г. за проучване на условията за присъединяване на ФЕЦ към електроразпределителната мрежа.

КЕВР приела, че подадената от Т. Т. жалба е основателна и следва да бъде уважена, поради което в изпълнение на правомощията си, произтичащи от чл. 6, т. 4 ЗЕВИ, на основание чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3 във връзка с чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 от ЗЕ Комисията дала на „Електроразпределение Север“ АД задължителни указания за изпълнение, като и определила срок за това.

При така установената от фактическа страна обстановка, Административен съд София-град приел от правна страна, че решение № Ж-438/17.06.2021 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране е законосъобразно. Постановено е от компетентен държавен орган, в рамките на очертаната му по чл. 22, ал. 1, т. 1 ЗЕ материална компетентност, при спазване на установените процесуални правила и в съответствие с целта на закона.

Според съда КЕВР правилно е приложил и относимите към случая материалноправни разпоредби. О. К. се е позовала на разпоредбата на чл.24, ал.1 ЗЕВИ и реда за присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, подробно регламентиран в Глава пета, Р. В. на Наредба № 6 от 24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи /Наредба № 6/.

В конкретния случай, Т. Т. е подал до „Електроразпределение Север“ АД искане № EDN-7620/23.12.2020 г. за проучване условията за присъединяване на ФЕЦ с инсталирана мощност 30 kW, предвидена за изграждане в УПИ VI-181, кв. 40, [населено място], общ. Дългопол, обл. Варна, при условията на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ, по повод на което „Електроразпределение Север“ АД издало документ, наименуван „Становище относно срока и условията за присъединяване на обект на производител към електроразпределителната мрежа“ № П-ВИ-1380/05.01.2021 г., с което по същество е отказало присъединяване на заявената централа с мотив, че ще влоши техническите показатели на електроснабдяване на съществуващите обекти в района. Посочено е, че съгласно разпоредбата на чл. 90, ал. 1 от Наредба № 6 операторът на разпределителната мрежа може мотивирано да откаже да присъедини обекта към съответната мрежа в заявения срок за въвеждане на централата в експлоатация и да предложи нов срок за договаряне, а съгласно относимата редакция на чл. 91, ал. 1 от същата, операторът на разпределителната мрежа извършва проучване, определя условията, изготвя и предоставя писмено становище за присъединяване на лицето, подало искане за присъединяване, в определен от закона срок.

В заключение съдът посочил, че съгласно чл. 116, ал. 1 ЗЕ операторът на електроразпределителната мрежа е длъжен да присъедини всеки обект на производител на електрическа енергия, разположен на съответната територия, като в ал. 3 на същия член е посочено, че операторът на електроразпределителната мрежа е длъжен да извършва разширението и реконструкцията на електроразпределителната мрежа, свързани с присъединяването на обекти на производители, до мястото на присъединяването. Отделно от това, „Електроразпределение Север“ АД не е доказало твърденията си, че присъединяването на ФЕЦ ще доведе до влошаване качеството на електроснабдяването на обектите на клиенти в района, поради и което неправилно е издало отказ за присъединяване и не е спазило чл. 91, ал. 1 от Наредба № 6, като не е определило условията и не е предоставило писмено становище за присъединяване на лицето, подало искане за проучване, в срок до 14 дни от датата на постъпване на искането, въпреки че за тази услуга е получило заплащане на цена за проучване съгласно чл. 87, ал. 2, т. 2 от същата наредба. Съответно, КЕВР правилно е уважила жалбата на Т. Т. срещу становището на електроразпределителното дружество, и съответно правилно е дала указания, които следва да се изпълнят в указания срок, поради и което жалбата на „Електроразпределение Север“ АД против решение № Ж-438/17.06.2021 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране се явява неоснователна, на което и основание е отхвърлена.

Така постановеното съдебно решение е правилно.

Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи за неправилност на съдебното решение поради неспазване на разпоредбите на приложимите законови норми.

Съобразно разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 2 от Закона за енергетиката, в правомощието на КЕВР е да разглежда подадени жалби от клиенти срещу лицензианти, като при нужда осъществява контрол за спазване на условията по издадените лицензии и съответствието на извършените лицензионни дейности, с предвидените в тях условия. В случая с процесното решение това изискване на посочената разпоредба от ЗЕ е спазено от административния орган.

Правилен е изводът на съда за законосъобразност на оспореното решение на регулаторния орган.

Присъединяването на обекти за производство на електрическа енергия е регламентирано в Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи и по-конкретно в раздел II на Глава пета, озаглавен „Присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници по реда на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ. Искане за проучване за присъединяване и условия за присъединяване“. Съгласно чл. 87, ал. 2 от Наредбата, изискванията за присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници са следните: 1. лицето следва да е титуляр на право на собственост или на друго вещно право върху имота/сградата или да е наемател на имот, в който се предвижда да бъдат изградени обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници върху покривни и фасадни конструкции на присъединени към електроразпределителната мрежа сгради и върху недвижими имоти към тях в урбанизирани територии; 2. лицето да е заплатило цена за проучване на условията и реда на присъединяване по ценоразписа на услугите на съответния мрежови оператор.

Според разпоредбата на чл. 90, ал. 1 от Наредба № 6 операторът на разпределителната мрежа може мотивирано да откаже да присъедини обекта към съответната мрежа в заявения срок за въвеждане на централата в експлоатация и да предложи нов срок за договаряне, а съгласно относимата редакция на чл. 91, ал. 1 от същата, операторът на разпределителната мрежа извършва проучване, определя условията, изготвя и предоставя писмено становище за присъединяване на лицето, подало искане за присъединяване, в срок до 15 дни от датата на постъпване на искането.

Следва да се посочи, че в случай на подадено искане за присъединяване операторът на разпределителната мрежа разполага с три възможности, предвидени в Наредба № 6 от 24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи – да прекрати процедурата; мотивирано да откаже присъединяване; да определи условията, като предостави писмено становище за присъединяване на лицето.

В случая Т. Т. е подал искане за проучване на условията за присъединяване на ФЕЦ с мощност до 30 kWp, предвидена за изграждане в УПИ VI-181, кв. 40, [населено място], общ. Дългопол, обл. Варна, при условията на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ, като по делото няма данни „Електроразпределение Север“ АД да е поискало допълнителна информация от Тодоров.

Определянето на условията за присъединяване са изцяло в компетентността на оператора на разпределителната мрежа, който единствен разполага с необходимия технически персонал. Мрежовият оператор отговаря за надеждното функциониране на мрежата и поради това има капацитета да определя условията и реда за присъединяване на нови обекти. Това задължение произтича както от разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 5 от ЗЕ, така и от чл. 97, ал. 1 от Наредба № 6. В Становище № П-ВИ-1380/05.01.2021 г., с което е отказано присъединяването, Раздел II, т. 2 е посочено, че присъединяването на енергийния обект на производителя ще се осъществи след реконструкция на клон „1“ на ВМНН, като съществуващите неизолирани проводници, бъдат заменени с нов усукан изолиран проводник (УИП), заедно с необходимата арматура и стълбове в участъка от трафопост ТП 2 с Боряна до СБС НН № 17 пред имота. В Раздел VI, т. 2 от становището на основание чл. 27, ал. 2 ЗЕВИ и 116, ал. 3 ЗЕ и във връзка с чл. 90, ал. 1 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, с оглед предотвратяване влошаване на техническите показатели на електроснабдяване на съществуващите обекти в района, присъединяването на заявения обект за производство на електроенергия към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север“ АД ще е технически възможно след изграждане на съоръженията по точка II, т. 2 от становището, съгласно одобрена инвестиционна програма на „Електроразпределение Север“ АД за 2024 г.

Във връзка с горното, съдът правилно е посочил, че твърденията на „Електроразпределение Север“ АД за влошаване на техническите показатели на електроснабдяване на съществуващите обекти на електроразпределителната мрежа на дружеството, са несъстоятелни, тъй като електроразпределителната мрежа е елемент от електроенергийната система на страната, а не е затворена отделна мрежа, поради което произведената електрическа енергия, ако не се консумира на място, ще бъде пренесена до по-близки или по-далечни консуматори по съоръженията на „Електроразпределение Север“ АД, съответно, ако не до нейни клиенти, то до други такива.

Съгласно ЗЕ на „Електроразпределение Север“ АД е въведено задължение при условията на всеобщо предлагана услуга да осъществява дейността по разпределение на електрическа енергия през мрежата на територията на лицензията, дадена му от КЕВР. За да изпълни тези свои задължения, разпределителното дружество следва да извърши реконструкция, каквато твърди, че е необходима. Съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗЕВИ, разходите за изграждане на съоръженията за присъединяване на енергийния обект на производител към съответната мрежа от границата на собственост на електрическите съоръжения до мястото на присъединяване, както и разходите за развитие, включително реконструкция и модернизация, на електрическите мрежи във връзка с присъединяването, са за сметка на собственика на съответната мрежа. Съгласно чл. 109, ал. 1, т. 1 ЗЕ операторът на електропреносната мрежа е длъжен да осигурява сигурно, безопасно и ефективно функциониране на електроенергийната система, поради което извършването на реконструкция и разширение на мрежата не може да бъде предпоставка за отказ за присъединяване на ФЕЦ по чл. 24, т. 1 ЗЕВИ.

С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че са неоснователни доводите на касатора за неправилност на решението на административния съд. Не са налице касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, които да обуславят отмяна на обжалваното решение, поради което то следва да бъде оставено в сила.

При този изход на процеса, разноски на касационния жалбоподател не се дължат.

С оглед направеното от пълномощника на ответника КЕВР искане за заплащане на разноски, в съответствие с чл. 143, ал. 4 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде осъден жалбоподателят да заплати на КЕВР разноски за юрисконсулт в размер на 100 лв. От ответника Т. Т. не са претендирани разноски и такива не следва да се присъждат.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6766/17.11.2021 г., постановено по адм. дело № 7535/2021 г. по описа на Административен съд – София-град.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Електроразпределение Север“ АД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „В. В. № 258, за заплащане на разноски по делото.

ОСЪЖДА „Електроразпределение Север“ АД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „В. В. № 258, [ЕИК], да заплати на Комисия за енергийно и водно регулиране сумата от 100 лв. (сто лева) юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ МАРИО ДИМИТРОВ

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ И. Р. п/ РУМЯНА ЛИЛОВА