Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. Г. ЧЛЕНОВЕ: ЮЛИЯ ТОДОР. С. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора Е. Д. изслуша докладваното от съдията Ю. Т. по административно дело № 1926 / 2022 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
Образувано е по касационна жалба на управителя на Национална Здравноосигурителна каса – гр. София (НЗОК), чрез процесуален представител М. Г. – ст. юрисконсулт, против Решение № 1976 от 10.12.2021 г., постановено по административно дело № 1810/2021 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което по жалба на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение - Бургас“ е отменена Заповед за налагане на санкции № РД-2530-172/09.06.2021 г., издадена от управителя на НЗОК. Твърди се неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Жалбоподателят моли да бъде постановен съдебен акт, с който решението да бъде отменено, а административният акт - потвърден като правилен. Претендират се разноски.
Ответникът - „Университетска многопрофилна болница за активно лечение - Бургас“, чрез адв. И. К. – Тунтева, в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на съдебноделоводни разноски.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна.
Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е основателна.
При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното:
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед за налагане на санкции № РД-2530-172/09.06.2021 г., издадена от управителя на НЗОК, с която на „УМБАЛ - Бургас“ АД са наложени 7 броя санкции „финансова неустойка“ , в общ размер на 3500.00 (три хиляди и петстотин) лева за установени нарушения. В заповедта е констатирано, че изпълнителят на болнична медицинска помощ е нарушил чл. 294, ал. 1 от Национален рамков договор № РД-НС-01-4 от 23 декември 2019 г. за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2020 – 2022 г. (НРД за МД за 2020-2022г.) във вр. с чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО. Нарушенията са извършени при идентична фактическа обстановка за 7 ЗОЛ, като за всяко едно от тях при дехоспитализацията на ЗОЛ, в последния декурсуз и епикриза не е отразено медицинско заключение за липса на медицински риск от приключване на болничното лечение, изискуемо от алгоритъма на съответните клинични пътеки.
По делото безспорно е установено, че със Заповед № РД-25-101/04.03.2021 г. на основание чл. 72, ал. 2, ал. 5 и ал. 6 ЗЗО и чл. 9, ал. 1 от Инструкция № РД-1643/09.06.2020 г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 ЗЗО, гл. 20 и 21 от НРД за МД 2020-2022 г., управителят на НЗОК е наредил да бъде извършена самостоятелна, тематична, планова проверка на „УМБАЛ - Бургас“ АД, със задача контрол по изпълнение на договора на лечебното заведение за оказване на болнична помощ в съответствие с НРД за МД 2020-2022 г. и във връзка с жалба с вх. №19-03-73/22.02.2021 г. на НЗОК. Определени са длъжностните лица, които да извършат проверката за времето от 08.03.2021 г. до 12.03.2021 година.
В изпълнение на заповедта, определените контрольори са извършили тематичната проверка, като резултатите от нея са изложени в констативен протокол №РД-25-101-1/16.03.2021 година. Видно от отбелязване в него, протоколът е връчен на упълномощено лице от „УМБАЛ - Бургас“ на 23.03.2021 година.
С възражение от 29.03.2021 г. лечебното заведение е оспорило констатациите в констативния протокол пред управителя на НЗОК. С оглед разпоредбата на чл. 75, ал. 1 ЗЗО, управителят на НЗОК е изпратил преписката по компетентност на директора на РЗОК – Бургас, за разглеждане на спора в арбитражна комисия.
На 20.04.2020 г. директорът на РЗОК – Бургас изпратил на председателя на БЛС – Бургас искане за представяне на представители от квотата на РК на БЛС – Бургас, които да участват в арбитражната комисия. В предвидения двуседмичен срок БЛС – Бургас не е посочил свои представители, поради което арбитражна комисия не е сформирана.
При тези факти и в хипотезата на чл. 74, ал. 5 ЗЗО, управителят на НЗОК е издал оспорената заповед, с която е приел за доказани нарушенията, визирани в Протокол № РД-24-101-1/16.03.2021 г. и на основание чл. 294, ал. 1 от НРД за МД 2020-2022 г., във вр. с чл. 55, ал. 2, т. 5 ЗЗО и на осн. чл. 416, ал. 3 от НРД за МД 2020-2022 г. наложил санкция „финансова неустойка“ в размер на 500,00 лева за всяко нарушение.
Първоинстанционният съд намира, че Заповед за налагане на санкции № РД-2530-172/09.06.2021 г., издадена от управителя на НЗОК е незаконосъобразна. Изложени са съображения, че въпреки безспорно установената липса на изричен запис на изречението „липсва медицински риск от приключване на болничното лечение“ в последните декурзуси и издадените при дехоспитализацията епикризи, медицинският критерий на КП № 98, 104, 41.2 и 48 е спазен.
Върховният административен съд – шесто отделение намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо, но неправилно.
Споделят се изводите на първоинстанционния съд, че процесната заповед на управителя на НЗОК е издадена от компетентен орган и в изискуемата форма, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Противно на доводите на административния съд, настоящата касационна инстанция приема, че е спазен материалния закон. Съгласно чл. 294, ал. 1 от НРД за МД за 2020-2022 г. клиничното проследяване на състоянието на пациента и извършените диагностично-лечебни дейности се вписват в ИЗ. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че е спазено изискването на чл. 294, след като в историята на заболяването и епикризата са вписани всички показатели и въз основа на тях е възможно да бъде осъществен контрол върху здравното състояние на пациента.
В конкретния случай е налице нарушение на установените изисквания за работа с медицинска или финансова документация по смисъла на чл. 416, ал. 1 от НРД за МД за 2020-2022 година.
Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че констатирания порок при водене на документацията може да се преодолее при наличие на други обективни критерии като съпоставка на състоянието на пациентите при постъпване и изписване. Попълването на медицинска документация е формален процес, а констатираните нарушения от проверката касаят липса на задължителен реквизит при попълване на медицинската документация, който е безспорно установен от контролните органи.
Лечебното заведение като изпълнител на специализирана болнична медицинска помощ е извършило нарушения свързани с изискванията за работа с медицинска и финансова документация – нарушение по чл. 416, ал. 3 от НРД за 2020-2022 г., във вр. с чл. 55, ал. 2, т. 5 ЗЗО, за което правилно е наложена санкция финансова неустойка, в размер на 500.00 лв. – в предвидения диапазон.
Предвид изложеното, като е отменил обжалваната заповед в тези й части, Административен съд – Бургас неправилно е приложил материалния закон, поради което постановеното от съда решение следва да бъде отменено и вместо него следа да бъде постановено друго, по същество на спора, с което жалбата на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение - Бургас“ срещу Заповед за налагане на санкции №РД-2530-172/09.06.2021 г., издадена от управителя на НЗОК да бъде отхвърлена като неоснователна.
При установената основателност на главното искане в касационната жалба следва да бъде уважена и акцесорната претенция на касатора – управителя на НЗОК, за присъждане на направените деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 143, ал.3 АПК, във вр. с чл. 144 АПК, чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, за производството за двете съдебни инстанции. Пред ВАС, сумата е 200 лева, представляваща внесената държавна такса за образуване на касационно производство и 200 лева - юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред две съдебни инстанции.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, изр.1, пр.1 и пр.2 АПК, във вр. с чл.222, ал.1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1976 от 10.12.2021 г., постановено по административно дело №1810/2021 г. по описа на Административен съд - Бургас и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение - Бургас“ АД, представлявано от управителя д-р Б. М., против Заповед за налагане на санкции № РД-2530-172/09.06.2021 г., издадена от управителя на Национална здравноосигурителна каса.
ОСЪЖДА „Университетска многопрофилна болница за активно лечение - Бургас“ АД, представлявано от изпълнителния директор д-р Б. М., [ЕИК] да заплати на Национална здравноосигурителна каса съдебни разноски в размер на 400.00 лева (четиристотин лева) за двете съдебни инстанции.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Ю. Т. п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА