О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1013

гр. София, 06.03.2024 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, частно гр. дело № 443 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1, във вр. с чл. 129, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от ищеца по делото Д. Т. Т., приподписана от назначения му процесуален представител адв. С. М., срещу определение № 557/13.07.2023 г., постановено по частно възз. гр. дело № 461/2023 г. на Софийския окръжен съд (СОС). С обжалваното въззивно определение е потвърдено определение № 317/02.06.2023 г. по гр. дело № 164/2023 г. на Костинбродския районен съд (КРС), с което е върната исковата молба на жалбоподателя срещу Софийския районен съд (СРС), с която се иска заплащане на сумата 6 000 лв., претендирана като обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, и е прекратено производството по същото първоинстанционно гражданско дело.

Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивния съд. В жалбата се поддържа оплакване за неправилност на въззивното определение.

Също в частната си касационна жалба, във връзка с допускането на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че ВКС трябвало да даде отговори на следните въпроси: 1) „докога българската държава ще лишава гражданите си от правосъдие с измислени от съдиите и несъществуващи в закона „нередовности“ в исковете на търсещите правосъдие граждани – точно както е в настоящия казус“; 2) „докога българските съдии ще вършат преждеописаното, както е в настоящия случай, и няма да зачитат императивните разпоредби на собствения ни...