Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: С. А. Членове: МАДЛЕН П. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора Е. Д. изслуша докладваното от председателя С. А. по административно дело № 1974 / 2022 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на „А. Л. ООД – гр. София чрез процесуалния си представител адв. З. Н. срещу решение № 6703/15.11.2021 г., постановено по адм. дело № 3210/2021 г. по описа на Административен съд, София – град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р- 22221019008035 – 091 – 001/28.10.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. София в частта, в която е потвърден с решение № 222/11.02.2021 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. София при ЦУ на НАП за непризнато право на данъчен кредит в размер на 4 716,76 лв. и е установен допълнително ДДС за данъчни периоди от 01.05.2019 г. до 31.10.2019 г. в размер на 155 828,59 лв. , от която сума главница в размер на 144 856,16 лв. и лихви – 15 659,98 лв. по фактурирани доставки от „Пит – 2“ ЕООД, „Румистрой – РАР“ ЕООД, „А. Е. ЕООД и „ДС Конструкшън“ ЕООД. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагане на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствните правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора основният факт, подлежащ на изследване е дали самите издатели на фактурите са извършили доставките, а не изследването на доказателствени факти относно доставчиците като липса на наети лица, липса на наети помещения или други офиси, като е пропуснато да се изследват правнорелевантни факти, подкрепени с надлежни доказателства, вкл. писмени и гласни. За неправилно касационният жалбоподател приема изводите на съда, че доставките не били осъществени, защото след извършване на доставките „Румистрой – РАР“ ЕООД е дерегистрирано по ЗДДС, нямало наети лица по трудови правоотношения, в хода на ревизията било представило приемателно - предавателни протоколи, фактури, регистрация на транспортно средство, договор за наем на обект с плюсови хладилни камери, регистрация на транспортно средство в БАБХ, подробни писмени обяснения от управителя, но към обясненията не били приложени кантарни бележки, липсвал договор и счетоводни документи, наемодателят на склада бил с прекратена регистрация по ЗДДС преди началото на наемните правоотношения и не бил декларирал сгради, както и БАБХ била направила проверка на обекта след ревизирания период и била констатирала, че там не се съхраняват хранителни продукти и доставчикът не бил представил документи за произхода на стоките. Касаторът изразява несъгласие с приетото от съда, че доставките към Р. Г. не са доказани въпреки, че органите по приходите са ги приели за безспорни. Позовава е на справки на „Българска интегрирана митническа информационна система“, поддържана от Агенция „Митници“, което не е коментирано от съда. За идентични в касационният жалбоподател приема и изводите на съда по отношение на останалите доставчици „А. Е. ЕООД,и „ДС Конструкшън“ ЕООД и „Пит – 2“ ЕООД. При така изложеното в касационната жалба се твърди, че изводите на първоинстанционния съд за липса на реални доставки не се подкрепят от събраните в хода на съдебното производство доказателства, разгледани в тяхната съвкупност и поотделно и определени доказателства необосновано и неправилно не са взети предвид от съда и е затова е достигнал до погрешни правни изводи. Подробно фактите, установени по делото са пресъздадени, а относно правните изводи се посочват редица нарушения на административнопроизводствените правила от ревизиращия екип и нарушенията на материалния закон, допуснати от него и от съда. Подробни съображения са изложени в касационната жалба, в която се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт, потвърден с решението на решаващия орган при административното обжалване. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. София при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. Соколова я оспорва с искане същата да се остави без уважение, а обжалваното решение като правилно да се остави в сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жаба поради липса на касационни основания за отмяна на решението на Административен съд, София – град.

Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

За да отхвърли жалбата на А. Л. ООД срещу ревизионния акт в потвърдената от решаващия орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК част първоинстанционният съд е приел, че не е доказана реалността на фактурираните доставки от „Пит – 2“ ЕООД, „Румистрой – РАР“ ЕООД, „А. Е. ЕООД и „ДС Конструкшън“ ЕООД.

По доставките от „Румистрой – РАР“ ЕООД по 8 бр. фактури с ДДС в размер на 12 660,53 лв., издадени през данъчни периоди на месеците май и юни 2019 г. съдът е приел, че предмет на доставките са „млечен продукт вакуум“, като от обясненията на управителите на двете страни по доставките е посочено, че стоките са доставяни в складовата база на жалбоподателя в [населено място], което пък противоречи на установеното при проверка от БАБХ, че в посочената складова база не е установено да са постъпвали за съхранение пратки от животински и неживотински произход. Съдът е приел, че независимо, че тази проверка е извършена след датата на спорните търговски правоотношения, то за осъществяваната дейност по търговия с хранителни продукти, би следвало да са съставени и да се съхранявани писмени доказателства, каквито не са ангажирани нито в хода на административното, нито в съдебното производство. Съдът се е позовал и на чл. 21а от Закона за храните, действащ за процесните периоди, че производителите и търговците на храни са длъжни да осигурят възможност за проследяване на храните и на всички други вещества, предназначени за влагане или за които се предполага, че ще бъдат вложени в храни на всички етапи на производство, преработка и дистрибуция. Направен е извод от съда на база доказателствата по делото, че такова проследяване на веригата от доставчиците не е възможно да се направи поради което и жалбоподателят и неговите доставчици не са изпълнили задълженията си по посочената разпоредба. Според съда относно фактурите с предмет - млечен продукт вакуум/млечен продукт с растителни мазнини вакуум, те не съдържат допълнителни индивидуализирани данни на стоките – вид на продукта, количество, единична цена, партиден номер. Съдът е посочил в решението си, че допълнително представените от доставчика доказателства са убедително указание за документално оформление на правоотношенията, на които не съответстват реални стопански операции. Изложени са и мотиви относно наличие на противоречия в документите за последваща реализация, които разколебават твърденията на жалбоподателя за пълна идентичност между спорните доставки и реализираната в чужбина продукция, като напр. Invoice фактура № 10243/11.02.2018 г. с купувач“Pan Tyr“ LYD – Гърция, докато международната товарителница (ЧМР) е от 11.02.2019 г., както и, че в нея е отбелязано, че стоката е натоварена в гр. Ветово. По идентичен начин съдът е приел и за други документи, като например относно доставките на дървени палети, натоварени в гр. Самоков.

По доставките от „А. Е. ЕООД за данъчни периоди на месеците юни, юли, август и септември 2019 г. с ДДС 53 366,43 лв. по 34 бр. фактури с посочен предмет – млечен продукт вакуум, захарно изделие близалка, кашкавал козе мляко вакуум, от „Пит – 2“ ЕООД за данъчен период на месец май 2019 г. с ДДС в размер на 3 330,72 лв. и от „ДС Конструкшън“ ЕООД за данъчни периоди на месеците септември и октомври 2019 г. с ДДС в размер на 76 934,68 лв. съдът е изложил почти идентични мотиви, а за фактурираните доставки от „Румистрой – РАР“ ЕООД, като за „Пит – 2“ ЕООД и„ДС Конструкшън“ ЕООД съдът е приел, че не са представени никакви доказателства за реалността на доставките нито от доставчика, нито от ревизираното лице. По отношение на другите посочени доставчици съдът е посочил, че мотивите за отказа са идентични и не следва да се преповтарят. Обжалваното решение е правилно постановено.

Правото на данъчен кредит, неговото законосъобразно възникване и упражняване от получателя по доставките на стоки е обусловено от реалността на доставките на стоки съгласно чл. 6, ал.1 ЗДДС и чл. 14, 1 от Директива 2006/112/ЕО, поради което следва по несъмнен начин да се установи с всички допустими по ДОПК доказателства и доказателствени средства, че е прехвърлено правото на разпореждане на стоката от доставчика на получателя. Относими за признаване правото на данъчен кредит са предпоставките по чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 6, ал. 1 и чл. 25, ал. 2 ЗДДС, е установяване от претендиращия посоченото материално право (получателя по доставките) реалното предаване на спорните стоки, а такова доказване не е установено, както правилно е прието в обжалваното решение.

Правилно съдът е описал подробно фактите и обстоятелствата, установени по делото и въз основа на това е направил и правилна преценка относно доказателствената им сила. Представените приемателно – предавателни протоколи от доставчика след изготвяне на ревизионния доклад обосновано съдът е приел, че не установяват по безспорен начин реалното предаване/приемане на спорните стоки. Това е така, тъй като приемателно – предавателните протоколи се изготвят и подписват двустранно и ако те са били съставени към момента на фактурирането на доставките, не е имало причина да не се представят от страните по тях при поискването от ревизиращия екип. Дори да се цени тяхната формална доказателствена сила, то от съдържанието им не се установява реалното предаване и приемане на фактурираните стоки. И във фактурите и в приемателно - предавателните протоколи стоките не са конкретизирани, а е отразено само млечен продукт вакуум или млечен продукт с растителна мазнина, като по този начин не се установява конкретно какви стоки са уговорени да се доставят, респ. същинската им доставка. Касае за хранителни стоки, за които важат разпоредбите на Закона за храните. Съдът обосновано е приел, че фактът на предаване на стоките на получателя е останал недоказан, нито е доказано транспортирането на стоките, като от преките доставчици се сочи един и същи товарен автомобил, без конкретни доказателства за транспортирането на стоките до склада, който е нает в [населено място]. Събраните в хода на ревизионното производство доказателства и обяснения не дават еднозначен отговор на основните въпроси по делото - кога, къде и на кого са предадени процесните стоки и как са транспортирани същите, поради което не удостоверяват предаването и получаването на стоките, изписването им от склад или транспортирането им. Затова правилно и първостепенният съд е отразил в съдебния си акт, че липсват кантарни бележки, складови разписки и др. документи, които да установят реалността на доставките на хранителни стоки. По същия начин не е доказано по безспорен начин и доставките на дървени пелети, което налага извод за липса на категорични доказателства за действително извършени доставки.

Следва да се възприемат и мотивите в обжалваното съдебно решение и по отношение твърденията на касатора за последващата реализация на доставките чрез ВОД. Наличието на противоречия в документите за ВОД за Р. Г. подробно описани и обсъдени от решаващия съд обосновават направения извод, че не е доказана тази последваща реализация на процесните стоки.

Липсата на представени договори, отчетено от съда не може само по себе си да се направи извод за нереалност на спорните доставки. По принцип издаването на фактури за доставките доказва възникнали облигационни взаимоотношения и те могат да заместят договора, но като се има предвид, че и във фактурите, а и в представените от доставчика в по – късен момент на приемателно – предавателни протоколи, от тях не може да се направи категоричен извод за какви конкретни хранителни продукти са издадени процесните фактури, както и действително ли са предадени от доставчиците, съотв. приети от ревизирания субект. В съответствие с материалния закон – ЗДДС решаващият съд е приел, че доказателствената тежест за реалното осъществяване на спорните доставки е върху ревизирания субект. Като се има предвид, че в ревизионния акт приходните органи са твърдели само отрицателни факти, то по общите правила на доказването, положителните факти следва да се установят от жалбоподателя – чл. 154 ГПК във връзка с 2 от ДР на ДОПК. В този смисъл правилно съдът се е позовал и на съдебна практика на Съда на Европейския съюз по дела С – 78/12 („Евита – К“) относно задължението на ревизираното лице да докаже твърдения от него благоприятен положитеелен факт за реалността на доставките, както и по дело С – 324/11 („Gabor Toth“) относно правомощието на националната юрисдикция да провери всички обстоятелства по доставките – т. 50 и т. 53 от решението.

С оглед гореизложеното касационната жалба е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд в посочената част като правилно следва да бъде оставено в сила, вкл. и в частта за разноските на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК. .

Предвид изхода на делото и направеното искане от ответника по касация чрез юриск.Соколова, на Национална агенция за приходите следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 11 509,54 лв.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6703/15.11.2021 г., постановено по адм. дело № 3210/2021 г. по описа на Административен съд, София – град.

ОСЪЖДА „А. Л. ООД – гр. София да заплати на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 11 509,54 лв. за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ М. П. п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА