Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на четвърти май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. Г. ЧЛЕНОВЕ: Г. К. М. Н. при секретар Н. А. и с участието на прокурора Т. М. изслуша докладваното от съдията М. Н. по административно дело № 1961 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началника на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК) срещу Решение № 7427/09.12.2021 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело № 9071/2021 г.

С обжалваното решение е отменена Заповед № РД-15-091 от 24.08.2021 г. на началника на Дирекция за национален строителен контрол, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение на Т. Г. и ДНСК е осъдена да заплати разноски по делото.

Касационният жалбоподател излага доводи в подкрепа на становището си, че са налице касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита за неправилен извода на съда, че установените данни за ЕТ Т. Радевка са указвали, че търговецът не осъществява дейност с оглед обявените в търговския регистър само два годишни финансови отчета за 2008 и 2009 г. Излага съображения, че законът забранява да бъде назначавано лице, което е едноличен търговец, а не което упражнява дейност като такъв. Към момента на прекратяване на служебното правоотношение служителят е бил едноличен търговец. Оспорва и изводите на съда, че служителката се ползва с протекцията по чл. 333 от Кодекса на труда (КТ), с оглед на това, че Т. Г. отглежда дете до 3 години. Излага подробни съображения, че този ред е неприложим. Моли обжалваното решение да се отмени и се постанови ново, с което жалбата на Т. Г. срещу Заповед № РД-15-091/24.08.2021 г. на началника на ДНСК да се отхвърли. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Г..

Ответникът по касация Т. Г. оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Представя списък на разноските. Ответникът по касация се представлява от адв. Л..

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ е била Заповед № РД-15-091/24.08.2021 г. на началника на ДНСК, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 ЗДСл е прекратено служебното правоотношение с Т. Г., заемаща длъжността [заличен текст], считано от 24.08.2021 г. В заповедта като причина за прекратяване на правоотношението е посочено, че при извършена справка в Търговския регистър (ТР) е установено, че към датата на прекратяване служителят е едноличен търговец ЕТ Т. Р., което представлява несъвместимост по чл. 7, ал. 2, т. 2 ЗДСл.

Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. По делото е установено следното:

С. З. № РД-15-002/02.01.2018 г. на началника на ДНСК Т. Г. е назначена за държавен служител, считано от 02.01.2018 г.

С. З. № РД-13-090/25.05.2021 г. на началника на ДНСК на служителката е възложена работа в домашна среда, считано от 26.05.2021 г.

На 11.04.2019 г. Т. Г. е родила детето П. Г., за което на основание чл. 163, ал. 1, и ал. 6 КТ е ползвала отпуск до 28.10.2019 г.

С уведомление вх. № ФР-218-05-873/20.05.2021 г. г-жа Гацева е уведомила органа по назначаване за наличие на бременност. Представила е три броя болнични листа за временна неработоспособност, издадени от МЦ Фемина М АИСМП ООД, за отпуск в периода 03.06.2021 г. до 31.08.2021 г. с диагноза [заличен текст] и предписан домашно-амбулаторен режим на лечение.

От Удостоверение изх. № 20210819170451/19.08.2021 г. на Агенцията по вписванията (приложено от ответника) са установени данни за регистриран ЕТ Т. Р., който не е прекратен към датата на удостоверението. Решаващият съд е посочил, че служебно извършана справка по свободно достъпни в интернет данни на АВ потвърждава установената от органа по назначаване информация едноличният търговец не е заличен от ТР, но има обявени само два годишни финансови отчета за дейността си за 2008 и за 2009. От справка от НАП относно историята на самоосигуряващото се лице, е установено, че считано от 17.06.2011 г. търговецът е прекъснал дейността си.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна решаващият съд правилно е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган органа по назначаване, съгласно чл. 6, ал. 1, т. 7 от Устройствения правилник на ДНСК, че заповедта е мотивирана от фактическа и правна страна съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и чл. 108, ал. 1 ЗДСл., както и че липсват данни за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Спорът е изцяло материалноправен и се свежда до наличието на основанието по чл. 107, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение. Изводите на решаващия съд за липсата на приетото от органа материалноправно основание за прекратяване на служебното правоотношение са правилни и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК съдът препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че е допуснато нарушение на материалния закон. Обоснован и съответен на закона е изводът на съда, че поради неподаване на заявление за регистрация от търговеца, съобразно на 4, ал. 1 и ал. 2 и 5, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Закона за търговския регистър и юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРЮЛНЦ) и при наличие на данни за подадена към НАП информация за прекъсване на дейността, едноличният търговец се счита заличен от 01.01.2012 г. Това обстоятелство, с оглед принципите за законност по чл. 4 , ал. 2 АПК и съразмерност по чл. 6 АПК следва да бъде съобразено при преценката дали е налице основанието по чл. 107, ал. 1, т. 7 във вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 ЗДСл. Целта на въведеното в чл. 7, ал. 2, т. 2 ЗДСл изискване е да въведе ограничение за лицата, заемащи държавна служба да извършват търговска дейност. В случай е безспорно установено, че дейността на ЕТ е прекратена и същият не извършва търговка дейност. Фигурирането му в ТР при наличие на данни, че същият е прекратен по силата на закона, не обосновава приложението на чл. 107, ал. 1, т. 7 ЗДСл.

Правилни са изводите на решаващият съд, за наличието на друго самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед предвид Решение на СЕС от 9 март 2017 г. по дело С-406/15 и Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (Директива 2000/78/ЕО). Неоснователно в касационната жалба се сочи, че тази защита е неприложима. Решаващият съд подробно и мотивирано е посочил, защо защитата е приложима, като изводите му съответстват на приложимата нормативна уредба и на посоченото по горе решение на СЕС по дело С-406/15. В случая ако Т. Г. работеше по трудово правоотношение тя би се ползвала от закрилата предвидена в КТ за работник/служител в нейното положение майка на дете до 3-годишна възраст и бременна. Тъй като същата е държавен служител, принципът на равно третиране изисква тя да се ползва със същата защита, за да е налице равнопоставеност между служителите работещи по трудово и служебно правоотношение.

Неоснователно в касационната жалба се сочи, че решението е необосновано. Съдът е събрал относимите към спора доказателства, които е обсъдил и не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение. Изводите му са логични, последователни, взаимосвързани и обосновани съобразно събраните по делото доказателства и установените въз основа на тях факти.

При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски се явява основателна и такива следва да му се присъдят в доказан по делото размер 1200 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, съобразно представените доказателства договор за правна защита и съдействие от 20.01.2022 г., платежно нареждане за кредитен превод от 01.02.2022 г., фактура № 0701000756 от 01.02.2022 г. Направеното от касатора бланкетно възражение за прекомерност е неоснователно, предвид предмета на делото и извършените от процесуалния представител процесуални действия.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7427/09.12.2021 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело № 9071/2021 г.

ОСЪЖДА Дирекция за национален строителен контрол да заплати на Т. Г., [ЕГН] сумата от 1200 (хиляда и двеста) лева разноски по делото.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ ГАЛИНА КАРАГЬОЗОВА

/п/ МАРИЯ НИКОЛОВА