Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на втори февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав: Председател:
Д. П. Членове:
В. Ш.
М. Т. при секретар
С. Т. и с участието на прокурора
Н. С. изслуша докладваното от съдията
М. Т. по административно дело № 562/2026 г.
Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на директора на Д. О. и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ София при Централно управление на Национална агенция по приходите /ЦУ на НАП/, подадена чрез юрк. Е. срещу Решение № 38861 от 21.11.2025 г., постановено по адм. дело № 6620/2024 г. по описа на Административен съд София - град, с което по жалба на[Фирма 3] е отменен Ревизионен акт (РА) №Р-22221423005521-091-001/29.02.2024г. издаден от М. И. Д. орган, възложил ревизията и М. Д. Н. ръководител на ревизията, потвърден с Решение №666/17.05.2024 г. на директора на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В допълнение към касационната жалба се излагат подробни доводи по съществото на спора. Оспорва се извода на първоинстанционния съд за наличие на реални доставки по фактури, издадени от доставчика КРЕДО МЕН ЕООД. В подробни доводи по съществото на спора се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу ревизионния акт. Касационната жалба се поддържа в съдебно заседание чрез юрк. С.. Претендират се разноски.
Ответникът -[Фирма 3], чрез адв. В. оспорва касационната жалба в писмено становище. Моли да се остави в сила първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Предмет на производството пред Административен съд София - град е бил Ревизионен акт №Р-22221423005521-091-001/29.02.2024г. издаден от М. И. Д. орган, възложил ревизията, и М. Д. Н. ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 666/17.05.2024г. на директора на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, с който на дружеството са установени допълнителни задължения по ЗДДС общо в размер на 61 812, 54лв. за данъчни периоди м. 06.2023г и м. 07.2023г, поради непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 57 304.70 лв. за доставки на стоки /плодове и зеленчуци/, документирани с 37 фактури, издадени от прекия доставчик КРЕДО МЕН ЕООД и начислени лихви за просрочие в размер на 4 507, 84лв.
Административният съд е установил, че ревизионното производство е било образувано със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-22221423005521-020-001 от 14.09.2023 г., връчена по електронен път на 25.09.2023г., изменена със Заповед № Р-22221423005521-020-002/22.12.2023 г. Ревизията е възложена за установяване на задължения на[Фирма 3] за данък върху добавената стойност за периодите от 01.06.2023 г. до 31.07.2023 г. За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад /РД/ №Р-22221423005521-092-001 от 08.02.2024 г. въз основа на който е издаден РА №Р-22221423005521-091-001/29.02.2024г. При обжалването по административен ред с Решение № 666/17.05.2024 г. на Директор на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП ревизионния акт е потвърден.
От фактическа страна първоинстанционният съд е приел за установено, че основната стопанска дейност на[Фирма 3] за ревизирания период е търговия на едро с плодове и зеленчуци и се осъществява в нает обект в [населено място], общ. Царево, обл. Бургас, съгласно представен договор за наем от 01.05.2023 г., с наемодател ПРИЛЕП 2 ООД. Търговецът е упражнил през ревизирания период право на приспадане на данъчен кредит в размер на 286 523.50 лв. по 37 фактури, издадени от доставчика КРЕДО МЕН ЕООД с предмет плодове и зеленчуци. От страна на ревизираното лице са представени фактури, ведно с касови бонове, приемо-предавателни протоколи, заявки, пътни листове и товарителници, договори за транспорт, трудови договори, оборотна ведомост.
След проследяване на извършените процесуални действия от органите по приходите в хода на ревизията, решаващият съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи, в кръга на определените им правомощия, в изискуемата форма при спазване на правилата за издаване на електронни документи. За да отмени акта съдът е обосновал извод, че същия е издаден в противоречие на материалноправните разпоредби на закона.
За извършената преценка за правото на приспадане на данъчен кредит административният съд е анализирал относимите разпоредби на ЗДДС и се е позовал на приетите по делото писмени доказателства. Съдът е анализирал издадените фактури, по които дружеството е приспадало данъчен кредит и е приел за неправилен извода на ревизиращите органи за липса на основание за признаване правото на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, поради липса на действително осъществени доставки. Кредитирал е представените без оспорване писмени доказателства, от които е видно наличието на необходимата първична документация за установяване реалност на доставките. Посочил е, че от представените преки и косвени доказателства се установява механизма на процесните доставки.
Съдът е приел, че са ангажирани доказателства, свидетелстващи за реалното извършване на декларираните доставки на стоки, предаването на стоките от доставчика към жалбоподателя, тяхната индивидуализация съобразно представени приемо-предавателни протоколи. Посочено е, че от представените пътни листове и товарителници от страна на дружеството се установява, че е налице реален транспорт на стоките.
Посочено е, че доводите в РД и РА за липса на достатъчно доказателства относно техническите възможности на доставчика, т. е. наличието на конкретния вид и количество стока, обект на продажба, както и за съхранение, транспорт и предаване на същата са бланкетни. Решаващият състав се е позовал на съдебната практика и практиката на СЕС, като е приел, че ненамирането на доставчика на адреса за кореспонденция и непредставянето на изискваните от него документи в хода на ревизионното производство, не изключват възможността жалбоподателят да представи достатъчно доказателства в подкрепа на тезата си за правомерно упражняване на право на приспадане на данъчен кредит.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
При постановяването му не са допуснати наведените с касационната жалба пороци. Административният съд подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните, и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел обосновани правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция.
Основният спорен въпрос по делото се свежда до това налице ли са реално осъществени доставки по 37 фактури, издадени от доставчика КРЕДО МЕН ЕООД с предмет плодове и зеленчуци.
Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, материалноправна предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит е наличието на действително извършена облагаема доставка на стока към лицето, посочено в данъчния документ като получател на доставката. По силата на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, данъчното събитие и изискуемостта на данъка по доставки на стоки настъпват, когато правото на собственост върху стоките бъде прехвърлено, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик.
В настоящият случай в съответствие с материалния закон са изводите на съда, че доставките по спорните фактури, по които е отказано право на приспадане на данъчен кредит са реално извършени. Първоинстанционният съд е извършил необходимата преценка и правилно е достигнал до заключение, че е налице реалност на доставките. Издадените фактури съдържат изискуемите реквизити по чл. 117 от ЗДДС и чл. 7 от ЗСч. Безспорно е, че същите са отразени в счетоводството на ревизираното дружеството и на дружеството доставчик. За доказване на реалността на доставките са представени копия от фактури, ведно с касови бонове, договор от 15.05.2023 г. с КРЕДО МЕН ЕООД за доставка на процесните плодове и зеленчуци, приемо-предавателни протоколи, заявки, пътни листове и товарителници, договори за транспорт, трудови договори. В случая съдът е анализирал реалността на доставките с оглед вида на стоките и е съобразил обстоятелството, че при условията на чл. 24 ЗЗД собствеността върху същите, в качеството им на родово определени вещи, се прехвърля при определянето им по общо съгласие, или от момента на предаването им. Налице са приемо-предавателни протоколи, от които е видно реалното фактическо предаване на стоките, респ. прехвърляне на правото на разпореждане. Обоснован е извода на решаващият състав и за доказаност на механизма на транспорт на стоките, който е за сметка на[Фирма 3] и съгласно представените документи е извършен от назначения по трудов договор шофьор А. Т.. Тези обстоятелства се установяват от представените пътни листове, товарителници, договор за наем на МПС. Представените доказателства, обсъдени в цялост, обосновават извод за реалност на доставките. Тези частни документи не са били оспорени относно тяхната автентичност по реда на чл. 193 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и 2 от ДР на ДОПК. При неоспорване на посочените документи, в тежест на приходните органи е било да установят, че е налице знание у получателя за наличие на извършена от доставчиците му данъчна измама. Само в тази хипотеза може да се направи извод, че представените частни диспозитивни и свидетелстващи документи са неавтентични с недостоверна дата и не следва да се кредитират. При категорично установяване на тези обстоятелства, в правомощията на ревизиращите органи е да откажат на получателя правото на приспадане на ДДС по спорните фактури. Такова доказване за данъчна измама и за знание приходните органи не са установили.
По отношение на обезпечеността на доставчиците на стоки и услуги нееднократно Върховният административен съд в свои решения е приемал, че получателят не може да бъде държан отговорен за това, че доставчиците му нямат кадрова, материална или техническа обезпеченост, тъй като той не може да ги контролира, респ. да отговаря за техни действия и/или бездействия, установени в хода на ревизията. В този смисъл е и константна практиката на СЕС по дела С 285/09, решение по съединени дела С 80/11 и С 142/11, С 324/11, С 643/11, С 78/12, С 18/13 и. др.
Изложените подробни мотиви на административния съд, подкрепящи горните изводи се споделят от настоящият касационен състав, поради което не следва да бъдат преповтаряни и на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, съдът препраща към тях.
Не са налице заявените пороци в касационната жалба на директора на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, поради което решението следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора, основателно се явява искането на ответника по касация за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в претендирания съгласно списък с разноски и договор за правна защита и съдействие размер от 3 000 евро. Предвид предоставената процесуална защита, правната и фактическата сложност на спора, същото не е прекомерно.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 38861 от 21.11.2025 г., постановено по адм. дело № 6620/2024 г. по описа на Административен съд - София град.
ОСЪЖДА Националната агенция по приходите да заплати на[Фирма 3] с ЕИК 207302035 сумата от 3 000 евро /три хиляди евро/ разноски за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ Д. П.
секретар:
Членове:
/п/ В. Ш.
/п/ М. Т.