Р Е Ш Е Н И Е№ 106гр. София, 18.02.2026 годинаВ И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева

Е. Д. участието на секретаря Д. Т.

като изслуша докладваното от съдия В. М. гр. д.№ 743 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Обжалвано е решение № 450 от 28.08.2024г. по гр. д. № 173/2024г. на Благоевградски окръжен съд, с което е обезсилено изцяло решение № 621 от 26.09.2023г. по гр. д. № 932/2022г. на Благоевградски районен съд и делото е върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав за произнасяне по предявения иск.

Касационната жалба е подадена от ответниците по иска П. И. Е., Е. К. Е., В. Е. Е. и Б. Е. Е. чрез адвокат В. К.. Развити са съображения за неправилност на решението поради нарушение на съдопроизводствените правила.

Ответниците по касационната жалба Г. К. М., О. К. М., М. Л. С., Л. Н. С., Г. Н. С., С. Г. С., П. В. Ш., В. К. Г., К. К. С., М. М. М., Н. М. Ш. и С. И. Г. в писмен отговор, изготвен от адв. А. Б., вземат становище по предпоставките за допускане на касационно обжалване, но не и по основателността на жалбата.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 5142 от 11.11.2025г. поради съмнение за очевидна неправилност.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата установи следното:

Предявен е иск по чл. 108 ЗС. Ищците твърдят, че са собственици по наследство от С. А. П., починал 1931г., общо на 40/48 ид. ч. от недвижим имот: нива от 2, 699 дка., местност „В.“, имот № * по плана за земеразделяне на [населено място], [община], а по действащата КККР ПИ с идентификатор № ***, трайно предназначение на територията: земеделска; с начин на трайно ползване: нива; посочено е, че всеки един от ищците притежава: К. В. М. -1/24 ид. ч., Г. К. М. -1/24 ид. ч., О. К. М. - 1/24 ид. ч., М. Л. С. - 1/24 ид. ч., Л. Н. С. - 1/24 ид. ч., Г. Н. С. -1/24 ид. ч., С. Г. С. - 1/8 ид. ч., В. К. Г. - 1/16 ид. ч., К. К. С. - 1/16 ид. ч., М. М. М. - 1/16 ид. ч., Н. М. Ш. - 1/16 ид. ч., С. И. Г. - 1/8 ид. ч. и П. В. О. - 1/12 ид. ч. Поискано е да бъде признато правото им на собственост и ответниците да им предадат владението върху собствените им общо 40/48ид. ч. от гореописания недвижим имот. Ищецът К. М. е починал в хода на делото и в правата му са встъпили наследниците му - ищците Г. М. и О. М..

Ответниците по иска, настоящи касатори, са го оспорили с възражения, че първите двама са придобили правото на собственост върху имота по давност, а другите двама са техни правоприемници по сделка.

Първоинстанционният съд е намерил иска за основателен. Приел е, че ищците са част от наследниците на С. А. П., в полза на когото е възстановено правото на собственост върху имота по реда на ЗСПЗЗ, както и че ответниците не са доказали упражняване на владение върху имота в предвидения от закона срок за придобиване по давност. С постановения диспозитив е признал за установено, че ищците са собственици на 40/48 ид. ч. от поземления имот (без да посочва делът в съсобствеността на всеки от ищците) и е осъдил ответниците да предадат на ищците владението върху тези 40/48ид. ч.

Въззивният съд, сезиран с жалба от ответниците по иска, е постановил обезсилване на решението като недопустимо и е върнал делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. Изложил е съображения, че само диспозитива на решението е източник на силата на пресъдено нещо и че при съсобственост искът по чл. 108 ЗС гарантира съдебна защита на правото на съсобственика в обема на притежавания от него дял, което случая означава в обема на претендираната от всеки един от ищците идеална част. Всеки от ищците е отправил искане за установяване на правото си на собственост върху процесния недвижим имот в обема на претендираната от него идеална част и съответно нейното ревандикиране. Въпреки това първоинстанционният съд е постановил диспозитив, с който е признато и ревандикирано право на собственост върху спорния недвижим имот в общ обем на притежаваните идеални части от всички ищци, който действително е посочения в исковата молба размер от 40/48 ид. ч. Според съда искането на ищците е ясно формулирано и то касае притежаваната от всеки един от тях идеална част в съсобствеността, която не е и еднаква за всички. Като се е произнесъл по предмет, за която не е сезиран, съдът е постановил недопустим акт. Констатираният порок не може да бъде преодолян нито по пътя на тълкуването на съдебния акт, нито по пътя на отстраняване на очевидна фактическа грешка или чрез допълване.

По основанието за допускане на касационно обжалване.

Като очевидно неправилен следва да бъде окачествен изводът на въззивния съд, че като е признал права на ищците върху идеална част от имота, равняваща се на сбора от правата на всеки от тях, без да посочва конкретните им дялове, първоинстанционият съд се е произнесъл по предмет, различен от този, с който е сезиран.

В случая спорът между ищците и ответниците е за притежаваните от ищците общо 40/48 ид. ч. от правото на собственост и се свежда до това дали ответниците са придобили тези идеални части по давност. В исковата молба е уточнено каква е квотата на всеки един от ищците в съсобствеността и е посочено, че общият им дял се равнява на 40/48 ид. ч. В тази ситуация като е уважил ревандикационния иск за толкова идеални части, без да сочи делът на всеки ищец, първоинстанционният съд не е излязъл извън пределите на това, с което е сезиран и не се е произнесъл по различен предмет. Предмет на спора е защита на правото на собственост върху 40/48 ид. ч. от нивата и именно такава защита е предоставена. Какви са правата на всеки от ищците в рамките на тези 40/48 ид. ч. не е предмет на спора с ответниците, а касае вътрешните отношения помежду им. Посочването на отделните идеални части е необходимо за изясняване на фактическите обстоятелства, за да е ясно по какъв начин е формирана претендираната част от имота, но липсата на тези идеални части в диспозитива на съдебния акт не го опорочава до степен на недопустимост.

По касационната жалба.

Поради изложеното въззивното решение се явява неправилно. Същото следва да бъде отменено и делото върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, който да се произнесе по съществото на спора.

При новото разглеждане въззивният съд следва да се произнесе и по разноските, направени пред настоящата инстанция.

Водим от горното и на основание Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 450 от 28.08.2024г. по гр. д. № 173/2024г. на Благоевградския окръжен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да разгледа спора по същество.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: