Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: М. Ч. Членове: МАРИО Д. Д. при секретар И. К. и с участието на прокурора Е. Д. изслуша докладваното от съдията Н. Д. по административно дело № 2055 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Националната агенция за приходите (НАП), представлявана от изпълнителния директор, чрез ст. юрисконсулт Раева, срещу Решение № 7449 от 10.12.2021 г., постановено по адм. д. № 7079/2021 г. по описа на Административен съд София – град (АССГ), в частта, в която НАП е осъдена да заплати на община Карлово, [ЕИК] обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 3 840 лв., ведно със законна лихва от 16.07.2021 г. до окончателното плащане, мораторна лихва в размер на 22,40 лв. за периода от 28.06.2021г. до 16.07.2021г., както и 571 лв. разноски по делото.

Касационният жалбоподател поддържа, че атакуваното решение в обжалваната му част е неправилно, като постановено при съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяната по чл.209, т.3 от АПК.

Посочва, че е неправилен извода на първоинстанционния съд, че са осъществени всички, кумулативно изискуеми от закона предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Твърди, че липсват доказателства за реално плащане на адвокатски хонорар по конкретното производство, каквато имуществена вреда се претедира /главница в размер на 3 840 лв./; че неправилно в адвокатско възнаграждение е включен начисленият ДДС, който не представлява имуществена вреда за община Карлово /същата е имала право на данъчен кредит за процесното ДДС/; че размера на претендираното като вреда адвокатско възнаграждение не е съобразено с направеното от НАП възражение за прекомерност на същото; че неправилно са присъдени законна и мораторна лихва върху претендираната главница, тъй като същите не са пряка и непосредствена последица от издадения акт и не представляват имуществена вреда, както и че липсват доказателства адв.Т. Д. да е упълномощен от адвокатско дружество „Димитров, Петков и Костов“ за правна защита и съдействие във връзка с обжалването на Ревизионен акт /РА/ № Р-16001619007101-091-001 от 21.05.2020 г..

Иска отмяна на съдебния акт в атакуваната част и постановяване на решение, с което да бъдат отхвърлени изцяло всички искови претенции на община Карлово срещу НАП, като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на направените по делото разноски, в т. ч. юрисконкултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника по касация адвокатско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба - община Карлово, чрез пълномощник адв. Т. Д., с писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна и излага съображения за правилност и обоснованост на първоинстанционното решение в атакуваната част.

Иска от съда решението в обжалваната част да бъде оставено в сила. Претендира направените по делото разноски, за което представя списък по чл.80 ГПК, както и доказателства за извършването им.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна.

Върховният административен съд - състав на трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, за която решението в обжалваната част е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл.218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното:

Производството пред АССГ се е развило по предявени от община Карлово против НАП искове за сумата от 3 840 лв. /с вкл.ДДС/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили от отменен като незаконосъобразен РА № Р-16001619007101-091-001 от 21.05.2020 г., изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на жалба пред административния орган - директора на дирекция „ОДОП“ - Пловдив, законна лихва върху обезщетението за времето от 25.07.2020 г. до 15.07.2021 г. в размер на 379,76 лв. и законната лихва върху обезщетението от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

По делото няма спор относно установената пред административния съд фактическа обстановка. В хода на съдебното производство административният съд е установил от фактическа страна релевантните за спора обстоятелства, които настоящата инстанция възприема изцяло, поради неоспорването им.

Съдът е приел иска за обезщетение за допустим, а по същество за частично основателен. Счел е, че са налице всички предпоставки за реализиране на отговорността по ЗОДОВ - отменен по съответния ред административен акт - с Решение № 379 от 10.08.2020г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП атакуваният РА е частично отменен, а след проведено оспорване по реда на чл.156, ал.1 от ДОПК, с окончателно решение №7710 от 28.06.2021г. по адм. д. № 13431/2020 г. на ВАС е отменен изцяло; причинени на общината имуществени вреди и причинно - следствена връзка между претърпените вреди и отменения ревизионен акт.

Съдът се е мотивирал, че изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалване на процесния РА по административен ред могат да се претендират чрез иск по чл.17, ал.6 от ДОПК във вр. с чл.1 от ЗОДОВ, че същите представляват вреда за общината, която е в причинно-следствена връзка с отменения РА, тъй като потърсената адвокатска помощ и заплатения хонорар са именно във връзка със защитата срещу РА чрез оспорването му.

С оглед представеният договор за правна защита и съдействие №918756-93 от 06.08.2019 г., сключен между община Карлово и Адвокатско дружество „Димитров, Петков и Костов”, за обжалване на РА № Р-16001619007101-091-001/21.05.2020 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП, гр.Пловдив по реда на чл. 152 от ДОПК и пълномощно на адв.Т. Д., както и неоспорените банкови и счетоводни документи – фактура № 0.0150/17.06.2020 г., извлечение от аналитичната оборотна ведомост на сметки 703 и 453 на Адвокатско дружество „Димитров, Петков и Костов” и платежно нареждане от 24.07.2020 г. решаващият съд е счел, че договорената и заплатена услуга по предоставяне на правна помощ в административното производство по оспорване на процесния РА възлиза на 3 840 лв., която сума е преведена по банков път и е осчетоводена надлежно, като приход в счетоводството на дружеството. Заключил е, че ДДС е дължим, с оглед разпоредбата на 2а от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и че предвид основателността на главния иск, основателна е и акцесорната претенция за обезщетение за забава, считано от 28.06.2021 г. – датата на постановяване на окончателното решение на ВАС за отмяна на РА, като с помощта на електронен калкулатор изчислил размера на 22,40 лв.. Постановил е, че на община Карлово се дължи и законната лихва върху присъденото обезщетение от предявяване на иска до окончателното издължаване и разноски на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, съобразно уважената част на иска.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Съгласно разпоредбата на чл.17, ал.6 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК), задължените лица имат право на обезщетение за вредите, причинени им от незаконни актове, действия или бездействия на органи по приходите и публичните изпълнители при или по повод изпълнение на дейността им, като отговорността се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ. О. К. е претендирала обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили от отменен като незаконосъобразен РА № Р-16001619007101-091-001 от 21.05.2020 г. и представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на жалба пред административния орган.

Доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил въведените от ищеца обстоятелства, на които се основава предявеният иск и е изложил мотиви относно фактическите си установявания. При установената по делото фактическа обстановка съдът е извел правилен краен извод за доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, на които се основава претенцията за обезщетение по приложимия закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава необоснованост, съответно неправилност на обжалваното решение.

Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че при липса на процесуален ред за присъждане на разноските, направени във връзка с обжалването по административен ред /такъв не е регламентиран в ДОПК – чл.152 – чл.155 и в глава шеста на АПК/, а обжалването по административен ред на РА е задължителна предпоставка за реализиране на съдебното оспорване - чл.156, ал.2 от ДОПК, както е и в случая /процесния РА е отменен изцяло с решение на ВАС/, обезвреждането на вредите се реализира по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Настоящият състав се солидаризира и с изводите на решаващия съд, че са налице законовите предпоставки за обезщетяване на претендираните от община Карлово вреди.

Налице е незаконосъобразен акт на държавен орган – процесния РА, издаден при и по повод изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред.

Налице е и втората предпоставка – наличие на вреда. О. К. е претърпяла вреда, изразяваща се в направените разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред административния орган, във връзка с административното обжалване на РА. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда на ДОПК за оспорване на актове по административен ред пред решаващия орган, адвокатската защита при атакуване на издадените актове се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешен изход на спора.

В случая от приложения по делото договор за правна защита и съдействие № 93/08.06.2020 г. се установява, че е договорено възнаграждение в размер на 3 200 лв. без ДДС, платимо по банков път. От Адвокатското дружество на община Карлово е издадена фактура № 150 /17.06.2020 г. с предмет услуга по договор за правна защита и съдействие № 93/08.06.2020 г., като с платежно нареждане от 24.07.2020 г. процесната сума е наредена по сметка на дружеството и същата е осчетоводена в счетоводството му. Съдът намира, че не е допуснатата техническа грешка в изписване на датата на фактурата в платежното нареждане – за дата е посочена 17.06.2020 г., поради което твърденията на касационния жалбоподателя за липса на доказателства за реално плащане на адвокатския хонорар се явяват неоснователни.

Несъстоятелни се явяват и твърденията, че липсват доказателства адв.Т. Д. да е упълномощен от адвокатско дружество „Димитров, Петков и Костов“ за правна защита и съдействие във връзка с обжалването на Ревизионен акт /РА/ № Р-16001619007101-091-001 от 21.05.2020 г.. По делото е представено надлежно пълномощно от 08.06.2020 г., с което адвокатското дружество е упълномощило адв.Т. Д. да осъществява представителство пред „ОДОП“ - Пловдив, т. е. във връзка с образуваното ревизионно производство.

Със заплащане на договореното адвокатско възнаграждение, имуществото на община Карлово е намаляло със сумата 3 840 лв., което безспорно представлява имуществена вреда.

Наличието на причинна връзка по смисъла на чл.4, ал.1 от ЗОДОВ между претърпените имуществени вреди под формата на заплатено при административното обжалване адвокатско възнаграждение и увреждането - отменения РА е обоснована в константната съдебна практика на ВАС.

О. К. не би заплатила адвокатско възнаграждение и същото не би представлявало вреда за нея, ако не бе издаден оспореният от нея по административен ред и впоследствие отменен от съда РА. В този смисъл е Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. №2/2016 г., ОСС, I и II колегия.

Неоснователни са и доводите в касационната жалба за неправилно приложение на закона и необоснованост на решението в обжалваната му част при съобразяване на направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатското възнаграждение за нуждите на административното производство. Договорните отношения между адвоката и клиента имат за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност - чл. 24, ал. 1 и чл. 36 ЗЗД. При тях адвокатът следва да получи възнаграждение за положения труд, а клиентът да го заплати в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. Именно при извършена преценка на дължимия се справедлив и обоснован размер на дължимото се адвокатско възнаграждение за конкретния случай – съразмерен на осъществената правна защита първоинстанционният съд е определил и размера на вредата.

Ето защо договореното възнаграждение в размер на 3200 лв. без ДДС при оспорване по административен ред на РА за публични задължения за ДДС в размер на 101 698,19 лв. главница и 5 136,27 лв. лихви не се явява прекомерно, предвид чл.8, ал.1, т.5 от Наредба № 1 /2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в относимата редакция/, в съответствие е с материалния интерес и осъществената защита и се явява справедливо и обосновано по смисъла на чл.36, ал.2, изр. второ от Закона за адвокатурата.

Неоснователно е и оплакването, че неправилно в адвокатско възнаграждение е включен начисленият ДДС. Установено е по делото заплащането на ДДС върху възнаграждението, като правоотношенията между дружеството ищец и фиска е такова по ЗДДС и е извън предметните граници на предявения иск по чл. 203 и сл. АПК.

Правилно първоинстанционният съд е присъдил както мораторна лихва върху претендираната главница, така и законната лихва от завеждане на делото. Съгласно т.4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д.№ 3/2004г. на ОСГК, при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове. На това основание претенцията за лихва е дължима от датата на постановяване на решението на ВАС, какъвто извод е формирал и решаващия съд.

При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, следва да се уважи претенцията на ответника по касация за присъждане на направените в касационното производство разноски, изразяващи се в адвокатско възнаграждение.

Основателно обаче се явява направеното от касатора възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение в доказания размер от 720 лева с ДДС. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност и предвид осъществения обем процесуално представителство /представено писмено становище без явяване в открито съдебно заседание/, съдът намира че адвокатското възнаграждение следва да се присъди в минималния размер съгласно чл.8, ал.1, т.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в относимата редакция/, при съобразяване и с разпоредбата на 2а от ДР на Наредбата, а именно 600 лева.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7449 от 10.12.2021 г., постановено по адм. д. № 7079/2021 г. по описа на Административен съд София - град.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на община Карлово, [ЕИК] направени по делото разноски, за адвокатско възнаграждение в касационното производство, в размер на 600 (шестстотин) лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА

секретар:

Членове:

/п/ М. Д. п/ НЕЛИ ДОНЧЕВА