В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

като изслуша докладваното от съдия П. гр. д.№ 689 по описа за 2012г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид

следното

: Производството е с правно основание чл. 288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [фирма] [населено място],представлявано от управителя Й., чрез процесуалния представител адвокат Р. против въззивно решение № 129 от 9.03.2012г. по в. гр. д. № 86/2012г. на Русенски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2104 от 23.11.2011г. по гр. д.№ 4142 по описа за 2011г. на Районен съд Русе в частта, в която е отхвърлен като неоснователен предявения иск в размер над 2 127.22лв. до разликата до 5 010лв. и са присъдени следващите се разноски.

Като основание за допустимост касаторът се позовава на нормата на чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК по поставен въпрос за начина, по който следва да се определи дължимото от работника обезщетение при неизпълнение на поето задължение по чл. 234 ал. 3 изр. 1 от КТ в случай, че страните с трудовия договор са уговорили конкретен размер на компенсацията.В жалбата се твърди, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с приетото в постановено по реда на чл. 290 от ГПК решение № 272 от 5.10.2011г. по гр. д.№1637/10г. на ІІІ г. о.на ВКС,тъй като независимо, че е възприет използвания от ВКС подход – размерът на обезщетението да се определи след приспадане на изпълнената част от договора за повишаване на квалификация/обучение/ - въззивният съд не е с съобразил посоченото в решението уточнение, че този механизъм може...