Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Л. А. И. срещу решение №5808 от 07.11.2011г по гр. дело № 10136/2011г. на Софийски градски съд, с което в трудов спор по чл. 344 ал. 1 КТ е потвърдено отхвърлянето на иск за признаване уволнението за незаконно, възстановяване на работа и обезщетение с решение от 23.12.2010г по гр. д. № 47976 / 20091г на СРС, 75 състав,

В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК се изтъкна основанието по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК по въпроса за мотивирането на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328 ал. 1 т. 10 КТ. Тезата на защитата е, че не е мотивирана заповед за уволнение, в която се съдържа позоваване на основание по чл. 328 ал. 1 т. 10 КТ, без работодателят изрично да е посочил конкретната норма, визирана в чл. 68 ал. 1-4 КСО, при положение, че комулативно изискуемата предпоставка относно стажа и възрастта при ищеца не е налице, общият сбор от 100 точки. В конкретния случай, към датата на пенсиониране на ищеца по инициатива на работодателя 19.08.2009г, отсъствието на изрично изписване на чл. 68 ал. 4 от КСО в заповедта води до неустановеност на основанието – обща или специална норма е дала основание, което е достатъчно за нейната незаконосъобразност. Според защитата в този смисъл са приложените реш. №207/2011 по гр. д№179/2011 на ОС Кърджали, реш.№1191/2010г по гр. д№818/2010г на БРС, решение на Д. по гр. д № 4386/2009г, както и реш.№988/2003г по гр. д.№354/2003 ІІІ г. о на ВКС, докато въззивният съд е приел обратно разрешение, което е намерил за законосъобразно уволнението при материалните предпоставки на чл. 68ал. 4 КСО,без то да е било конкретизирано в заповедта

В отговор ответникът по жалбата Национален център по обществено здраве и анализи(правпроемник на Н.) изтъква, че изложението не изпълнява от съдържателна страна изскванията на чл. 280 ал. 1 ГПК Не е посочен въпрос, довел до неправилни решаващи изводи на съда, Претендира възнаграждение по чл. 78 ГПК

След преценка Върховен касационен съд, ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.

Въпросът за необходимото и достатъчно мотивиране на заповед, с която по инициатива на работодателя се прекратява трудовото правоотношение съгласно чл. 328 ал. 1 т. 10 КТ, е намерил трайно разрешение в практиката на ВКС при действието на чл. 68 КСО, в редакцията, приложима към момента на настоящето уволнение. Мотивът на заповедта е основанието, посочено в Кодекса на труда (чл. 328 ал. 1 т. 10 КТ, в ред. изм. ДВ бр. 2, бр. 28/1996, бр. 25/2001г)”при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст” Същото е посочено като текст и в оспорваната заповед, а необходимостта от съобразяване с условията на чл. 68 от КСО,чл. 104 КСО,пар. 4 ал. 1 ПЗР КСО, в приложимата им редакция, има отношение към законосъобразността и материалните предпоставки на упражненото от работодателя право, а не към мотивираността на заповедта. В този смисъл е константната практика, включително представеното от защитата реш.№988/2003г по гр. д.№354/2003 ІІІ г. о на ВКС. Съдържащото се в него правно разрешение не подкрепя тезата на касаторите, по спора е била решаващо преценявана законосъобразност в изтъкнатия смисъл, а не липса на мотивираност в заповедта на работодателя, равнозначна на непосочено основание. В решение №321/2010г по гр. д.№377/2009 ІІІ г. о, постановено по реда на чл. 290 вр чл. 291 ГПК е обобщено, че „ на съдебен контрол подлежи единствено фактът дали са спазени изискванията, визирани в общата или съответната специална норма, която е приложена с оглед възрастта и осигурителния стаж,

В поддържания от защитата смисъл, че съответната норма на КСО е необходима част от текстовото съдържание на заповедта, са част от мотивите в приложеното въззивно решение №207/2011 по гр. д№179/2011 на ОС Кърджали, но там коментарът е даден в обосновка на незаконосъобразно избрано от работодателя и приложено общо основание, при несъобразяване със специална хипотеза на §5 ал. 1 ПЗР КСО, свързана с учителския труд. Ето защо цитираните за защитата мотиви не са били с решаващ характер, поради което не е налице противоречие в разрешенията по правен въпрос. В случая с уволнението на ищеца, при навършени от него 65 годишна възраст и при осигурителен стаж, за който законът урежда възможност за работодателя да го пенсионира (чл. 68 ал. 4 КСО), няма приложима специална норма. Ето защо Върховен касационен съд не приема обосновката на изтъкнатото от защитата основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.

Касаторът ще търпи присъждане на исканото възнаграждение за защита на ответната страна, в размер на 200 лева.

Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, ІІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на

решение №5808 от 07.11.2011г по гр. дело № 10136/2011г. на Софийски градски съд

Осъжда Л. А. И. от [населено място] да заплати на Национален център по обществено здраве и анализи, [населено място], [улица], сумата 200 лева разноски в производството, възнаграждение за защита пред настоящата инстанция съгл. чл. 78 ал. 8 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2,