Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. К. ЧЛЕНОВЕ: С. Ч. С. К. при секретар В. В. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от съдията С. Ч. по административно дело № 2026 / 2022 г. Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационните жалби на Главният архитект и кмета на О. С. З. и Б. Д. и М. К., и двете от гр. С. З. и чрез процесуалния им представител адв. М. Г., против решение № 461/14 декември 2021 г., постановено по адм. д. № 151/2021 г. по описа на Административен съд С. З. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна.

Писмени възражения по касационните жалби са депозирани в законовия срок.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбите и отмяна на решението.

Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбите за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211 ал. 1 АПК. Разгледани по същество са основателна по следните съображения.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Д. В. против заповед № 19-12-68/17 март 2020 г. на Главния архитект на О. С. З. за одобряване на проект за изменение на ПУП-ПР, одобрен през 2003 г. в частта му за УПИ ХІV-876, кв. 59 като УПИ ХІV-876 се разделя на два урегулирани поземлени имота: УПИ ХІV-676 и УПИ ХХХІ-677 в кв. 59, съгласно скица-проект, неразделна част от заповедта. Процесната заповед е постановена в резултат на мотивирано предписание от делбен съд до главния архитект за внасяне на проект за разделяне на УПИ ХІV-876 по чл. 201 ЗУТ. Процесното решение е постановено при повторно разглеждане на делото от АС С. З. след като ВАС е върнал делото с указание за преценка на правилното приложение на чл. 201 ЗУТ и по-конкретно спазени ли са изискванията за площ и лице на новообразуваните имоти съобразно приложението на чл. 19, ал. 5 ЗУТ. Указано е и да се съберат доказателства относно статута на съществуващата сграда, от които да се прецени следва ли да се съобрази той при разделянето на имота. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно. За да постанови акта си решаващият съд, след преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по приетата СТЕ е достигнал до незаконосъобразни правни изводи.

Формираните от съдебния състав изводи са необосновани като противоречащи на установените факти. Съдът не е изложил мотиви по отношение на безспорните доказателства, че сградата не е елемент от действащия застроителен план и не е предвидена за запазване при бъдещото застрояване. Формирал е извод за законно построената сграда на ответника Д. В., без този извод да е подкрепен с доказателства като оплакването за нарушение на закона в случая е правилно.

С оспорената заповед № 19-12-68/17.03.2020 г. на Главния архитект на О. С. З. издадена на основание чл.201, ал.3, изр.2 от ЗУТ е одобрен проект за разделяне на УПИ ХІV-876 в кв.59 с цел образуване на нови урегулирани поземлени имоти на основание чл.201, ал.3, изр.2 от ЗУТ, като се изменя ПУП-ПРЗ и УПИ ХІV-876, в кв.59 се разделя с вътрешна регулационна граница от север - юг на УПИ ХІV-676 в кв. 59 и УПИ ХХХІ-677 в кв.59, съгласно скица проект. В разделяния УПИ ХІV-876 кв.59 по плана от 2003 г. съществува само масивната сграда за стопанска дейност на Д. В.. Спорни са изводите на съда относно статута на тази сграда. Прието е, че същата е законен строеж, но всъщност строителното разрешение № 507/23 септември 1992 г., на което се позовава решаващият състав, за да формира този извод не е за строителство, а е разрешение за преустройство на съществуваща жилищна сграда в обект за стопанска дейност магазин за промишлени стоки върху 47.20 кв. м. Не е установено дали този строеж е законен, към него не следва да се прилага изискването на чл. 201, ал. 2 ЗУТ, като се съобразява разположението му. Този строеж и като местоположение, и като вид и начин на застрояване, не е елемент от действащия застроителен план и не може да има отношение към показателите на застрояване (отстояния и др.), поради което изводите на съда, че отстоянията спрямо новия строеж са правно релевантни, е неправилен.

Крайният извод на съда, че засягането на съществуващата сграда на ответника по касация от новопредвидената регулационна граница било достатъчно за отмяна на оспорената заповед, като постановена в противоречие с чл. 201, ал. 2 ЗУТ е неправилен. В случая следва да намери приложение нормата на чл. 19, ал. 5 ЗУТ, съгласно който при урегулиране на поземлени имоти в квартали за средно жилищно застрояване, какъвто е процесния случай, размерите на имотите се определят със самия подробен устройствен план, без да се спазват нормите по ал. 1. Площта на общия имот от 337 кв. м., респективно всеки от новите по 168,50 кв. м., прави имота поделяем, каквото е и заключението на вещото лице по СТЕ.

Постановеният административен акт от компетентен орган е законосъобразен и като го е отменил решаващият съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да се отхвърли жалбата като неоснователна, а процесната Заповед - оставена в сила.

Налице са отменителните основания на чл. 209 т. 3 АПК, решението като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, а касационната жалба - уважена. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане, в тази връзка, ответникът Д. В. следва да бъде осъден да заплати на О. С. З. разноски по делото в размер на 70 лева за държавна такса и 1040 лева на Б. Д. и М. К. за държавна такса и адвокатски хонорар.

Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 вр. чл. 222 ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 461/14 декември 2021 г., постановено по адм. д. № 151/2021 г. по описа на Административен съд С. З. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБА на Д. В. против заповед № 19-12-68/17 март 2020 г. на Главния архитект на О. С. З. за одобряване на проект за изменение на ПУП-ПР, одобрен през 2003 г. в частта му за УПИ ХІV-876, кв. 59.

ОСЪЖДА Д. В., [ЕГН], да заплати разноски за това производство в размер на 70 лева на О. С. З. и в размер на 1040 лева на Б. Д. и М. К..

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ГЕОРГИ КОЛЕВ

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА

/п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА