Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в закрито заседание в състав: Председател: Г. К. Членове: СЕВДАЛИНА ЧЕРВ. К. при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията С. Ч. по административно дело № 2026 / 2022 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1, предл. второ ГПК във връзка с чл. 144 АПК.

Образувано е по молба на Б. Д. и М. К., обективираща искане за допълване на определение № 8017 от 23 септември 2022 г. по адм. дело № 2026/2022 г. по описа на Върховния административен съд, с което е изменено решение № 5949 от 16 юни 2022 г. по адм. дело № 2026/2022 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение, в частта за пред Административен съд С. З. разноските. Сочи, че при постановяване на определението за изменение съдът се е произнесъл само по искането им за сторените разноски за първоначалното разглеждане на делото (адм. дело № 285/2020 г. на Административен съд С. З. в размер на 600 лева, и след връщането му за ново разглеждане (адм. дело № 151/2021 г. на Административен съд С. З. в размер на 1275 лв., като е пропуснал да се произнесе по искането за присъждане на направените разноски пред касационната инстанция по адм. дело № 13198/2020 г. в размер на 900 лв.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, е постъпило възражение от Д. В. срещу направеното искане.

Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав счита молбата за допълване за процесуално допустима, като подадена в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна.

С решение № 5949 от 16 юни 2022 г. по адм. дело № 2026/2022 г. Върховният административен съд, второ отделение е отменил решение № 461 от 14 декември 2021 г., постановено по адм. дело № 151/2021 г. по описа на Административен съд С. З. и вместо него е отхвърлил жалбата на Д. В. против Заповед № 19-12-68 от 17 март 2020 г. на главния архитект на О. С. З. за одобряване на проект за изменение на ПУП-ПР, одобрен през 2003 г. в частта му за УПИ ХІV-876, кв. 59. Върховният административен съд, второ отделение е осъдил ответника Д. В. да заплати на О. С. З. разноски по делото в размер на 70 лева за държавна такса и 1040 лева на Б. Д. и М. К. за държавна такса и адвокатски хонорар. С молба за изменение на решението по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК Б. Д. и М. К. са поискали присъждане на направените разноски за първоначалното разглеждане на делото пред Административен съд С. З. (адм. дело № 285/2020 г. на Административен съд С. З. в размер на 600 лева, след връщането му за ново разглеждане (адм. дело № 151/2021 г. на Административен съд С. З. в размер на 1275 лв., както и направените разноски пред касационната инстанция по адм. дело № 13198/2020 г. в размер на 900 лв. за адвокатско възнаграждение.

С определение № 8017 от 23 септември 2022 г. по адм. дело № 2026 /2022 г. Върховният административен съд, второ отделение е приел за основателно предявеното искане и е изменил решение № 5949 от 16 юни 2022 г., като е увеличил размера на присъдените с решението разноски от 1040 лв. на 2915 лв., както следва:

- 600 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение по адм. дело № 285/2020 г. по описа на Административен съд С. З.

- 900 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение по адм. дело № 151/2021 г. по описа на Административен съд С. З.

- 375 лв. за платен депозит за вещо лице по адм. дело № 151/2021 г. по описа на Административен съд С. З.

С определението съдът не се е произнесъл по направеното искане за присъждане на разноските, сторени пред Върховния административен съд по адм. дело № 13198/2020 г. в размер на 900 лв. за адвокатско възнаграждение. Същите са претендирани от процесуалния представител на Б. Д. и М. К. с депозирането на отговора на касационната жалба, към който е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че адвокатското възнаграждение в размер на 900 лв. е заплатено в брой.

Приложима в случая е разпоредбата на чл. 143, ал. 3 АПК, която регламентира правото на ответника на разноски, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството. За да е налице непроизнасяне на съда по дължимостта на разноските за съдебното производство трябва да е надлежно сезиран със съответното искане. В случая искането за присъждане на разноски е направено своевременно – преди приключване на съдебното дирене, като съдът не се е произнесъл по него в крайния съдебен акт, с който се слага край на спора по обжалване на заповедта на главния архитект на О. С. З. Съдът е пропуснал да се произнесе по исканите разноски и в изменителното определение в частта за разноските. Налице са основания за произнасяне по искането за присъждане на разноски, следователно молбата за допълване на определение № 8017 от 23 септември 2022 г. по адм. дело № 2026/2022 г., с което е изменено решение № 5949 от 16 юни 2022 г. в частта за разноските, неправилно квалифицирана от искателите като молба за поправка на очевидна фактическа грешка, следва да бъде уважена. Присъдените разноски на Б. Д. и М. К. следва да се увеличат с 900 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по адм. дело № 13198/2020 г. по описа на Върховния административен съд.

По изложените съображения и на основание чл. 248 ал. 1, предл. второ ГПК във връзка с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, второ отделение ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА определение № 8017 от 23 септември 2022 г., постановено по адм. дело № 2026/2022 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение, в частта му за разноските, като увеличава размера на присъдените на Б. Д. и М. К. разноски от 2915 лева на 3815 (три хиляди осемстотин и петнадесет) лева.

Определението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГЕОРГИ КОЛЕВ

секретар:

Членове:

/п/ С. Ч. п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА