О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 607

С. 29.05.2015 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 12 май две хиляди и петнадесета година в състав:

П.: Ценка Георгиева

ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова

Майя Русева

разгледа докладваното от съдията Ц. Г. гр. дело № 511/2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], подадена от процесуалния представител юрисконсулт Г. З., срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд, № 1421 от 21.10.2014г. по в. гр. д. № 2097/2014г., с което е потвърдено решението на Варненския районен съд, ХІХ с-в, № 3608 от 09.07.2014г. по гр. д. № 2542/2014г., с което са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, предявени от В. А. Т. против [фирма].

Ответницата по касация В. А. Т. от [населено място] в подадения писмен отговор от пълномощника й адв. Г. Т. моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.

Върховният касационен съд, състав на трето г. о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:

За да уважи предявените от В. А. Т. против [фирма] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ въззивният съд е приел, че наложеното на ищцата със заповед от 28.01.2014г. на управителя на [фирма] дисциплинарно наказание „уволнение” на основание чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ, вр. чл. 187,...