О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 581

ГР. София, 22. 05. 2015 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 18.05.2015 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

ОЛГА КЕРЕЛСКА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №1622/15 г., намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Д. Т. срещу въззивното решение на Градски съд София по гр. д. №14564/14 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени исковете на касаторката срещу [фирма], София по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, с които е оспорена законността на уволнеието на ищцата от длъжността „организатор деловодна дейност”, извършено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ със заповед от 20.11.13 г.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторката се позовава на чл. 281, т. 3 ГПК, като моли обжалването да се допусне поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Поставя следните въпроси от материално и процесуално естество, „които са формирали неправилни възгледи при постановяване на обжалваното решение на СГС”: Допустимо ли е длъжностната характеристика /ДХ/ да бъде антидатирана или респ. да бъде променяна една година / преди уволнението/, но да не се връчва на работника. Това връщане във времето може ли да се счита за недобросъвестно поведение, върху което работодателят да надгражда занапред изискванията си за промяна в образованието за длъжността „деловодител? Допустимо ли е с ДХ, неразделна част от тр. договор, да се въвеждат изисквания, които да са за след една година напред във времето...