О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 525

Гр.С., 13.05.2015г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми април през двехиляди и петнадесета година, в състав

П. : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

МАЙЯ РУСЕВА

при участието на секретаря. ......., като разгледа докладваното от съдията Р. г. д. N.1267 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. Т. Б. срещу решение на Софийски градски съд, ІІ В състав, от 28.10.14г., постановено по г. д.№.21/14г.– с което е потвърдено решение на Софийски районен съд, ГО, 72с., от 4.10.13г. по г. д. №.3325/13 – с което предявените от Н. Т. Б. срещу [фирма] искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 КТ са отхвърлени.

Ответната страна [фирма] оспорва жалбата; претендира юрисконсултско възнаграждение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалваното решение въззивният съд е приел, че е налице визираното в заповедта за уволнение основание на чл. 328 ал. 2 КТ, поради което и предявените искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1-т. 3 КТ са неоснователни. Посочил е, че от една страна ищецът е заемал ръководна длъжност /„директор информационни технологии”/, а от друга - уволнението му е било извършено в рамките на предвидения в закона 9-месечен срок от сключване...