Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Т. Н. Членове: ЕМИЛИЯ И. Р. при секретар С. Т. и с участието на прокурора В. Н. изслуша докладваното от съдията Е. И. по административно дело № 2080 / 2022 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл.160, ал. 7 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – Пловдив при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), срещу решение №692 от 21.01.2022 г. постановено по адм. дело № 263/2021 г. по описа на Административен съд – Хасково. С обжалваното решение е отменен ревизионен акт (РА) Р-16002620002868-091-001 от 07.12.2020г., и РА за поправка № П-16002620203675-003-001/10.12.2020г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърдени с решение № 130 от 19.02.2021г. на директора на Дирекция „ОДОП” при ЦУ на НАП.

Според изложеното в касационната жалба постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон. При формиране на изводите си, съдът не е направил обстоен анализ на приложимите законови норми, не е съобразил установената фактическа обстановка и без да обсъди всички събрани в хода на ревизията доказателства е отменил процесния ревизионен акт. Кастаторът счита, че съдът неправилно е приел, че представените на оптичен носител данни от „Е. Е. ООД не представляват електронен документ и не установяват верността на отразената в тях информация. Изготвената справка от куриерската фирма е подписана с електронен подпис и съдържа необходимата информация за изпращаните от лицето стоки и насрещно получени суми. По делото е безспорно, че през ревизирания период лицето е осъществявало търговска дейност чрез продажба на стоки (дрехи) по интернет.

Счита, че приетите експертизи доказват по безспорен начин, че ревизираното лице е получавало суми чрез наложени платежи от „Е. Е. ООД и съгласно общия принцип заложен в ЗДДФЛ, доходът се счита за придобит от М. Рамадан. Иска решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което жалбата на ревизираното лице да бъде отхвърлена.

Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 600.76 лв. за всяка инстанция и разноски за държавна такса в размер на 552.20 лв. В условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатено адвокатско възнаграждение от ответника.

Ответникът - М. Рамадан, чрез адв. Ф. оспорва подадената касационна жалба. Обосновава извод за законосъобразност на атакуваното решение и моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски по делото. Представя договор за платен адвокатски хонорар в брой в размер на 1 000 лв. (л.30 гръб) и списък (л.40).

Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава заключение, че касационна жалба е процесуално допустима и неоснователна. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, твърденията на страните и правилността на решението при спазване разпоредбите на чл.218, ал.1 и 2 АПК, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл.211, ал.1 АПК, срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебна проверка пред административния съд е бил РА Р-16002620002868-091-001 от 07.12.2020г., и РА за поправка № П-16002620203675-003-001 от 10.12.2020г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърдени с Решение № 130 от 19.02.2021г. на директора на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив. С ревизионния акт на ревизираното лице са определени задължения по ЗДДС, ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО за периода 2014г. – 2017 г. в размер на 50 246.85 лв. главница и 18 778.52 лв. лихви, общо 69 025.37 лв.

В хода на ревизионното производство от органите по приходите са установени данни за укрити от ревизираното лице приходи от изплатени наложени платежи и парични пощенски пратки от продажба на стоки по интернет за периода 2014 г. – 2018 г., което е прието за обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Основата за облагане с годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, задължения за ДОО за самоосигуряващо се лице, задължения за здравно осигуряване за самоосигуряващо се лице, задължения за универсален пенсионен фонд за самоосигуряващо се лице, за периода 01.01.2014г. – 31.12.2018 г., и задълженията за ДДС за периоди от 29.11.2014 г. до 30.09.2015 г. и от 01.03.2017 г. до 30.09.2018 г., са определени по реда на чл.122-124а ДОПК.

Приходните органи са приели, че ревизираното лице е осъществявало търговска дейност - продажба на дрехи, изпращани чрез „Е. Е. ООД, със стойност на получените приходи от наложени платежи в общ размер на 356 388 лв. за м.01 - 12.2014 г., м.01 - 06, 08 и 09 - 2015 г., 09 - 12.2016 г., 01 - 12.2017 г., м.01 - 06.2018 г. Прието е, че М. К. и Р. Мехмед изпращали стоки от името на ревизираното лице и получавал парични суми по наложени платежи от „Е. Е. ООД, които предавали на задълженото лице.

По фактите съдът е приел, че лицето е осъществявало търговска дейност по занятие по смисъла на чл.1, т.1 от Търговския закон, като е придобивало стоки с цел да ги препродаде и следва да се обложи по чл.26 - 28 ЗДДФЛ, но само за размерите на доходите, съгласно приетото по делото заключение на ССчЕ.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът е приел, че са налице предпоставки за провеждане на ревизията по особения ред. Представените данни за продажби на стоки, изпращани чрез „Е. Е. ООД и изплатени суми на лицето са индиция за наличие на укрити приходи. За ревизиращите са били налице предпоставките да проведат производството по реда на чл.122-124а ДОПК. Въпреки това, е посочено, че изложените от органите по приходите фактически твърдения не водят до извод, че е извършен задълбочен анализ на обстоятелствата по ал.2 на чл.122 ДОПК, за определяне на данъчната основа по възможно най –достоверния начин спрямо ревизирания субект.

Съдът е изключил от доказателствения материал представените по делото фотокопия на товарителници и платежни документи, приобщени в ревизионното производство на електронен носител, защото не се представени от административния орган в оригинал или официално заверено копие по реда на чл. 183 АПК.

Посочено е, че ревизиращите органи не са извършили в хода на ревизионното производство самостоятелни констатации на описаните в справката факти и обстоятелства, а са възприели същите за осъществили се само и единствено въз основа на предоставени таблици от „Е. Е. ЕООД.

Оборени са според решаващият състав, констатациите на приходните органи за получени от ревизираното лице облагаеми приходи в посочените в ревизионния акт размери и е приел, че не е налице правно основание за установяване на данъчната основа за облагане по чл.48, ал.2 ЗДДФЛ във вида и размера, определен от приходните органи.

Съдът е приел за доказано осъществяването на търговска дейност от страна на ревизираното лице, чрез продажба на дрехи по интернет, от която дейност е получавал наложени платежи по „Е. Е. ООД, но само до размерите визирани в заключението на вещото лице по ССчЕ в отговор на първия от поставените въпроси. Това са сумите, за които по делото са приложени оригинали на разходни касови ордери и разписки за доставка на пощенски услуги, по отношение на които от заключението на вещото лице по СГЕ е установено, че подписите за получател са изпълнени именно на задълженото лице. Съдът е взел предвид изготвената в ССчЕ надценка в размер на 20 %, защото същата е доказана от изискани от вещото лице справки от органите на НАП.

Въз основа на изложеното съдът е приел, че ревизираното лице е получило наложени платежи от продажба на дрехи чрез куриерско дружество „Е. Е. ООД в периода м.01.2014 г. до 31.12.2014 г., в размер на 8754 лв., от които 7295 лв. следва да бъдат признати за съответстващи разходи. При така приетото облагаемият доход за периода е в размер на 1459 лв. След приспадане на авансово внесените от жалбоподателя вноски по КСО и ЗЗО, годишната данъчна основа по чл. 28 ЗДДФЛ е равна на 0 лв. и за същият не се установяват допълнителни данъчни задължения както по ЗДДФЛ, така и по КСО и ЗЗО.

Съдът е приел, че през ревизирания период ревизираното лице е получило през периода 01.2015 г.- 31.12.2015 г. наложени платежи в размер на 4 561 лв. От тази сума след приспадане на разходите в размер на 3 800.83 лв., се получава облагаем доход в размер на 760.17 лв. За този период данъчната основа по чл. 28 ЗДДФЛ възлиза също на 0 лв., предвид което за ревизираното лице не се установяват задължения по ЗДДФЛ, ЗЗО и КСО.

Направен е извод, че представените по делото оригинали на РКО и разписки за доставка на пощенска пратка/пощенски запис, не формират реализиран от ревизираното лице оборот, по-висок от 50 000 лв., поради което за него не възниквало задължението по чл. 96, ал. 1 ЗДДС и не е налице правото на органите по приходите по чл. 102, ал. 4 ЗДДС, за който и да

Решението, е валидно, допустимо и правилно.

Установената от първоинстанционният съд фактическа обстановка е изведена съобразно извършен анализ на събраните в хода на ревизията и на съдебното производство доказателства. Изводите на първоинстанционния съд по отделните спорни въпроси са формирани след обсъждане на възраженията на жалбоподателя в тяхната цялост и след обстойна преценка на доказателствата, като е спазен материалния закон. Констатациите на органите по приходите са изградени изцяло въз основа на изготвена от куриерската фирма таблица за осъществяваните от тях доставки. Липсват самостоятелни констатации на ревизиращия екип, както правилно е посочил първоинстанционният съд. Първичните документи, послужили за изготвянето на таблицата не са представени по делото. Правилно първоинстанционният съд е приел, че истинността на доказателствата не може да бъде проверена надлежно и е изключил тези доказателства при формирането на крайният извод за незаконосъобразност на РА.

Неоснователно е твърдението на касатора, че снимките на РКО записани на СД файлове, представляват електронен документ и няма пречка да бъдат приети и ценени от съда. Приложените на СД документи са копия на документи, които се съхраняват на друг носител, различен от хартия.

Характеристиките на електронен документ притежава единствено изготвената таблица от куриерската фирма, но същата представлява обобщение на наличната информация свързана с издадени РКО, товарителници и получени суми. За да бъде основание за определяне размерът на задълженията, към таблицата следва да са приложени всички доказателства, въз основа на които е изготвена. Първичните документи за плащане следва да бъдат приложени към ревизионната преписка. В хода на съдебното производство е констатирано, че органите по приходите са работили единствено въз основа на таблицата. Непредставянето на документите послужили за съставянето й са довели до незачитане на доказателствената й сила от първоинстанционния съд. Дали същата е съставена като електронен или обикновен документ е без значение, за да бъде ценена същата трябва да бъде подкрепена с оригинали на документите послужили за изготвянето й.

При постановяване на решението си, административният съд правилно е взел предвид единствено представените оригинали на разходни касови ордери и разписки за доставка на пощенски услуги. Въз основа на изслушаната по делото ССчЕ и СГЕ правилно са определени нови размери на задълженията установени с ревизионния акт. От кредитирания вариант на заключението по ССчЕ е видно, че на ревизираното лице не се установяват допълнителни задължения по ЗДДФЛ, ЗЗО и КСО, поради което ревизионния акт правилно е отменен в тази част.

Правилен е и изводът на съда, че в частта по ЗДДС, не може да се приеме, че са налице плащания, които да формират облагаем оборот по смисъла на чл.96, ал.1 ЗДДС. Изложените в ревизионния акт мотиви за наличие на оборот за регистрация са свързани с извършени продажби, за които не е доказано да са осъществявани от ревизираното лице. С оглед на това обжалваният ревизионен акт и в частта за установените и определени задължения за ДДС правилно е приет за незаконосъобразен и правилно е отменен.

Мотивите на първоинстанционният съд се споделят от касационната инстанция и на основание чл.221, ал.2 изр. второ АПК не е необходимо да бъдат преповтаряни отново.

При осъществената проверка на постановения съдебен акт, не се установи наличие на сочените в касационната жалба пороци, поради което решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора в полза на ревизираното лице и в тежест на приходните органи следва да се присъдят сторените по делото разноски в размер на 1000 лв., съгласно приложен списък на същите. Неоснователно е направеното възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски, тъй като те са съобразени със изискванията на Наредба №1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Договореното и заплатено адвокатско възнаграждение не е прекомерно и следва да бъде присъдено в цялост.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №692 от 21.01.2022 г. постановено по адм. дело № 263/2021 г. по описа на Административен съд – Хасково.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите, да заплати на М. Рамадан, [ЕГН], от гр. Хасково, сумата от 1000 лева, представляваща разноски в настоящото производство.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТЕОДОРА НИКОЛОВА

секретар:

Членове:

/п/ Е. И. п/ ДАРИНА РАЧЕВА