Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело” [населено място], приподписана от процесуалния представител юрисконсулт М. Н., срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ВО, ІV-Д с-в, от 15.10.2014г. по в. гр. д. № 8375/2013г., с което е отменено решението на Софийски районен съд, 61 с-в, от 12.03.2013г. по гр. д. № 21397/2010г., и вместо него с въззивното решение са уважени предявените от Й. Г. П. против ИА „Военни клубове и военно-почивно дело” искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ.

Ответницата по касация Й. Г. П. от [населено място], в подадения от пълномощника й адв. Ж. Ж. писмен отговор, моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.

Върховният касационен съд, състав на трето г. о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:

За да уважи предявените от Й. Г. П. против ИА „Военни клубове и военно-почивно дело” искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ въззивният съд е приел, че към датата на узнаване на отмяната на уволнението по инициатива на работодателя, ищцата е била предявил пред съда исковете за защита срещу незаконното уволнение по чл. 344, ал. 1 КТ и съдът е компетентен и да се произнесе по спора относно законността на уволнението. Заповедта по чл. 344, ал. 2 КТ от 05.05.2010 г. е връчена на ищцата на 12.05.2010 г. при отказ, а делото е заведено пред съда на 10.05.2010 г. – т. е. отмяната на уволнението от работодателя не е породила правно действие. Поради това, съдът дължи произнасяне по законосъобразността на прекратяването на трудовия договор със заповед № ЧР- 09 - 214 от 22.04.2010 г., с което трудовото правоотношение на ищцата е прекратено на основание „съкращаване в щата”. По съществото на спора съдът е приел, че към момента на уволнението липсва ново щатно разписание, утвърдено от работодателя по надлежния ред, което прави уволнението преждевременно. От доказателствата по делото се установява, че такова щатно разписание е утвърдено от министъра на отбраната едва на 14.05.2010 г. и е в сила от 25.05.2010 г. То е издадено въз основа на промените, предвидени в ПМС № 54/01.04.2010 г., което също е в сила от 25.05.2010 г. Едва след датата на утвърждаването на новото щатно разписание може да се приеме, че е извършена промяна в щата на работодателя и спрямо нея се преценява правомерността на уволнението на това основание. По тези съображения съдът е приел, че към момента на уволнението съответната щатна бройка за длъжността, изпълнявана от ищцата, не е била закрита и нейната трудова функция е съществувала, което прави уволнението незаконно.

К. ИА „Военни клубове и военно-почивно дело” моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК поради недопустимост на решението като постановено по недопустими искове. Излага доводи, че към момента на предявяването им не е налице правен интерес, тъй като не е започнал да тече давностният срок по чл. 358, ал. 2, т. 1 КТ и исковете са преждевременно заведени. Преди да започне да тече давностният срок за предявяване на исковете заповедта за уволнение е била отменена от работодателя.

ВКС намира, че няма вероятност въззивното решение да е недопустимо за да се допусне касационно обжалване за проверка на допустимостта му, съгласно указанията в т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС. По въпроса за допустимостта на искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, предявени преди да е настъпил юридическият факт на прекратяване на трудовото правоотношение, е постановено по реда на чл. 290 ГПК решение № 62/26.03.2013г. по гр. д. № 758/2012г. ІІІ г. о. ВКС, с което е прието, че в този случай исковете се явяват преждевременно предявени, но ако този факт настъпи до приключване на устните състезания, съдът е длъжен да го съобрази при постановяване на решението си, което трябва да отразява правното положение между страните по делото такова, каквото е то в момента на приключване на устните състезания - чл. 235, ал. 3 ГПК. В настоящия случай е налице именно такава хипотеза – към момента на приключване на устните състезания 12.02.2013г. срокът на предизвестието е бил изтекъл и трудовото правоотношение е било прекратено, а узнаването от ищцата на отмяната на заповедта за уволнение от работодателя е станало след като исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ са били предявени.

По изложените съображения не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Водим от горното ВКС

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ВО, ІV-Д с-в, от 15.10.2014г. по в. гр. д. № 8375/2013г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

П.:

Членове: