ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 449

С., 24.03. 2014 г.

Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 19 март две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова

ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова

С. Димитрова

като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова

гр. д. № 7121/2013 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] представлявано от изпълнителния директор Ч. П. против въззивно решение от 24.06.2013 г. по в. гр. дело № 120/2013 г. на Окръжен съд [населено място], с което е потвърдено решение от 14.02.2013г. по гр. дело № 627/2012 г. на Районен съд [населено място] в частта, с която е признато за незаконно и отменено уволнението на Н. И. П. извършено със заповед № 54 от 21.09.2012 г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, вр. чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ и [фирма] е осъдено да му заплати обезщетение при незаконно уволнение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 2287, 20 лв. считано от деня на прекратяване на трудовото правоотношение 21.09.2012г. до 21.03.2013г.; обезщетение за 12 дни неизползван платен годишен отпуск в размер на 164, 34 лв. и сумата 98, 83 лв. незаплатено трудово възнаграждение за м. юли 2012 г., ведно със законна лихва върху посочените суми от завеждане на исковата молба 20.11.2012 г. до окончателното им изплащане.

В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя материалноправния въпрос - необходимо ли е изрично упълномощаване по чл. 192, ал. 1 КТ в случаите, когато се касае до отделна структурна единица в предприятието, която се ръководи от специално назначен представител на работодателя, в длъжностната характеристика на който е предвидено правомощието да „назначава и освобождава служители и работници”. Жалбоподателят се позовава на приложното поле...